Необслужваните кредити се превръщат в общоевропейски проблем. Толкова голям, че обсеби последното заседание на Съвета на финансовите и икономическите министри в ЕС (ЕКОФИН), което се проведе на 7 и 8 април 2017-а в Малта. Именно на това заседание е обсъдено предложението на Европейската комисия за съдържанието на европейската стратегия за ограничаване на необслужваните кредити. Целта на обсъжданията е била отговорностите да бъдат ясно разпределени и на национално, и на европейско ниво, да се утвърди график за изпълнение и да се договори мониторинг за напредъка. Дебатирана е и необходимостта ЕК да разработи проект с насоки за създаване на национални компании за управление на активи в съответствие с правилата на ЕС. Казано директно – става дума за създаването на т. нар. банки болници, които да купуват от банките пакети с техни проблемни вземания и да ги управляват с цел да съберат възможно най-голяма сума от тях.
За създаването на лоша банка или
банка болница на ниво Европейски банков съюз
на 30 януари се изказа председателят на Европейския банков орган Андреа Енриа. Според международната финансова информационна агенция "Блумбърг" той е предложил: "да се създаде обща компания за управление на активи, която да поеме и да управлява разпродажбата на заемите. Лошата банка ще помогне да се преодолее пропастта между "реалната икономическа стойност" на лошите кредити на банките и цената, която инвеститорите са готови да платят".
Пак според "Блумбърг" Клаус Реглинг, управляващият директор на Европейския механизъм за стабилност, е заявил, че целта е да се насочат към лошата банка около 250 млрд. евро (267 млрд. долара), колкото са необслужваните кредити.
Българската позиция по въпроса е по-сдържана: "Създаването на национални компании за управление на активи следва да почива на принципите за целесъобразност, ефективност и доброволност. Не подкрепяме политически мерки, които насърчават използването на публични средства за създаването на такива компании и на държавна помощ за финансиране на прехвърлянето на необслужвани кредити." Такава впрочем е и позицията на повечето силни в икономическо и финансово отношение държави в ЕС начело с Германия. Именно това схващане всъщност блокира идеята за създаване на общоевропейска банка болница, а и я прави безпредметна на национално ниво.
В основата на напъните за създаване на такива специфични структури е идеята да им се възложи функция
да изравняват цените
по които банките са готови да продават пакетите си от необслужвани, проблемни, лоши (или както още да бъдат наречени) кредити и цените, по които други лица от пазара – банки, специализирани фирми за събиране на вземанията, частни фондове и т.н., са готови да ги купят. Ако цената, която купувачите са готови да дадат за пакетите от заеми е равна или по-висока от размера на непровизираната част от такива кредити, подобни сделки обикновено се сключват безпроблемно и без да се прибягва до посредничеството на банка болница. Това е така, защото благодарение на тях банките, които продават пакетите от кредити, не само разтоварват балансите си от тях, но дори реализират печалби от подобни операции. Такива печалби се получават, ако платената за тези кредити цена е по-висока от непровизирания им размер. Което позволява част от заделените провизии да бъдат прехвърлени (реинтегрирани) като приходи обратно във финансовия резултат на банката. Например, ако имаме необслужван кредит от 10 млн. евро и по него е заделена провизия за 9 млн. евро, в случай че той бъде продаден за 1.2 млн. евро, банката, която го е продала, ще реинтегрира в приходите си 200 хил. евро, с които ще подобри финансовия си резултат.
