Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД "Юг Маркет фонд мениджмънт" АД
Най-старият ни борсов индекс – SOFIX, уверено се е насочил към равнища, които за последен път посети в края на 2008 година. След като премина трайно над ключовите 600 пункта, измерителят получи нов силен импулс и вече може да се похвали с ръст от над 6% спрямо края на миналата година. С подобни темпове нищо чудно скоро дори и най-предпазливите спестители в банкови депозити да се насочат към фондовия ни пазар в търсене на повече доход.
Седмицата (13-16 март) започна с емоции, свързани именно с най-стария ни индекс, и по-точно с дългоочакваната промяна в неговия състав. Както оповести пазарният оператор "БФБ-София", от 20 март нататък от индекса ще бъдат извадени емисиите на "Трейс груп холд" и на "Индустриален холдинг България". На тяхно място влизат "Алкомет" и – за изненанада на повечето участници – "Еврохолд България". Това дружество, макар и активно търгувано в миналото, напоследък не се радва на кой знае какъв инвеститорски интерес, от което, естествено, пострада и пазарната му капитализация. Точно нейният размер е причината дружеството да не намери място в най-представителния ни индекс при предишната промяна в състава му. А след като през последната година включените в SOFIX дружества бяха сред тези, които се представят най-добре на пазара, влизането на "Еврохолд България" досега изглеждаше "мисия невъзможна". И все пак това е напът да се случи – посочената от "БФБ-София" причина е проведеното наскоро увеличение на капитала, с което се придвиждаше общият брой акции да достигне над 200 млн. лева. Без да влизам в детайлите на оформилия се казус, ще отбележа единствено пазарната реакция след новината – акциите на "Еврохолд България" поскъпнаха с над 15% в дните след изненадващото решение на борсовия регулатор да включи компанията в състава на SOFIX. Така ръстът в цената за последния месец достигна почти 43% – обстоятелство, което събуди подозрения за търговия с непублична информация и, в съчетание със странното наглед решение на фондовата борса, в крайна сметка принуди Комисията за финансов надзор да се намеси, изпращайки проверка на място в "БФБ-София". Какъв ефект ще има това за бъдещия състав на SOFIX е трудно да се прогнозира, но предвид увереността, която показва борсовият оператор в действията си по въпроса, и ограничените правомощия на КФН в случая мисля, че в понеделник (20 март) "Еврохолд България" все пак ще стане част от индекса.
Поскъпването, заради влизането в SOFIX не подмина и другата компания – "Алкомет", където обаче "новината" отдавна бе "купена" от инвеститорите и крайният ефект бе ръст в рамките на 4-5% до 20.50-20.60 лв. за акция.
Що се отнася до останалата част от пазара – търговия с по-големи обеми се наблюдаваше при традиционните лидери по ликвидност в лицето на "Софарма", "Химимпорт", Централна кооперативна банка, "Адванс терафонд" АДСИЦ и "Монбат".
Развитие относно евентуалната продажба на енергоразпределителния комплекс на "ЧЕЗ груп" в България все още няма, но това отново не попречи на инвеститорите в "ЧЕЗ Електро" и "ЧЕЗ Разпределение" да демонстрират своята увереност, че сделка все пак ще има. С книжата на "ЧЕЗ Електро" обаче сделки се сключват изключително рядко, най-вече заради малкия брой емитирани акции и високата им единична цена от вече 21 500 лв., на която се размениха последните три изтъргувани акции. Това продължава да е и най-скъпата акция на "БФБ-София".
Не от същия порядък – но все пак висока, остава цената на другата компания – чешката енергийна група – "ЧЕЗ Разпределение", която продължава да се търува в рамките на 245-250 лв. за акция. Разбира се, основната инвестиционна идея и тук е вероятността за продажба, което би трябвало да отключи стойността, криеща се зад огромната инфраструктура на компанията. Дали това ще се случи обаче е съвсем друга тема.
Все по-дистанцирани от новините, движещи БФБ напоследък, компенсаторните инструменти продължават да носят предимно негативни емоции на своите притежатели. Безвремието, в което са изпаднали тези книжа, е най-очевидно при двата вида компенсаторни записи – не стига, че цената им е над два пъти по-ниска от тази на боновете, но и единственото, което раздвижва търговията там е … появата на голям продавач. За разлика от тях, при земеделските бонове все още тлее надеждата, че от време на време на някой му се налага да плати част от сделка за покупка на т.нар. стопански дворове. Появата на подобно търсене винаги се разпознава – купувачът не се пазари особено много и често вдига цената с няколко стотинки за един ден. След това, отново настава тишина. И така да следващия "стопански двор".
Материалът не представлява препоръка за покупка и/или продажба на ценни книжа. Авторът и негови клиенти притежават и/или търгуват с компенсаторни инструменти и акции.
