Бившият директор на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров пак е клиент на съда. Обвинението по това второ дело е за разгласяване на държавна тайна. След като бе върнат веднъж на прокуратурата, то започна при закрити врати в Софийския градски съд. Поводът за него е телевизионно предаване отпреди близо три години, в което Киров посочи ролята на службите ни за спасяване на български шофьор от претенции на иранското правосъдие.
Макар че според Киров "това е едно от четирите и най-поръчковото от делата, които водят моите наследници в НРС срещу мен и моето семейство", гафът му е безспорен. В коментар за освобождаването на заловения през 2008 г. в Иран със 130 кг. хероин в камиона си Живко Русев Киров потвърди, че разузнаването първо го е отървало от смъртната присъда, след което е издействало да бъде предаден на българските власти. При това генералът оповести детайли, които злепоставят висшето държавно ръководство на ислямската република.
"Единствената настойчива молба беше да не бъде реализирана смъртна присъда. Реакцията на иранската страна беше доста емоционална, защото там наказанията за наркотици са смъртни. Не поискаха нищо в замяна. Казаха, че молбата ще бъде докладвана на президента Ахмадинеджад и на религиозния водач на Иран. Още докато бяхме там, казаха, че има настроение да бъде разгледана нашата молба в положителен аспект", разказа Киров. По това време той отдавна не е шеф на НРС и срещу него се води дело за присвояване, но разказът му кореспондира с фактите за съдбата на Живко Русев.
Вместо смъртна присъда шофьорът получава доживотна и още през същата 2014 г. е върнат в България. Тук доживотната присъда е заменена с 5 години лишаване от свобода, но след протест на прокуратурата наказанието нараства на 15 години. Русев пък се оплака, че едва в България разбрал какво е затвор, защото в Иран изтърпявал наказанието си в килия с персийски килим, с телефон, с телевизор и не се лишавал от нищо. Самият Кирчо Киров признава, че е съобщил публично класифицирана информация, но се оправдава, че това е станало само два месеца преди да изтече срокът на секретност.
Генералът разкри, че делата срещу него са общо четири. Досега не се знаеше публично, че е подсъдим и за разхищаване на служебни средства за самолетни билети за бизнес класа. Другите две дела са за длъжностно присвояване на огромни средства от бюджета на НРС. За второто от тях прокуратурата съобщи едва при внасянето на обвинителния акт в съда в средата на януари. На практика във всички тези случаи става въпрос за източване на публични средства, прикрити зад паравана на държавната тайна и не се знае плащан ли е някакъв откуп и на иранците.
Обвинението е за длъжностно присвояване на над 5.1 млн. лв., извършено от Киров в съучастие с негов подчинен. Престъплението е извършено в периода 2007-2011 г. във връзка със специална разузнавателна дейност. Оказало се обаче, че тя е приключила още през 2003 г., а Киров продължил да утвърждава разходи по нея. Държавното обвинение съобщи, че до разкриването на престъплението се е стигнало след обясненията на ген. Киров пред съда по другото дело за присвояване. Той опитал да убеди съда, че сумите били харчени при най-висока секретност, изцяло в интерес на националната сигурност.
"По време на съдебното следствие тогава, по искане на прокурора, Военният съд е изискал от НРС справка имало ли е действително такава дейност и такива разходи. В архивираните оперативни дела на НРС не са били открити никакви документи, но някои особености при тяхното ползване след архивирането е довело до назначаване на повторна и много задълбочена проверка. Били са проверени отдавна архивирани финансови документи, които получават гриф за секретност, след като са попълнени. Там проверяващите от НРС са се натъкнали на фрапиращи факти за теглени и отчитани четирицифрени суми във валута", съобщиха прокурорите.
След образуването на делото разследващият екип от военни следователи е анализирал стотици оригинални документи, като е бил проследен целият им път от създаването им до архивирането им. В тях било вписвано, че се правят разходи по оперативни дела, които били окончателно приключени и архивирани години по-рано. За прикриване на присвояването са били унищожени документи, в които трябвало да се опише за какво са нужни тези пари. Разпитаните от разследващите 15 разузнавачи обяснили категорично, че нито са извършвали такава дейност, нито са получавали пари за нея.
Това обвинение е сходно с първото срещу Кирчо Киров – че за същия четиригодишен период е присвоил други близо 5 млн. лв., като за улесняване на престъплението съставил над 1000 официални финансови документа за доказване на служебни разходи. По това дело Софийският военен съд осъди Киров на десет години лишаване от свобода, а Военноапелативният съд потвърди присъдата. Изходът остава обаче неясен, тъй като Върховният касационен съд върна случая за ново разглеждане на втората инстанция с обичайния мотив за допуснати процесуални нарушения.
Началото на серията дела срещу Кирчо Киров беше поставено с уволнението му през април 2012 г. от съветнически пост в политическия кабинет на експремиера Бойко Борисов. Само ден след новината за уволнението му прокуратурата обяви, че срещу него е образувано дело за финансови несъответствия, в основата на което залегна финансов одит на Сметната палата. Друг премиерски съветник – Яне Янев, пък направи връзка и със злоупотреби по предоставяне на българско гражданство от бившата президентска двойка Георги Първанов – Ангел Марин.
Киров беше неизменно начело на НРС именно по време на двата мандата на Първанов като държавен глава. В грама на бившия американски посланик Джон Байърли от януари 2007 г., посветена на българските тайни служби, беше посочено че ролята на генерала е да контролира досиетата на Държавна сигурност. Близки и роднини на Кирчо Киров бяха настанени в ръководството на БСП, в Държавната комисия за сигурността на информацията, в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", както и в президентския екип на друг бивш президент – Росен Плевнелиев.
