Специализираната прокуратура се радва на добри дни, докато се готви да внесе в съда обвинителния акт по делото за източване на Корпоративна търговска банка (КТБ). На едно от последните си заседания прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) й отпусна нови 12 щата, пет от които за прокурори, и седем – за следователи. Преди това бяха отпуснати други два щата за прокурори (в края на март), а беше поет и ангажимент за назначаване на прокурорски помощници, на призовкар и на съдебен администратор.
Новите бройки няма да натоварят чувствително съдебния бюджет, тъй като става въпрос за вътрешно преструктуриране. Съкращенията в други структури обаче не се приемат еднозначно.
Членът на ВСС Румен Георгиев се обяви против орязването на щата в Националната следствена служба с аргумента, че тя не е способна на "донорство". Главният прокурор Сотир Цацаров заяви обаче, че нейната натовареност е най-ниската в системата на следствените органи, докато следователите към спецпрокуратурата са най-тежко натоварените.
Признанието на Цацаров, че е безсмислено да се пазят щатове по високите нива при толкова голям обем работа на органите на специализираното досъдебно производство, са похвални.
Възможни са обаче и други линии на разсъждение по повод на тези размествания. След няколко промени в НПК, които трябваше да натоварят националното следствие с работа, кадрите му си остават с имиджа на скъпоплатени безделници. Нещо, което пролича и в скандала между неколцина от тях и заместник главния прокурор Борислав Сарафов във връзка с действията им по делото "Хитрино".
Подсилването на спецпрокуратурата може да бъде обяснено и с насърчителните оценки за нея в последния доклад на Европейската комисия. Сравнително малко време преди това в парламента и в съдебната система звучаха силни съмнения за ползата от специализираното правораздаване по наказателни дела в този му вид. В докладите за дейността й се наложи изводът за пълен провал по финансовите и данъчните дела. Данните за по-висока натовареност и успеваемост са налице, но не и в разследването на организираните престъпни групи от т. нар. бели якички.
Самият Цацаров направи ретроспекция на спецправосъдието от създаването му преди пет години досега и посочи, че е било "предмет на ожесточени спорове, част от тях политизирани". Сега обаче то доказвало своята ефективност, включително на фона на доклада на Брюксел, и очевидно работата му щяла да нараства. Законодателят бавно се връщал към началната идея да прехвърли на тези структури и престъпленията срещу републиката, имало и гласове по този ред да се разглеждат и делата срещу лица с имунитет.
Сега обаче спецпрокурорите ще трябва да доказват в съда "кражбата на века", както те определят станалото с КТБ. Случайно или не, приключването на досъдебното производство съвпадна с прехвърлянето на делото с кадровите размествания, с увеличението на щата и с подобрението на материалната база. Водещият разследването от самото му начало – Иван Гешев, беше избран за ръководител на спецпрокуратурата и тъкмо неговите искания за повече хора и за по-високи възнаграждения бяха удовлетворени. И понеже Гешев обяви, че няма къде да настани новоназначените, на дневен ред застана и въпросът за разширение на сградния фонд.
При това бяха лансирани и варианти за генерално решаване на този проблем. Едната опция е Държавната комисия за сигурността на информацията да се изнесе от сградата на ул. "Черковна" и там да остане само спецсъдът и спецпрокуратурата. Другата опция е по-любопитна – те да се пренесат в карето на националното следствие на бул. "Г. М. Димитров". Там имало две масивни сгради – на изчислителния център на Министерството на финансите и почивното дело на бившите профсъюзи, за които преди години имало решение да бъдат предадени за ползване от съдебната власт.
"Бавно се движим в тази посока. Решения към 22 март ще има, но това не значи, че тогава ще ви предадем ключовете за нова сграда", заяви Цацаров на Гешев. Далеч по-любопитно е дали не се мисли вече за сливане на двете структури – призивите за закриване на националното следствие не стихват от години. Очакваният мегапроцес "КТБ" може само да насърчи подобни идеи. Още повече че реализирането им може да бъде представено като решителна стъпка пред Европа. Очевидно румънският модел на борба с корупцията по високите властови етажи у нас няма да бъде допуснат до практиката, затова ще се търси сурогатен български вариант – колкото за отчета пред Брюксел. Във всеки случай признаците, че инерцията по делото "КТБ" ще бъде впрегната в тази насока, се натрупват.
Междувременно разследването надхвърли с повече от половин година сроковете, поставени от самата прокуратура. Първоначално бяха изразени очаквания обвинителният акт да бъде внесе в съда в началото на годината. В края на февруари Цацаров удължи срока до "февруари – март", след което държавното обвинение публикува постановленията за привличане на 18-те обвиняеми. После започна предявяването на материалите на обвиняемите и на техните защитници. Малко по-късно прокурорът Иван Гешев разтегли допълнително периода (но отново без категорични срокове) до "преди началото на лятната ваканция на съдебната система", тоест до края на юли.
