Г-жо Церовска, ръководената от Вас община е първата, на която Министерството на финансите отпусна безлихвен заем за оздравяването й. Но Вие поискахте 20 млн. лв., а Ви отпуснаха само 4 млн. лв.
– Да, така е.
Каква беше уговорката – да ви отпуснат този първи транш и да наблюдават поведението ви като пилотен проект и след това да ви отпуснат следващ транш или… ви казаха: "Това е всичко, което можем да ви дадем"?
– Няма уговорка. Това е сумата, която правителството можа да ни отпусне, за да си върнем поне част от задълженията. При това средствата ни бяха дадени при една много ограничителна рамка. В оздравителния ни план има рестрикции почти във всяка дейност. Отделно от това според плана на всеки три месеца ще ни проверяват как следим за средствата, които постъпват в общината, и как ги харчим. Трябва да призная, че все още правим промени, за да се впишем максимално в оздравителните мерки. Защото оздравяването на общината не е еднодневен акт, а процес.
Да, но като ви отпускат пет пъти по-малко от това, от което се нуждаете, не значи ли, че трябва да орежете в много голяма степен разходите, което ще ощети жителите на общината?
– Ако спазваме мерките от оздравителната програма, най-вероятно ще ни бъдат намалени задълженията към държавата. А може би и ще ни отпаднат.
Това е хит! Вместо финансиране – опрощаване на дългове. А те колко са?
– Общите ни задължения към хазната са в размер на 35 млн. лева. От тях към края на миналата година около 18 млн. лв. са просрочените ни дългове. Около 13 млн. лв. са задълженията ни към доставчици. Имаме и задължения от над 2.3 млн. лв. към НАП. Извън тези 35 млн. лв. имаме 6 млн. лв. задължения към МОСВ, но те са ни необходими, за да направим задължителната рекултивация на старото депо за отпадъци.
Защо сте толкова сигурна, че ще ви бъдат опростени такива огромни пари?
– Заради стриктно спазване на оздравителните мерки или поне заради тенденцията към по-добра финансова дисциплина. Това, което ще правим в общината, ще бъде основно за сметка на европейските проекти, по които работим. В момента при нас текат проверки и от Сметната палата, и от АДФИ, ще спазваме и техните препоръки.
И все пак – този механизъм за държавна помощ при оздравяване на общини пред фалит с безлихвени заеми добре ли работи? Не е ли смешно да искате 20 млн. пък да ви дадат 4 млн. лева?
– Аз не харесвам този механизъм, защото той ме ощетява. Община Перник дълги години не е била контролирана за това какви бюджети е гласувала. Сега аз трябва да изплащам задължения, които са натрупани доста години преди мен. Голямата част от тях, повтарям, поради пълна липса на контрол.
Какво е ставало при Вашите предшественици?
– Ще ви дам примери. Бюджет 2007-а е бил за 38.5 млн. лева. Изпълнени са 38 млн. лева. И изведнъж за следващата година планът за бюджет на община Перник става 59.6 млн. лева. За 2009 г. става 62 млн. лева. През 2010 г. става 52 млн. лв., 2011-а – 55 млн. лева. С една дума, от 2008 г. насам се правят кухи бюджети. Това са години, които предначертават една голяма финансова криза.
Кого да обвиняваме – моята приятелка, лека й пръст, Росица Янакиева или Министерството на финансите, че не са контролирали?
– Вината не е на един човек. Тези бюджети са били одобрявани от Общинския съвет. В Министерството на финансите също трябва да помислят дали средствата, които се дават като субсидии на една такава община в близост до София, са достатъчни. Аз смятам, че не са и въобще не отговарят на реалните потребности. Пак да повторя – сегашната криза е „подготвяна“ много години назад. Трябва община, общински съвет и Министерство на финансите да вървят заедно. Без отговорен и ясен разговор няма как да се получи добър резултат.
Да обобщим. Години наред общинарите си правят популистки бюджети, Министерството на финансите им вика „Браво“, докато се докарат нещата дотам, че общината вече не може да плаща, а Финансите им казват: „оздравявайте се“, но отново без да се ангажират със съдействие – този път под формата на безлихвени заеми. Да се изтеглите от тресавището за косите, това ли ви съветват?
– Да, сегашният ни бюджет е орязан до 50 млн. лв. и това е най-ниският ни бюджет от 2008-а насам. Той също не е съвсем реалистичен, защото някои от заложените продажби, ние си го знаем, най-вероятно няма да се реализират. Но свиването на бюджета не е решението за града. Той се нуждае и от средства, за да се развива. Мога да ви покажа места в града, където няма канализация и водопровод. А това е един жив град.
Самият механизъм за оценка на финансовото състояние на общините според Вас добър ли е? Чуват се гласове, че всичко е доста измислено, няма връзка с реалността, критериите са неточни и всичко опира до субективното право на министъра на финансите да решава на коя община да дава и на коя – не…
– Не бих се наела да коментирам така, цялостно. От моята камбанария обаче се вижда, че трябва в детайли да се познава състоянието и нуждите на всяка община и да се препоръчват адекватни мерки, които в конкретните условия да дават максимално добър резултат. Без това няма как да си задържим хората.
