Ваше Превъзходителство, защо се насочихте към дипломацията?
– Това е дълга история, но ще ви разкажа последната й глава. Кандидатствах за дипломатическа служба, най-вече по желание на баща ми. Той вярваше в мен и още от дете успя да "посее" в сърцето ми всеотдайност и безгранична любов към родината. Освен това международната дипломация е много добре застъпена в академията, която завърших. След като започнах кариерата си, установих, че това е моята професия и интуицията на баща ми за мен е била абсолютно вярна.
Работили сте в мисиите на Ливан в Иран, Полша, Холандия. Къде работата Ви беше най-вълнуваща и с най-много предизвикателства?
– Всичките ми мисии са по своему различни, в зависимост от числеността на ливанската общност, равнището на двустранните отношения, общите интереси между Ливан и приемащата държава. Но навсякъде научих нови неща и срещнах нови приятели. Може би най-впечатляващата ми мисия е сегашната в България. Имаме много активна ливанска общност от около 700 души, която ни сътрудничи в организирането на много мероприятия. През 90-те години на ХХ в. в България имаше още повече ливанци, около 1200 са завършили вашите университети, много от тях се ожениха за българки.
С какви впечатления бяхте от България, преди да дойдете у нас и потвърдиха ли се очакванията Ви?
– Марк Твен казва, че "правилната преценка идва с опита". Никога не съм предубедена, когато отивам на ново място. Открих, че България е богата с историята и културата си, има обещаваща икономика и е прекрасна туристическа дестинация. Хората тук са добре образовани и много сърдечни, което не се среща често. Вече имам много приятели.
По какво си приличат и по какво се различават българите и ливанците?
– Предпочитам да се фокусирам върху общото между нас. Въпреки че сме различни нации, имаме много общо като история. И финикийците, и траките са били много развити цивилизации и култури. И двете държави са били няколко века в границите на Османската империя. Но и двата народа многократно са въставали, за да защитят националната си идентичност, права и свободи. Българите и ливанците са свободолюбиви, имат сходни възгледи за живота, за семейството, отстояват правата и принципите си.
Жените у вас и у нас също много си приличат – амбициозни, квалифицирани и работливи, освен че са и красиви.
Успяхте ли да пътувате из България и какво Ви впечатли най-много?
– Посетих много региони. Всеки уикенд пътувам някъде, стига времето да е хубаво. Природата, историята и етнографията във всеки от вашите градове са уникални и имат собствен чар. Впечатляващо е, че навсякъде в България се чувствам като у дома си. Харесвам Созопол и Несебър, ходя и в Пловдив, но като че ли най-добре се чувствам във Велико Търново. Някакъв особен дух витае там, докосваш се до древната история на старата столица. През зимата предпочитам Боровец.
Какво не знаят българите за Ливан?
– Ливан е земята на финикийците, които са един от доминиращите търговски народи в Средиземноморието в периода 1500-300 г. преди Христа. От сегашните ливански пристанища те са изпращали корабите си по цял свят, за да обменят стоки, технологии и знания. Това е първата стъпка към глобализиран свят още в античността. Ливан е държавата с най-голямо религиозно многообразие в Близкия изток – 18 са официално признатите религии, които съжителстват в хармония и взаимно уважение. Към 40 на сто от населението са християни, а Ливан е единствената арабска държава с президент християнин.
В Библията се казва, че Христос е направил първото си чудо, превръщайки водата във вино в нашето селце Кана, разположено в южната част на страната.
Като кръстопът между Изтока и Запада Ливан е бил завладяван от асирийци, персийци, римляни, араби, кръстоносци и османци. Затова и имаме много археологически забележителности, които привличат туристи. По-известните ни древни градове са Баалбек, Тир, Сайдун, Библос, който бе столица на арабския туризъм за 2016-а. Едномилионният Бейрут е космополитен, всеки може да открие онова, което го вълнува – нощен живот, архитектура, култура. Градът бе избран за най-атрактивна туристическа дестинация за миналата година.
Как се развиват политическите, икономическите и културните отношения между двете държави?
– На официално ниво бяха постигнати и подписани много важни междуправителствени споразумения. Преди година наша делегация пристигна в София за организирания съвместно с Българската търговско-промишлена палата ливанско-български бизнес форум. Ваша делегация, начело с председателя на палатата Цветан Симеонов, пък бе в Бейрут, където се срещна с нашите министри на икономиката, енергетиката, туризма и индустрията. Търсим нови потенциални партньорства между ливанския и българския бизнес.