От думите на Гешев стана ясно, че единствената причина за забавянето е отказът на някои от защитниците на Цветан Василев да получат материалите. Шефът на спецпрукуратурата определи като "странно" и "показателно" и мълчанието на институциите в Сърбия по повод на искането за екстрадиция на Цветан Василев. Преди седмица това мълчание беше нарушено и Апелативният съд в Белград за втори път отмени решението на Висшия съд банкерът да бъде предаден на българските власти. Същото вече се случи преди две години, след което стана ясно, че Василев е подал молба за предоставяне на убежище. През цялото време прокуратурата отказваше да разпита банкера чрез видеоконферентна връзка и да разследва твърденията му за погрома над КТБ.
Вместо това последва нов ход в обратната посока – държавното обвинение поиска от сръбските власти да арестуват съпругата на банкера Антоанета Василева във връзка със задочно повдигнатото й обвинение за пране на пари. В него се твърди, че купената от нея къща в Швейцария е платена с пари, присвоени от КТБ. В края на миналата година Василева беше обявена за общодържавно издирване и беше издадена европейска заповед за ареста й. Но понеже е напуснала страната през ГКПП “Калотина“, разследващите поискаха да бъде задържана в Сърбия и да я екстрадират у нас. Защитниците на семейството обжалваха на свой ред прокурорското постановление за задържането на Василева у нас. Софийският апелативен съд обаче прекрати делото заради липсата на правна възможност да се отмени несъстояла се принудителна мярка.
За забавеното внасяне на делото в съда е възможно и друго обяснение – изясняване на политическата ситуация в страната след парламентарните избори. Печалната практика у нас е съдебните процеси да обличат в съответната форма повелите на задкулисието. Дело, в което само материалите по разследването надхвърлят 1000 тома, а обвинителният акт е в обем от 5000 страници, дава неограничени възможности за ходове във всички посоки.
Първоначалната теза за източване чрез изтеглени на каса 206 млн. лв. беше изменена в "раздадени в пликове, торбички и чувалчета за няколко години" средства в същия размер, за да се стигне до набъбването им до 2 млрд. лева. А източването на още около 1.5 млрд. лв. е отделено в друго досъдебно производство.
Обяснението на Гешев е, че за разлика от първоначалното разследване, което било за "първичната кражба на активи", останалите били за вторичната им кражба и те били 24 на брой.
Според актуалното обвинение източването на милиардите е реализирано от организирана група, ръководена от Цветан Василев. Повечето й членове са част от персонала на банката в дългите години на успеха й. Изпълнителните директори са назначени с договори за управление по решение на надзорния съвет, а служителите – с трудови договори.
Прокуратурата ще трябва да докаже доста странен факт – че назначаването на кадри по реда на търговското и трудовото законодателство в случая е равносилно на набиране на членовете на престъпна група, на установяване на устойчиви връзки между тях, мотивирането им да осъществяват задружна престъпна дейност и осигуряването на условия за съществуването на групата. Другото, което трябва да бъде доказано, е, че Василев е давал нареждания и указания на един или повече членове на групата, като им е възлагал конкретни или общи цели за постигане.
Доколкото става ясно от досегашната информация за разследването, няма писмени доказателства за такива нареждания, изхождащи от Цветан Василев. Не са прилагани и специални разузнавателни средства, с които тези нареждания да са били документирани. Ще се разчита на свидетелски показания, но тепърва ще стане ясно колко от разпитаните 400 свидетели всъщност са дали показания в подкрепа на обвинението.
Те трябва да подкрепят конструкцията за умишлено склоняване чрез устно мотивиране, случило се на неустановени дати за присвояване на парични средства от трети лица въз основа на взето еднолично решение. Същото важи и за умишлено улесняване на престъпната дейност в банката от човек, който е фактически осъществявал функции за контрол, ръководство и управление върху дейността на цялата банка, без формално да заема управленска позиция в управителния съвет.
На практика цялото обвинение представлява описание на едната от основните дейности на институцията – кредитната. Обвинителните постановления са набъбнали именно заради изброяването на отпуснати кредити, които разследващите определят като престъпни. Те са квалифицирани като длъжностно присвояване "с правни действия", които се състоят в подписването на всеки един договор за банков кредит. Прокуратурата твърди, че договорите са подписвани без наличие на определени документи в кредитното досие – бизнес план, отчет за прогнозни парични потоци, анализ на финансовото състояние на кредитополучателя от страна на банката, експертна оценка от лицензиран оценител.
Изискванията да са налице посочените документи не произтичат обаче от закона, а от вътрешен управленски акт – приетия от управителния съвет и одобрен от надзорния съвет Правилник за кредитната дейност на КТБ АД. Кредитите са отпускани при съответните обезпечения, защото разследващите не твърдят обратното. А както качеството на обезпеченията, така и евентуалната им липса не са основание за търсене на наказателна отговорност. Отпускането на необезпечени или лошо обезпечени кредити не е престъпление и заради невъзможността да се позове на такъв наказателен състав прокуратурата прибягва към този на длъжностното присвояване.
