Американските ракетни удари по военното летище в Сирия в отговор на приписваната на Дамаск химическа атака срещу цивилни ще доведе до обрат на политиката на Съединените щати в региона. Такава надежда изрази шефът на комисията по въоръжените сили в Сената на САЩ Джон Маккейн. В същото време развоят на последвалите събития подсказва не толкова за обрат, колкото за промяна на баланса.
Досега позициите на американския президент Доналд Тръмп за сирийския конфликт се характеризираха със сдържаност към управлението на Башар Асад и с желание за сътрудничество с Русия в борбата с групировката "Ислямска държава". Показаха го и неотдавнашните изказвания на държавния секретар Рекс Тилърсън и представителката в ООН Ники Хейли, че свалянето на Асад не е приоритет на Вашингтон. Изстрелването на 59-те ракети "Томахоук" по сирийската база обаче бе първият директен американски удар по Сирия и – предвидимо – разгневи Москва. Кремъл се закани, че ще подсили сирийската противовъздушна отбрана и че преустановява действието на споразумението за предотвратяване на сблъсъци във въздушното пространство. Ройтерс дори съобщи, че съвместен команден център на руските и иранските сили е определил удара като прекрачване на "червена линия" и е предупредил, че всяка нова агресия ще получи отговор. По-късно прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че "не е чувал" за подобно предупреждение, но самото му споменаване говори достатъчно за напрежението между Москва и Вашингтон. И не вещае нищо добро за обявените от Тръмп намерения за съвместни действия срещу джихадистите.
Всъщност последните събития повдигат въпроса как, при положение че бомбардира най-близкия съюзник на Путин, Тръмп смята да работи съвместно с руснаците? И ако атаките по Асад продължат, няма ли американският президент да се окаже във война на два фронта? Досега и Съединените щати, и Русия се ръководеха от правилото да избягват директни сблъсъци в Сирия дори и да подкрепят взаимно враждуващи сили. Но с удара си Тръмп се отклони от разбирането, че въпреки различията между Вашингтон, Дамаск и Москва основната цел е "Ислямска държава".
Обявената от Тръмп цел на удара бе "предотвратяване на използването на химическо оръжие", от което може да се съди, че той ще е еднократен. Какво ще се случи обаче, ако обгазяването, вероятно със зарин, се повтори? Независимо че Москва оспорва вината на Дамаск, сред западните страни така или иначе има консенсус около нея и при следваща химическа атака Тръмп няма да има друг избор, освен отново да отговори с ракетите. Но ако чисто хипотетично химическите атаки продължат, това ще доведе до пълномащабна война на Америка срещу Сирия и вероятно до сблъсък с Русия.
Подобно развитие коренно ще промени динамиката на войната срещу джихадистите. В момента и "Ислямска държава", и Фронтът "Нусра" са в лоши, дори критични позиции, но прехвърлянето на американското внимание към Асад ще им осигури живителна глътка въздух. Сега воюващите в Мосул иракски подразделения и напредващите към Рака кюрди основно разчитат на американската помощ, докато военните на Асад се борят главно с "Нусра". Повече от ясно е, че при директен сблъсък на САЩ и Сирия съотношението на силите по фронтовете ще се промени.
Дори и да не се стигне до подобни апокалиптични сценарии, балансът в Сирия се промени. Руският президент Владимир Путин бе поставен в ролята на покровител на "силите на злото" в лицето на обгазяващия народа си Асад. Путин, който досега имаше инициативата в сирийската драма и на практика ръководеше събитията – чрез помощта си за Асад, споразумението с Иран и Турция и мирните преговори в Астана, за първи път се оказа в пасивна позиция. И обратното – Америка, която и при Обама, и при Тръмп оставяше впечатлението за догонваща събитията, за първи път държи инициативата.
Неслучайно и Рекс Тилърсън обвини Русия в неизпълнение на задълженията й по извозването от сирийска територия на химическите оръжия, за което бе постигната договореност през 2013-а. Според него руснаците са провалили споразумението или нарочно, или поради "некомпетентност". В същото време и "приятелят" им Турция не пропусна да надигне глас. Външният министър Мевлют Чавушоглу изтъкна, че има спешна необходимост от преходно правителство в Сирия и призова Русия да преразгледа подкрепата си за Асад. Прозвучаха призиви и за нови санкции срещу Москва – както от Тилърсън и Ники Хейли, така и от британския външен министър Борис Джонсън.
Наистина, първите дипломати на Г-7 не стигнаха на срещата си в Италия до решение в тази посока. Визитата на Тилърсън в Москва, при която той се срещна с руския си колега Сергей Лавров и с Владимир Путин, също бе в по-скоро примиренчески дух, като и двете страни изразиха желание да спасят отношенията си и да продължат съвместната си работа. Въпреки че не се стигна до съгласие за ситуацията в Сирия, нито за бъдещата съдба на Башар Асад, гостът подаде ръка на домакините си, като призна, че САЩ не разполагат с информация, сочеща участие на руски сили в химическата атака. Дори и това обаче не променя факта, че последните събития поставиха Русия в неизгодна ситуация.
