Всеки юбилей е повод за равносметка, но този, който Европейският съюз се кани да отбележи, идва във време, когато общността изживява най-тежката криза от създаването си досега. На 25 март в Рим лидерите на страните членки ще отбележат 60-ата годишнина от подписването на Римския договор, дал началото на проекта за Единна Европа. А само четири дни по-късно – на 29 март, Великобритания официално ще задейства процедурата по излизането си от ЕС. И макар че британският премиер Тереза Мей прояви такт, за да изчака утихването на наздравиците – преди официално да подаде искането за развод, това не прави ситуацията по-розова.
В поканата за събитието председателят на Европейския съвет Доналд Туск обяви, че срещата ще е "възможност за честване на общата ни история и за равносметка за шейсет години интеграция". В тържествена декларация 27-те ще заявят, "че са решени да направят съюза по-силен и по-устойчив чрез по-голяма сплотеност и солидарност" помежду им. Специално в отговор на британския BREXIT в документа, вече достъпен за световните агенции, ще се съдържат думите, че ЕС е "неделим съюз".
Пътят, извървян от Европа от 1957-а досега, не е малък и тя наистина има с какво да се гордее. Но макар че лидерите на общността ще отделят в Рим заслужено внимание на нейните постижения, те неминуемо ще трябва да обърнат внимание и на бъдещето й, което не е безоблачно. Единствената добра новина е, че засега никоя европейска държава не се е наканила да тръгне по стъпките на Великобритания. Верижната реакция, при която BREXIT предизвиква разпадане на цялата структура, на този етап остава в мечтите на противниците на Евросъюза.
Това обаче не е достатъчно. ЕС се намира в дълбока, екзистенциална криза. Изправен пред предизвикателства от всякакъв род, атакуван отвсякъде, той все още няма алтернатива в Европа и повечето й жители го подкрепят. Същевременно е очевидно, че вече не отговаря на нуждите на континента. Всички са наясно, че е време да бъде реформиран, но няма консенсус нито какво да се направи, нито как.
Очертава се един фундаментален проблем, който стои в основата на кризите от всякакъв род. Става дума за разминаването между политическата и икономическата интеграция на членуващите в обединението. В момента положението е такова, че или политическата интеграция трябва да настигне икономическата, или ЕС ще остане нефункционален, какъвто е.
Идеята, че политиката трябва да върви след икономиката, е заложена още от самото начало на съюза. Дори "Бялата книга" на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, в която той представи петте възможни пътя за развитието му, започваше с цитат от основателя на Европейската икономическа общност, френския премиер Робер Шуман, от 1950 година: "Европа няма да бъде изградена отведнъж, следвайки един-единствен план. Тя ще бъде построена чрез конкретни постижения, които първо ще създадат фактическа солидарност="
В началото този подход работеше добре и позволяваше на икономиката да върви пред политиката, без да се отдалечава прекалено. За гладкото функциониране на общността допринасяше и обстоятелството, че нейните членове бяха на приблизително еднакво икономическо ниво. Но през 80-те години на ХХ век тя се реши на смела стъпка – да обедини икономиките на членките си не само посредством свободното движение на стоките, но и на услугите, хората и капиталите. Логическият завършек на тази тенденция бе въвеждането на общата валута – еврото. Всъщност дори и при тази ситуация липсата на общо управление на това голямо икономическо пространство не би била опасна, ако не беше друг фактор – голямото неравенство между държавите членки. При наличието на общо пространство без общо лидерство приемането през 90-те на редица бивши комунистически страни създаде условия за кризи. Получи се така, че двете политики – на разширяване на съюза и на задълбочаване на интеграцията, и то на икономическата за сметка на политическата, го докараха до състояние на буксуване.
Частичен отговор на този проблем бе намерен с идеята за Европа на различни скорости, за която "БАНКЕРЪ" неведнъж писа и която днес изглежда безалтернативна. Тя обаче не е панацея – най-малкото защото за да е успешна, е необходимо да бъде възприета от мнозинството членки. А икономически по-изостаналите не без основание гледат с недоверие на разделянето на скорости и това ще бъде потвърдено и в Рим.
След като Тереза Мей обяви датата за задействане на BREXIT, Жан-Клод Юнкер реагира с интервю в "Билд ам Зонтаг", в което се зарече, че примерът с Великобритания ще накара всички да осъзнаят, че не си струва да напускат ЕС. Той предупреди, че "в Европа ядете това, което е на масата, или не сядате на тази маса". Думите му бяха посрещнати на нож от британската преса, при все че Островът не беше главният им адресат. Предупреждението на Юнкер бе насочено към другите държави, дръзнали да се увлекат по британския пример, придружено от уверението, че веднъж отървали се от Лондон те "ще се влюбят една в друга".
Известно е, че за да бъде прокарана една идея, понякога трябва да се прибегне до "моркова и тоягата". Но ако обещанията за "освежаване на връзката" са най-доброто, което Брюксел може да предложи на съмняващите се, тогава нищо добро не чака Евросъюза. И дано планираната в навечерието на тържествата среща на лидерите му с папа Франциск ги вдъхнови за нещо по-смислено.