Продажбите на проблемни кредити са целесъобразни и в случаите, когато цената, по която те се купуват, е по-ниска от непровизирания им размер. Но само ако общият финансов резултат на банката или нейният капитал са достатъчно високи, за да покрият
загубата, която се реализира от сделката
Например, ако общият размер на проблемните кредити на една банка е 1 млрд. евро, а тя е заделила по тях 700 млн. евро като провизии, но има и печалба от 300 млн. евро, в случая нищо не пречи да продаде целия си пакет от проблемни кредити за 200 млн. евро. Тогава тя ще реализира от сделката загуба от 100 млн. евро – отрицателният резултат между размера на непровизираната част на продадените кредити и цената, платена за тях. С тази загуба банката ще намали текущата си печалба от 200 млн. евро на 100 млн. евро. Подобни сделки – и с печалба, и със загуба, българските банки извършват от години и с пакети от потребителски, и с жилищни, и с корпоративни заеми. Последната публично обявена подобна продажба стана на 17 януари 2017-а, когато "УниКредит Булбанк" продаде на норвежката фирма B2Holding ASA пакет корпоративни кредити за 92.8 млн. евро. Преди нея Пощенска банка прехвърли за управление на работещата у нас германска фирма за събиране на вземанията "ЕОС Матрикс" пакет от потребителски заеми на сума 143.6 млн. евро. Според някои анализатори пазарът на проблемните банкови кредити е един от най-бързо растящите в България. Само през 2016-а общият обем на тези сделки надхвърля 1 млрд. лева. С други думи, когато лошите кредити са добре провизирани, а банките, които ги продават, са с добри финансови показатели, купувачи, готови да дадат за тях приемлива цена, винаги се намират. Проблемът се появява,
когато на банките им липсват достатъчно провизии и печалби
Ако се стигне до такава ситуация, предложената цена за продавания пакет от лоши кредити може да нанесе на банката загуби, които да я декапитализират – с други думи, да сведе капитала й под размерите, изисквани от надзорните регулации. Ето такъв проблем може да бъде решен от банката болница. Нейната роля е да изкупи лошите кредити по цени, които са достатъчно високи, за да са приемливи за банката продавач. След което целта е банката болница да управлява купените заеми по възможно най-ефективния начин, който в най-добрия случай да й позволи да реализира печалба от събирането на кредитите, които е купила, а в най-лошия да минимизира загубите от тях. Проблемът е, че в банките болници по идея трябва да се "излива" най-лошата част от проблемните кредити. За другите все се намира купувач. Което на свой ред означава, че почти сигурно те ще работят на загуба. А това пък налага тези банки постоянно да трябва да се рекапитализират. Откъде такива пари? Тук се минава през леко омагьосан кръг. Ако рекапитализацията им става с частни средства – няма проблем. Но това е труднопостижимо, защото ако частният капитал може сам да преодолява затрудненията си с лошите кредити, той няма да има нужда от банка болница. Това на свой ред означава, че банката болница ще трябва да бъде създадена, управлявана и рекапитализирана от държавата – когато става дума за институция от национален мащаб. Когато се говори вече за европейска банка болница, това вече значи, че силните икономически държави със стабилен банков сектор ще трябва да я финансират за сметка на страните с проблемни банкови сектори. Казано по друг начин, Германия, Холандия, Люксембург и Франция ще трябва да плащат за прекомерната експанзия и за лошото управление на банките примерно в Гърция и в Италия. Е, това всъщност германците не искат да допуснат. Тяхната теза е, че съществуват достатъчно надзорни механизми и законови правила за преструктуриране на банки, които да решат проблема на кредитните институции, притиснати от лоши заеми.
Нашата държава, както вече бе казано, се е присъединила към тази позиция. Още повече че ако лоша банка бъде създадена на равнище Европейски банков съюз, ние няма да можем да се възползваме от нейните предимства. Докато наличието на такава банка болница ще създаде доста сериозни конкурентни бонуси за банките, влизащи в този съюз и респ. за техните дъщерни структури у нас.
Изграждането на банка болница у нас
пък крие доста сериозни проблеми от най-различно естество. На първо място наличието й ще подкопае финансовата дисциплина в банковия ни сектор. Когато банкерите знаят, че имат зад гърба си институция, която да реши почти във всеки момент проблемите им с лошите кредити, апетитите им за поемане на прекомерен риск рязко ще се увеличат. А това, както практиката е показала, е доста нездравословно.
Освен това не е справедливо за този риск да плаща бюджетът – разбирай данъкоплатците. Това може да стане само ако банката, притисната от лоши кредити, бъде преструктурирана. При процедурата по преструктуриране цената плащат най-вече акционерите, които напълно или частично губят собствеността си върху банката.
Не на последно място, банката болница, която ще бъде управлявана от държавата, може да се превърна в инструмент за удовлетворяването на интересите на различни политически и корпоративни структури, а това означава корупция. Тя обаче и без това ни е прекомерна.
