Европейската комисия огласи своите препоръки към Националния план за реформи на България, а те за пореден път взривиха общественото пространство. "Бият ни заради проблеми във финансовия сектор", ревнаха медиите. Дали заради разкъсаната от празници работна седмица, или по други причини политиците не успяха да се присъединят към общия плач. Но не е късно да го направят. Внимателният преглед на въпросния документ на ЕК показва, че препоръки, и то много съществени, към финансовия сектор има, но те нито са единствените, нито по скромното ни мнение са най-важните. В смисъл, че изпълнението им до голяма степен зависи от изпълнението на друга група препоръки, които не се отнасят до банките, застрахователите и пенсионните фондове. И вместо вниманието да се съсредоточи върху критиките на ЕК по отношение на пазара на труда, на образованието, на здравното осигуряване и на доходите, фокусът отново падна върху финансовия сектор. Явно защото така е по-удобно.
В документа на ЕК са формулирани четири препоръки. Първата е за подобряване на събирането на данъците и за засилване на мерките за намаляване на сивата икономика.
Втората е за подобряване на пазара на труда и за намаляване на безработицата в социалните групи в неравностойно положение.
Третата е за осигуряване на по-качествено образование. В този раздел се изисква да се обърне специално внимание на ромите. Обръща се внимание на необходимостта от подобряване на здравното осигуряване и услуги, както и на създаване на ефективен механизъм за определяне на минималната работна заплата.
Четвъртата препоръка е в областта на финансовия сектор – банките и застрахователните дружества и пенсионните фондове. В документа на ЕК се напомня, че властите у нас, в сътрудничество със съответните европейски органи и след консултации с тях, извършиха преглед на качеството на активите и стрес-тестове на банковия и застрахователния сектор и тези проверки са потвърдили стабилността на тези сектори като цяло. В документа на ЕК обаче се посочва, че тези прегледи са установили уязвими места, включително и в някои системно важни институции. "Тъй като определените коригиращи мерки все още не са напълно приложени, източникът на уязвимост остава. Освен това някои въпроси, включително и оценяването на неликвидни финансови инструменти и активи, както и свързаните с тях експозиции, не бяха напълно засегнати от трите прегледа. Надзорните органи биха могли да предприемат по-консервативен подход за справяне с тези проблеми. Нерешените въпроси в застрахователния сектор включват и третирането на някои презастрахователни договори, някои застрахователни вземания и наблюдението върху застрахователните групи", посочват експертите от Европейската комисия.
За нас, които от години следим процесите във финансовите структури, е много интересно кои са тези неликвидни инструменти, след като дори придобитите като обезпечения активи бяха оценявани от независими чуждестранни (а не български одитори) в рамките на прегледа на качеството на активите.
Що се отнася до констатацията, че има нужда от повече контрол върху кредитите за свързани лица – по тях при прегледите и в докладите за банките и за небанковите финансови институции – същите тези независими външни чуждестранни одитори констатираха, че в един или друг случай се наблюдава такава свързаност, но тя не нарушава регулативните изисквания. А след като не ги нарушава – не може да бъде санкционирана. И това хората в ЕК най-добре го знаят.
Именно след влизането на България в ЕС отпадна опцията надзорните решения на БНБ да не могат да бъдат обжалвани пред съда.
Именно европейските банкови регулации отнеха правото на БНБ да изисква от банките да начисляват допълнителни – специфични провизии, надхвърлящи тези, които трябва да се заделят по международните стандарти за финансова отчетност. Та е странно сега същите тези експерти да ни упрекват, че трябвало да се прилагат по-строги надзорни мерки. Те ли ще ги защитават в съда, ако поднадзорните лица тръгнат да ги обжалват?
Що се отнася до препоръките, отправени към някои банки и застрахователни дружества – да си увеличат капитала, хората от ЕК би трябвало най-добре да знаят, че тези действия изискват време. Особено в ситуацията на стагниращи финансови пазари. Ако не са наясно с това – да питат италианците, испанците и гърците… Или пък ЕЦБ и Европейския банков надзор.
Важен акцент в документа на ЕК за България са действията, които трябва да бъдат предприети у нас, за да не се допускат проблеми във финансовия сектор в бъдеще. "Недостатъците в надзора, показани от прегледа на застрахователните и пенсионните фондове, подчертават необходимостта Комисията за финансов надзор да разработи и да приложи цялостен план за засилване на надзора, включително и чрез подобряване на собственото си вътрешно управление и функциониране. За да се гарантира пълна надеждност, такъв план следва да се основава на най-добрите международни практики в тази област и да бъде подготвен и изпълняван в тясно сътрудничество с европейските органи", констатира ЕК. Да, но за да стане това, трябва да се гарантира пълната независимост на КФН, в това число и нейната финансова самостоятелност. За целта бе разработена промяна в Закона за КФН. Но поради политическите турбуленции у нас управляващите партии не намериха време да я разгледат и да я приемат. Кой носи вината за това? И кога сегашното правителство и парламент ще се занимаят с този въпрос?
Европейската комисия обръща внимание и на факта, че корпоративният дълг у нас остава висок (много по-висок от този на партньорските държави). За да се намали все още високото ниво на необслужваните корпоративни заеми, ЕК препоръчва властите да реформират правната среда, уреждаща справянето с лошите кредити, и да създадат условия за развитие на вторичния пазар на необслужваните кредити. По този повод е добре да се знае, че от 2009-а насам банките, а и много други кредитори буквално се молят на политиците да улеснят процедурите по събиране на вземания и да въведат по-сериозна правна защита срещу недобросъвестните длъжници. Вместо това получават постоянни упреци – нерядко и от парламентарната трибуна, защото… използват всички законни методи да си събират вземанията. Да си прецизен кредитор в България стана равнозначно на това да си безмилостен бандит. Жестоката истина е, че без безусловна политическа и правна подкрепа не може да има ефективен надзор и ефективно намаляване на необслужваните кредити. Докато средата за банков бизнес е такава, финансовият сектор винаги ще бъде уязвим. Без значение дали общата му капиталова адекватност е 25% или 40% и дали поддържа 20-30 или 50% ликвидност.
А за намаляването на необслужваните кредити роля играят и увеличаването на доходите на населението, и ефективното прилагане на националната стратегия за обществени поръчки, и подобряването на бизнес практиките. И строгото прилагане на законовите изисквания за съдебно преследване на мениджъри, които не са обявили навреме дружествата си в несъстоятелност. И наказателни мерки от прокуратурата срещу измами към кредитори. Но това са все въпроси от компетенцията на политиците и законодателите, а не на надзорните органи.
