България "окупира" челните места в класацията на бедността. Това се вижда от анализ на Европейската статистическа служба ("Евростат") за 2015-а.
Пет от шестте региона на страната ни попадат между десетте най-бедни в общността. При това Северозападният регион оглавява класацията на ЕС за недоимъка. Оказва се, че покупателната способност на хората в този най-беден регион на ЕС (бедността е измерена като съотношение между парите, които хората получават месечно, и местните цени) е равна на 29 процента. На второ място се реди френският регион Майот. Трето и четвърто място заемат Северен централен и Южен централен регион на България с равен процент – 33. Шесто и седмо място също са български – там стоят нашите Североизточен и Югоизточен регион с по 39% покупателна способност. "Най-добро" е положението в Югозападна България – там показателят достига скромните за Европа 76 на сто. Така средната покупателна способност на българина се "спира" на 47 на сто.
Най-спокойно пазаруват жителите на Централен Лондон. Те могат да си позволят потребление равно на 580 процента. Следват Велико херцогство Люксембург (266%), Хамбург в Германия (206%), Брюксел (205%) и Братислава (188%).
В осем държави в Европейския съюз хората живеят в значително по-висока степен на риск от бедност в сравнение с по-богатите партньори от общността, сочат данните на "Евростат". Това са Румъния, където на риск от нищета са изложени 25.4% от хората, Латвия (22.5%), Литва, Испания и България с по 22%, Естония – с 21.6%, Гърция – с 21.4%, и Хърватия – с 20 на сто.
Хората в още няколко страни на Балканите – извън ЕС, живеят с повишени показатели за риск от бедност. Сред тях са Сърбия, Турция и Македония.
Оказва се, че през 2015-а един от всеки осем пенсионери в съюза е бил изложен на риск от бедност. У нас в такъв риск е бил всеки трети пенсионер.
Най-нисък в ЕС дял на застрашените от бедност е регистриран в Чехия и в Исландия – по 9.6 процента.
Експертите на "Евростат" уточняват, че в някои региони брутният вътрешен продукт на глава от населението може да бъде повлиян от потоците от хора, които живеят в околностите и пътуват до работните си места в града. По този начин нетният приток от пътуващите повишава покупателната способност до нива, които не могат да бъдат достигнати, без в изчислението да се включат приходящите жители.
