Мир в Близкия изток. Такава цел обяви Доналд Тръмп в Израел по време на първата си чуждестранна обиколка като президент. "Палестинците са готови за постигане на мир. След срещата с добрия ми приятел Бенямин също мога да ви кажа, че той иска мир. Постигането на мир обаче няма да е лесно. Всички знаем това. И двете страни ще са изправени пред тежки решения", каза Тръмп в Ерусалим, като не пропусна да отбележи, че лично се е ангажирал да сложи край на близкоизточния конфликт.
В Израел американският държавен глава бе посрещнат с големи почести, като премиерът Бенямин Нетаняху бе наредил на целия си кабинет да го чака на летището. В това няма нищо изненадващо – по време на предизборната си кампания Тръмп говореше за необходимостта Израел да бъде подкрепян като главен съюзник на Съединените щати в Близкия изток. Дори фактът, че той посети страната при първото си задгранично пътуване, е достатъчно красноречив на фона на това, че предшественикът му Барак Обама го направи чак през 2013-а, по време на втория си мандат в Белия дом.
Самият Нетаняху има рядък шанс за сближаване с Вашингтон, след като досега е работил само с президенти демократи – Бил Клинтън и Обама, отношенията с които далеч не бяха безоблачни. "Форин полиси" дори припомня случай, при който Клинтън вбесен излязъл от среща с Нетаняху с въпроса "Кой, по дяволите, е тук свръхсилата?". Днес обаче пред израелския премиер се отварят невиждани възможности, защото и в Конгреса, и в Белия дом републиканците имат думата.
Палестинците също възлагат надежди на Тръмп. Техният лидер Махмуд Абас бе топло посрещнат в Белия дом по-рано този месец. Но тогава Тръмп предпазливо избегна да се ангажира с обещания да окаже натиск върху Нетаняху да замрази политиката на заселване на Западния бряг с евреи, както и да подкрепи създаването на палестинска държава. По време на денонощието, което прекара в Израел, пък направи шест публични изказвания и в нито едно от тях не спомена за решение на близкоизточния въпрос чрез две държави – нещо, на което администрацията във Вашингтон досега държеше. Това не остана незабелязано от домакините му.
Доналд Тръмп внимателно избягваше да повдига невралгичните теми в близкоизточния конфликт. Американският президент например подчерта значението на Ерусалим за юдаизма и дори посети Стената на плача, но не подсказа за промяна на американската позиция за статута на града. Нищо че в предизборната си кампания обещаваше да го признае като израелска столица и да премести американското посолство там. За еврейските селища също даде на заден ход и даже лично помоли Бенямин Нетаняху да направи пауза в строителството им, докато преди встъпването си в длъжност отказваше да осъди тяхното разширяване.
Вместо да предложи радикални решения, Тръмп заложи на друг подход – да накара и двете страни да предприемат малки стъпки към възстановяване на доверието. По време на срещата си с Махмуд Абас той поиска от него да спре помощите за семействата на осъдените палестински екстремисти, а от Израел – да подкрепи палестинската икономика. Домакините се съгласиха да разрешат на палестинците повече строителство в контролираната от Израел зона от Западния бряг, както и да осигурят денонощна връзка между палестинската икономика и Йордания.
Майкъл Орен, бившият посланик на Израел във Вашингтон, който сега е депутат в Кнесета, коментира, че нежеланието на Тръмп да се ангажира с големите проблеми е хитър подход. "Колкото той е по-неясен, толкова са по-големи шансовете за успех", заяви Орен, допълвайки, че американският президент не е определил предварително какъв трябва да е резултатът от преговорите. Според него точно това е била грешката на Обама и предшественика му Джордж Буш-младши – че са предрешавали изхода от преговорите още преди да са започнали, което на практика е лишило палестинците от стимул да правят отстъпки.
В Израел разчитат и на още нещо – на арабския натиск върху палестинците. Не бива да се забравя, че Тръмп долетя в Тел Авив направо от Саудитска Арабия, където се срещна не само с ръководството на страната, но и с редица други арабски лидери. Израелските управляващи се надяват Рияд да подтикне палестинците към мир. Надеждите им се основават на необходимостта от изграждане на общ фронт срещу главния им противник в региона – Иран, към който с еднаква враждебност гледат както Тел Авив, така и страните от Залива. И неслучайно основните стрели на риториката на Тръмп при визитите му в Саудитска Арабия и Израел бяха насочени именно срещу ислямската република.
