Повече публичност и прозрачност при разпореждането с дълготрайни активи от държавните компании – на това е посветило Министерството на икономиката проекта си за Постановление за изменение и допълнение на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Препоръката е приватизацията на дъщерните фирми да става по същите строги правила, каквито важат и за компанията майка.
Според заместник-министъра на икономиката Лъчезар Борисов това ще даде по-широка публичност и прозрачност на сделките, осъществявани от едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала и в дружествата, които те контролират. Още повече че заинтересованите страни не са малко. Тук влизат и всички министерства, чиито министри упражняват правата на държавата в търговските дружества, съобразно отрасловата им компетентност. От другата страна са 136 компании с държавно участие в капитала и контролираните от тях още 63 фирми.
Към момента правилникът, приет през 2003 г., определя ред за разпореждане с активите само за едноличните държавни дружества.
За продажба, за замяна и наем на дълготрайни активи на държавните предприятия е необходимо да се направи търг или конкурс. С новите изменения се предвижда този ред да важи и за дъщерните компании. По този начин ще се осигурят предпоставки за по-широка публичност и прозрачност при сделките от държавните дружества, като се предвижда всички обявления за продажби да бъдат публикувани не само в един централен всекидневник, но и на интернет страницата на Министерството на икономиката. Така на едно място ще може да се намери цялата информация за предстоящи сделки с активи от едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала и фирмите, които те контролират.
С измененията се цели и да се избегнат някои противоречиви практики при сключване на сделки с недвижими имоти на компании, които са свързани с това дали е необходимо или не разрешение от едноличния собственик на капитала. Повод за тази промяна са скандалната сделка на АДИС, което уж е в забранителния списък, а продаде Дипломатическия клуб в Бояна, както и Музея на виното, който бе част от активите на "Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки".
