Съдии поискаха промяна в подсъдността на цял куп дела, които в момента буквално задръстват софийските съдилища – само защото гражданите са принудени да завеждат исковете си по адреса на държавните органи или компаниите, които искат да изправят на съд. А техните седалища или адреси на управление по правило са в София. Безпрецедентното предложение за спешна промяна в закона ще бъде внесено от съдийската колегия на ВСС до министъра на правосъдието. А дали ще се превърне в закон – ще стане ясно тепърва: след структурирането на новото Народно събрание.
Идеята за законодателни промени, които да "разтоварят" свръхнатоварените софийски съдилища, възникна по време на протестите в Софийския районен съд през декември миналата година. Тогава бе сформирана работна група, която да ги формулира. В нея бяха включени магистрати от районния, от градския и от Софийския апелативен съд, от двете върховни съдилища и членове на ВСС. А във вторник (28 март) Калин Калпакчиев представи изготвените от работната група предложения за промени в няколко закона пред висшия съвет.
Магистратите предлагат промени в няколко текста от Гражданскопроцесуалния кодекс, които уреждат подсъдността основно по искове срещу държавни учреждения, срещу застрахователни и други компании със седалище в София. В тези случаи общото правило, според което искът се завежда по адрес на ответника, твърде много затруднява гражданите – от една страна, товари хората от страната с излишни разноски и оскъпява допълнително достъпа им до правосъдие. А от друга, затрупва софийските съдилища с дела, затруднява неимоверно събирането на свидетелски показания и в крайна сметка забавя производствата с години.
Идеята на съдиите е с промяната в закона да се даде възможност на гражданите да завеждат делата в съответствие със собствените си адреси или там, където е настъпило застрахователното събитие. Предлага се същият принцип да важи и за споровете между застрахователи – ако става въпрос за катастрофа например, делото помежду им за обезщетенията, платени по нея, да се води там, където се е случил инцидентът.
Предлагат се също промени в Закона за енергетиката и в Закона за водите, с които да се въведе изцяло нова, предварителна процедура за споровете на потребителите с енергодружествата, с топлофикациите и ВиК. Идеята е гражданите първо да отправят претенциите си към дружествата и едва ако те не бъдат удовлетворени – тогава да се стига до съд. Според магистратите въвеждането на такава извънсъдебна, помирителна процедура ще е от полза на всички: гражданите ще пестят разноски, дружествата – също, когато техните клиенти ги осъждат.
Работната група е изготвила и предложения за изменения и в Закона за административните нарушения и наказания, които засягат обжалването на наказателните постановления, но те ще бъдат представени пред ВСС в някое от следващите заседания на съдийската му колегия, обеща Калин Калпакчиев.
Колегията подкрепи с пълно единодушие съдийските предложения и ги препрати към правосъдното министерство, което за разлика от ВСС има законодателна инициатива. Но решаващата дума в крайна сметка имат депутатите – правомощието да приемат закони е единствено тяхно.
Съдебните помощници – sans changement
Съдийската колегия на ВСС така и не се реши да направи обстоен анализ на дейността и необходимостта от съдебни помощници в съдилищата. С пет на пет гласа предложението на Калин Калпакчиев да се провери кой-как и въз основа на какви критерии назначава тези служители в съдебната власт, нито пък как се ползват услугите им.
Очевидно беше, че поредното повдигане на тази тема от Калпакчиев бе свързано с тиражираната в медиите новина, че съпругата на Яне Янев – Галя, е спечелила конкурс за съдебен помощник във Върховния административен съд. Предложението на Калпакчиев обаче беше общо: за всички помощници. Той поиска въпросът да бъде разгледан и да се види: по какви критерии се назначават, при каква натовареност на съдиите се полага помощник, а освен това как и какво работят тези служители. Искам да знам как става така, че в Административния съд във Велико Търново има четири помощници, а в Ловеч, където и натовареността е по-висока, няма нито един, обясни Калпакчиев и подчерта, че това е съвсем произволен пример, който съвсем не е единичен.
Част от колегите му обаче заподозряха популизъм и "други намерения" във въпроса, защото според тях той бил достатъчно ясен – във ВСС имало достатъчно справки за това колко са назначените помощници и как се назначавали: според натовареността на съответния съд. И в крайна сметка бламираха предложението да бъде направен пълен анализ.
Всъщност, проблемът със съдебните помощници винаги е бил болезнен – дори и сега, при все направените промени в Закона за съдебната власт, в които статутът им беше поне малко по-подробно разписан. Само че как се провеждат конкурсите по назначаването им, кой влиза в комисиите по изпитването, как се контролира какви задачи се възлагат на тези хора и как те ги изпълняват, как се оценява качеството на работата им – всичко това останаха въпроси, които се решават от всеки председател на съд (и прокуратура -за прокурорските помощници).
