Само през 2016 г. прокуратурата е осъдена да плати 2 479 721 лв. обезщетения на пострадали от нейните действия граждани. Осъдили са я (при това с влезли в сила съдебни решения) 284 души. Най-голям брой сред тях са тези, които са били оправдани по повдигнатите срещу тях обвинения.
Истината обаче е, че делата срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), които в същия този период от време са се "търкаляли" из съдебните зали, са много повече – те са над 800. От които близо половината са все още на първа инстанция.
Всичко това става ясно от годишния доклад за дейността на прокуратурата през 2016 година. Картината е, меко казано, неприятна за държавното обвинение. А и няма изгледи да се промени драстично – броят на оправданите подсъдими се запазва приблизително еднакъв през последните години. Което значи, че данъкоплатците ще продължат да се изръсват по 2-3 милиона годишно, за да покриват гафовете на прокуратурата. Затова се търси изход.
Какво се предлага обаче? Първо да се стесни кръгът на случаите, в които пострадалите от незаконни обвинения да могат да търсят обезщетения от прокуратурата. И второ – да се сложи "намордник" на размера на обезщетенията. Защото според обвинението в сега присъжданите размери тези обезщетения са "неправилни".
Прокуратурата дава идеи за промени в закона, които според нея са "в обществен интерес". Най-общо първата от тях е занапред обвинението да носи отговорност по ЗОДОВ само при "доказани съществени нарушения на закона", които да са довели "до незаконност на наказателната репресия". А това би било доста по-различно от сега съществуващия режим, който предвижда обективна (безвиновна) отговорност за държавното обвинение при всяка оправдателна присъда, отменен арест или принудително настаняване на лечение, при допускане да се "надлежи" присъда и други.
Освен това държавното обвинение ще настоява Върховният касационен съд да е последна инстанция по размера на обезщетенията, за които я съдят. В момента голямата част от делата по ЗОДОВ въобще не стигат до касационната инстанция, защото не отговарят на условията за разглеждане пред нея. Само че според държавното обвинение "така влизат в сила много съдебни решения, които прокуратурата намира за неправилни". Цитираме доклада, без да се впускаме в коментар доколко е допустимо една страна в процеса да преценява като "правилни" или "неправилни" съдебните решения.
Истината обаче е, че с тези две мерки действията на прокуратурата няма да станат по-законосъобразни. Само възмездието за нарушенията на правата на гражданите ще стане по-труднодостижимо.
Внушителните суми за "данък прокуратура", които плащаме, биха могли да се понамалят. Но с други мерки: ако се спре уреждането в прокуратурата на "наши" момчета и момичета, ако обвинението се изчисти от некадърници и ако се спре с "поръчковите обвинения".
Впрочем и анализите на обвинението сочат, че 34% от оправдателните присъди са плод на гафове, допуснати в досъдебното производство и при внасянето на обвинението в съда. Пропуски, грешки и пасивност при разследването са довели до оправдателни присъди в 14% от случаите. А заради неправилна квалификация, дадена от прокурора в обвинителния акт, са били оправдани 20% от подсъдимите. Останалите са плод на противоречива съдебна практика или се дължат на нови доказателства, представени в съдебна фаза – друг въпрос е дали наистина не е можело и тези доказателства да бъдат събрани своевременно, без да се стига до резила в съда…
