Лавината от некомпетентност и празни приказки по темата за съдебната реформа потече още от първия ден, в който като правосъден министър се изявява президентско-парламентарната "грешка" Цецка Цачева. За начало тя успокои притеснените дали ще се чувства комфортно на новия пост, че е опитала всичко. Това я правело "по-здраво стъпила на земята, в ново амплоа и с нови надежди". "Приема новия си пост като поредната отговорност, с която се нагърбва. С лекота превъзмогна оценката си от миналата година, че България има реформирана съдебна система. Приключена била само конституционната част от реформата, но "тя не завършва с един акт, това е процес".
Отсега можем да се обзаложим, че процесът ще продължи по същия начин и ще приключи със същия резултат в края на това управление. Цачева не дава пет пари за проблемите в правосъдната сфера и ще ползва новото си поприще единствено за укрепване на своята партийна кариера. Разхвърляните й, лаишки, а често и откровено неверни реплики носят цялото пустословие, характерно за половин дузина от последните правосъдни министри. Както и на шефа й Бойко Борисов, който от години е "за" съдебна реформа, докато я обявява за приключила или ненужна. Как иначе да свържем обещанието на Цачева да се постарае съдебната реформа да върви "на по-висока скорост и на по-бързи обороти", но без да има "резки движения, защото те не водят до по-добро качество".
От Цачева чухме, че с промените в конституцията и в Наказателния кодекс нямало вече недосегаеми магистрати. Така било, понеже и тримата големи – председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор, подлежали вече на отчет пред Народното събрание. И понеже всичко с контрола вече е наред, първата й стъпка беше да пие кафе с тях. Отсега е ясно, че ролята й е да поукроти страстите във Висшия съдебен съвет, като посредничи между мнозинството и опозицията в "правилната" посока.
Казала им, че "трябва да намерим най-вярното решение, да загърбим личните противоречия, но те са и принципни". Отказът на Цачева да даде оценка на главния прокурор пък беше съчетан с това да даде положителна оценка на Цацаров. "Приятно съм изненадана от това, че голяма част от структурната реформа в прокуратурата е извършена. И дори мога да призная, че в шеговит план отправих критика, че това не е станало ясно на широката общественост".
След като се отметна частично от думите си, че съдебната система е реформирана, Цачева заяви, че имаме добри закони, които са изцяло хармонизирани с европейското законодателство. Проблемът бил как се изпълняват и как се контролира спазването им. И веднага след това посочи като приоритет необходимите промени в Наказателнопроцесуалния и Административнопроцесуалния кодекс, а също и приемане на нов Наказателен кодекс. А черешката на тортата в законодателната визия на Цачева се оказа нов антикорупционен кодекс, който да обедини разпръснатите в действащото законодателство норми.
На законодателната програма щяло да бъде отделено специално внимание. Но за да се стигне до законодателна инициатива, трябвало да има програма на правителството. И понеже такава няма, тепърва ще се обсъжда с всички страни в процесите какво да се прави в тази насока. Колкото до обещанието на Борисов до края на годината да бъдат изпълнени всичките 17 препоръки от последния доклад на Европейската комисия, Цачева го замъгли с прозрението, че в една програма нямало как в конкретика да бъдат предвидени всички мерки.
Една от основните между тях е приемането на антикорупционен закон и ще трябва да се симулира дейност в тази насока. Проектът за него, популярен като "Законът Кунева", се търкаля из предишния парламент цели две години при всеобщо нежелание на големите политически сили да го приемат. Той предвиждаше създаване на единно Национално бюро за борба с корупцията, което да обедини комисиите за конфискация на незаконно имущество и за конфликт на интереси, както и звеното БОРКОР, и отдела в Сметната палата за поддръжка на регистъра за имуществото на лицата, заемащи публични държавни длъжности.
През есента на 2015 г. предишният парламент отказа да гласува проекта и го върна за доработване. На следващата година той беше внесен отново с поправки, но парламентарната антикорупционна комисия не го одобри. В крайна сметка беше гласуван от немай-къде на първо четене с уговорката, че ще се поправя сериозно. Заваляха всевъзможни предложения от всички страни, с което кашата стана пълна. После дойде лятната ваканция, последвана от президентските избори, оставката на кабинета и разпускането на Народното събрание…
При самото гласуване на първо четене пък половината от депутатите на ГЕРБ се изпокриха, а несъгласието на опозицията от БСП и ДПС беше очевадно. Патриотичният фронт осигури подкрепа, но като част от сделка ГЕРБ да върне жеста с ограничаване на избирателните права на българските граждани в чужбина. При това всички заявиха предварително намерението си да “търсят солидна промяна на закона между първо и второ четене”. Сега ни предлагат вече не закон, а кодекс. Колко ще е антикорупционен и дали до второ четене ще стигне нещо, което да работи?!
Очевидно Цачева не съзнава, че ролята й на председател на Народното събрание е прикривала в голяма степен нейната некомпетентност. Едно е да следваш като папагал процедурите в парламентарния правилник и да следиш за дисциплината, друго е да предлагаш силни законодателни решения. Оттук-насетне ще слушаме глупост след глупост, а тя просто не спира да ги ръси. Като например тази: "Самият факт, че носителите на тази идея (за дълбока съдебна реформа – б. а.) останаха извън парламента, означава, че пътят, по който постигнахме идеите в предходното Народно събрание и кабинет, са в правилната посока".
За дялан камък като Цачева, разбира се, не възниква драма от това, че вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева ще отговаря за съдебната реформа. Това било, "за да се знае, че кабинетът има за приоритет и продължаване на реформата в съдебната система". Нещо повече – Цачева била "изключително удовлетворена, че значимостта на тази реформа се издига на ниво вицепремиер". Не нейна, а на Захариева била отговорността за реформата с оглед "връзките с европейските институции, които са структурите, които имат общо с продължаващия механизъм за сътрудничество и проверка". Иначе казано – механизмът си е тяхна работа, Захариева да се оправя с Брюксел.
А ето и един автопортрет, с който новият правосъден министър препотвърди печалния си образ от президентските избори: "Готова съм и за това предизвикателство. Когато си отчел миналото и трезво си направил анализ за настоящия момент, правиш и следващата крачка. Имам какво да дам за държавността. Моята най-силна експертиза – професията и образованието ми са в сферата на правото и като адвокат в мен никога не е имало обвинителен уклон, винаги съм търсела баланса и диалога". С такива титани на държавността и правото управленската експертиза ни е в кърпа вързана. Реформа всяка тука забравете!
