"Най-голямата медийна и социологическа манипулация от 1990 г. насам", зад която стои "мафиотски картел между партии, медии и социолози". Тази "присъда" за отминалите избори даде лидерът на "Нова република" Радан Кънев. Според него мнозинството от медиите и социолозите са лъгали за изборните резултати, а целта на лъжата е "парламент с две бекапета и две депесета". Негативните оценки на политическите дейци от дясно са обясними с провала и на тъмносините, и на светлосините, но имаше ли наистина манипулация на вота?! И ако такъв картел има, само медиите и социолозите ли се облажиха от черните партийни каси?!
Показателно е, че хората от постигналата огромен ръст на избирателната подкрепа БСП също смятат изборите за нечестни. Кандидат-депутатката Елена Йончева се оплака, че "силата на корпоративния и купения вот е много голяма, когато избирателната активност е ниска".
Така е по принцип. Но избирателната активност е част от правото на гражданите да гласуват или да не гласуват, така че не упражняването на тези права, а задълженията на държавните органи да преследват изборната търговия, са истинското мерило за законността на вота. Негласуващи има навсякъде по света, но у нас продаването и купуването на гласове е престъпление само на книга.
За пореден път се опитват да ни убедят, че е постигнат успех срещу изборната престъпност. След затварянето на изборните урни прокуратурата съобщи, че са образувани общо 91 досъдебни производства в цялата страна. От Пловдив главният прокурор Сотир Цацаров увери, че „работата ни е интензивна". В сравнение с предишните парламентарни избори през 2014 г. сигналите се увеличили от 374 на 534, нараснал е съответно и броят на образуваните разследвания.
В същото време Цацаров обобщи, че "схемите за купуване на гласове са същите както досега – индивидуално в определени населени места, на определена част от населението и корпоративен вот". Работодатели от големи компании подсказвали или внушавали на подчинените си "чрез всякаква агитация и раздаване на храни и други стимули". В общи линии главният прокурор каза: "Правим, каквото можем, но резултат няма". Нещо, което личи и от съпоставката на числата.
Отчетено бе, че са образувани близо 800 преписки, но по 3/4 от тях разследващите са отказали да образуват досъдебни производства. Кой би повярвал, че сигналите за всички тях са измислени и не съдържат данни за извършени изборни правонарушения?
Повдигнатите към датата на изборния ден обвинения бяха по-малко от десет, а обикновено интензивността им след като приключи вота винаги намалява. Това означава, че делата, по които ще се стигне до осъдителни присъди или до глоби, ще се броят на пръсти. А анализът на тежестта на присъдите, налагани в предишните години, и твърде пестеливата събираемост на глобите подсказват, че санкции на практика няма да има.
Отделни случаи като арестувания председател на секционна избирателна комисия или данните за замесени в изборна търговия кандидати за народни представители би трябвало да впечатляват. Само че и в случая бариерата е непреодолима: заподозрените били с имунитет срещу наказателно преследване и не можело да бъдат разследвани, нито пък подслушвани без разрешение на Централната избирателна комисия. Искано ли е такова разрешение, не стана ясно. Нито ни казват дали ще се работи по тези случаи, ако въпросните кандидат-депутати не бъдат избрани и останат без имунитет.
Служебният министър на вътрешните работи Пламен Узунов също отчете, че се усложнявала оперативната обстановка и с наближаването на изборите броят на сигналите се увеличавал. Но в крайна сметка се разбра, че става дума за 10 сигнала на тел. 112 за района на Лом, Монтана и Берковица – този пример звучи смешно. При това въз основа на тях полицейските органи съставили само предупредителни протоколи, а разследване започнало по… един случай.
За задържания в Добрич тир с хранителни продукти, предназначени за избиратели, също не е образувано досъдебно производство и едва ли това ще се случи. Стига ни да знаем, че стоката обаче е била получена от кандидат-депутат "от определена партия", както обяви окръжният прокурор Пламен Николов. Говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова каза, че "акцентът на прокуратурата е да се установи лицето, което е организирало предлагането на облагите".
Тъкмо организаторите на изборната търговия обаче остават недосегаеми. Мерките са еднотипни и никога не се бърка надълбоко, което служебният премиер Огнян Герджиков илюстрира с констатацията, че търговията с гласове вече е започнала и затова било създадено специализирано звено за противодействие на посегателствата срещу избирателните права на гражданите.
Този път не се стигна и до дебат за пригодността на законодателството в тази насока. Той бе по-разгорещен през 2015 г., когато преди местния вот Реформаторският блок предложи радикален проект.
Особено екзотична беше идеята за инкриминиране на нерегламентираните контакти между представители на изпълнителната власт и на съдебната власт, както и на независимите регулаторни органи. Иначе казано – да станат подсъдни и разговорите "на бели покривки". Изрично беше посочено, че "за пълнота" към наказателно отговорните за такива разговори лица се добавят и членовете на политическите кабинети. Предвидените наказания бяха от 2 до 5 г. лишаване от свобода, глоба от 10 хил. до 50 хил. лв., както и лишаване от правото да се заема определена държавна или обществена длъжност или да се упражнява определена професия или дейност.
Наказуемото деяние беше описано като "провеждане на непубличен разговор или непублична пряка или опосредена комуникация" между представители на следните три групи – длъжностни лица от състава на централните или териториалните органи на изпълнителната власт, включително и от състава на политическите кабинети; съдии, прокурори или следователи; ръководители или членове на независими регулаторни органи. Предложени бяха и легални определения на понятията "публичен разговор", "публична комуникация" и "опосредена комуникация".
Макар че проектът беше преработен и предложенията за прекомерно високи санкции – смекчени, никое от тях не стана част от Наказателния кодекс.