От българска страна ни предложиха програма за научно, образователно и културно сътрудничество, която се разглежда от нашите експерти. Участваме в ежегодния кинофестивал МЕНАР, представящ киното от Близкия изток и Северна Африка, както и в Международния франкофонски фестивал в Созопол , в рамките на който организираме Ден на Ливан. Дарихме на Столичната библиотека много книги от ливански автори, за да се запознаят българите с историята, културата, живота и традициите ни.
Така че с нашите скромни усилия се опитваме да представим страната си пред нашите български приятели, за да скъсим разстоянието между нас през взаимното разбирателство и оценяване на културното ни минало и хвърляйки светлина върху общите факти и ценности , които споделяме.
Както казва големият ливански поет и писател Джубран Халил Джубран: “Никоя култура не може да оцелее сама в опитите си да бъде единствена и изключителна. Нашата съдба е да се обичаме един друг – и когато се кланяме в джамията, и когато коленичим в храма или когато се молим в църквата . За човешкия дух, любовта е това, което ни обединява."
Инвестират ли ливанци в България и обратното и предстоят ли съвместни проекти в тази посока?
– Най-реална е възможността да изградим съвместни предприятия в IT сектора и аутсорсинг индустрията, които да са насочени към пазарите в Близкия Изток, Африка и района на Персийския залив, като нашите две страни могат да бъдат вратата свързваща, от една страна, ЕС, а от другата, тези пазари. Ще направим и пътна карта за бъдещо икономическо сътрудничество между двете държави. Предстои посещение на ливанска бизнес делегация в някои региони на България, за да се запознае с възможностите за инвестиции. Към края на 2016 г. ливанските инвестиции в България възлизат на около 25 млн. евро , като те са предимно в хранителната промишленост, индустрията, ресторантьорството и хотелиерството, в текстилното производство. Според официалната статистика 93 ливански фирми и 51 представителства са регистрирани и развиват дейност тук. Ливански инвеститори проявяват голям интерес към строителния сектор и недвижимите имоти, към IT технологиите. Български компании пък участват в инфраструктурни проекти в Ливан. Бих искала да използвам тази възможност да насоча вниманието на българските инвеститори и към ролята, която Ливан може да играе като отправна точка за чуждестранни компании , които искат да стъпят на близкоизточните пазари , имайки предвид географското положени на страната, квалифицирани човешки ресурси , добре развита финансова и банкова система.
Какво бихте искали да постигнете до края на мандата си у нас?
– Много неща. Да съдействам още повече за икономическото сътрудничество, за приятелството между двата народа. Бих искала да "посадя" кедър във всяко българско сърце и да накарам българите да заобичат Ливан, както ливанците обичат България. Всяка година 6 хил. наши туристи посещават страната ви, което е много показателно. Надявам се и работя за това българските туристи също да опознаят по-добре Ливан.
Бихте ли ни разказали нещо повече за семейството Ви?
– Израснала съм заедно с 13 братя и сестри и винаги съм била медиаторът между тях. Започнахме да работим от малки, за да подкрепяме баща си. Бях първа по успех в училище, както и в университетския ми випуск от цял Ливан. Синът ми Жад много прилича на мен, той е много социално и активно дете. Дъщеря ми Джули е 5-годишна и е душата на дома ни. Тя тренира ски на Витоша и се справя много добре. Щастлива жена съм, защото съпругът ми ме подкрепя във всичко и е много всеотдаен към семейството.
Спортувате ли, имате ли хобита? Как релаксирате от напрегнатото всекидневие?
– Практикувам джогинг, имате много хубави паркове. Два-три пъти седмично посещавам фитнес. Бих искала да се науча да играя хоро, вече си намерих добър учител. Обичам да чета поезия, художествена проза и пътеписи, предимно от арабски автори. Честно казано, най-релаксиращото преживяване за мен е, когато се прибера вкъщи, да видя усмихнатите и лъчезарни лица на децата.
Вие сте елегантна и стилна дама, следвате ли модните линии, имате ли любим дизайнер?
– Ливан има много известни дизайнери като Абед Махвуз, Ели Сааб, Зухейр Мурад… и много други, които се представят отлично в модните столици Ню Йорк, Париж и Милано. Стилът им е характерен с културните и традиционните принтове в моделите им. Аз обичам да комбинирам практичността с изчистената елегантност. Избирам дизайнери, които съчетават източната и западната култура.
