Пишем, ама КОЙ да чете?! И питаме с какво групата, популярна като "Наглите", която отвличаше хора и ги освобождаваше срещу откупи, е по-нагла от държавната власт в ролята й на организирана престъпна група? Нас, в "БАНКЕРЪ", воят около излизането от затвора на Любомир Димитров-Гребеца и Ивайло Ефтимов-Йожи ни кара да се смеем. Но не защото ни е весело. Всички в публичното пространство са шокирани и дълбоко възмутени – някакви законови промени минали "на тъмно", пък никой не ги забелязал. А като стана ясно, че са прокарани по предложение и по време на втория кабинет на ГЕРБ, хората на Бойко Борисов се втурнаха да обясняват, че промените били козметични.
Така се лъже и маже наедро в страна, в която медийният гьонсуратлък е напълно съотносим с този на политическата "класа". И понеже кьорав карти не играе, а веднъж приет, законът трябва да се спазва – просто ще припомним каквя бу реакцията ни преди година и половина – през ноември 2015 г., след публикуването на въпросните промени като проект на правосъдното министерство. Същото направихме и след приемането му в Народното събрание, но всички спаха и си затваряха очите. Така че четете сега и се "изненадвайте"!
Прекалената толерантност на държавата към престъпността лъсна за пореден път. Докато близки на жертвите й вият всекидневно по медиите срещу демонстративната безнаказаност, Министерството на правосъдието излезе с шокираща законодателна инициатива в полза на престъпниците. Тя е прикрита като "отговор на дългогодишните критики на Съвета на Европа срещу лошите условия в местата за лишаване от свобода". Пакетът от предложения предвижда промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в Наказателния кодекс и в Наказателнопроцесуалния кодекс.
В мотивите към публикувания за обществено обсъждане проект се посочва, че е изготвен в отговор на препоръките на Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение, или наказание към Съвета на Европа и на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Нешков и други срещу България". Но вместо тези препоръки да бъдат изпълнени, както го правят във всички правови държави – със строителство на нови и модерни затвори, подходът на управляващите е точно обратният. Те виждат решението в това престъпниците да стоят възможно най-малко в затвора. Формулировката е "въвеждане на ефективно компенсаторно и превантивно средство за защита срещу лошите условия в местата за лишаване от свобода в България".
Приложеният от авторите "комплексен подход" от законодателни мерки за справяне с пренаселеността и лошите материални условия в затворите започва с премахване на разпоредбата, отлагаща влизането в сила на стандарта за 4 кв. м минимална площ за излежаващите присъди и задържаните в следствени арести. В министерството са стигнали до дълбокомисления извод, че от отлагането няма смисъл, тъй като България така или иначе ще трябва да изпълни това изискване. Както и че изпълнението му "дори и при сегашния капацитет и населеност на местата за лишаване от свобода е напълно възможно с предлаганите изменения на институтите за първоначално разпределяне и преместване на лишените от свобода и режима за изтърпяване на наказанието".
Ще се окаже, че според такова разбиране на общата наказателна политика на държавата престъпниците трябва да ходят спокойно по улицата. Предлага се с присъдата съдът да определя само първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, но не и типа на затворническото заведение – затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Разширяват се възможностите за определяне на първоначален общ режим за сметка на строгия, и то по отношение на рецидивистите. На онези от тях, които са извършили престъпление, след като вече са осъждани с влязла в сила присъда, ще се гледа като на по-малко опасни за обществото, стига присъдата да е условна. Същевременно съдът ще може да заобикаля по своя преценка и много от случаите, в които би трябвало задължително да наложи първоначален строг режим. Това ще може да става, ако от материалите по делото личи, че поведението на осъдения не е с висока степен на обществена опасност.
Абсолютно противопоказно (с оглед на масовата практика за толериране на т. нар. ВИП-затворници), е разширяването на възможностите затворническата управа да се разпорежда с тях, без да се допитва до правосъдния министър. Тя ще трябва да разпределя осъдените максимално близо до местоживеенето им, за да запазят социалните си контакти. Ако пък бъде настанен по-далеч от дома му, затворникът ще бъде компенсиран с повече време за свиждане и за телефонна връзка.
С цел да се осигури минималният стандарт за настаняване, началниците на затворите ще могат далеч по-свободно да променят режима на изтърпяване на наказанието, като извеждат осъдени в затворнически общежития. Облекчаването на условията на практика ще стане напълно безконтролно, тъй като се предлага да бъдат закрити съществуващите комисии по изпълнение на наказанията към всеки един затвор. Шефът му ще може да променя режима по всяко време с обикновена заповед, без да се допитва до никого, което у нас означава едно – безнаказаност и корупция.
Съдебен контрол е предвиден само за случаите, когато положението на осъдения се утежнява. Той ще може да иска от началника на затвора да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип след излежаване на минимална част от присъдата си. А ако началникът откаже, отказът му ще може да бъде обжалван в съда. Ако отказът бъде потвърден, осъденият може да иска същото след изтичане отново на някакъв минимален срок, като междувременно остава възможността режимът му да бъде облекчен със заповед на началника.
Подобна уредба се предлага и по отношение на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна. Досегашното изискване да лежат при специален режим поне пет години отпада и шефът на затвора ще може да го облекчава "при показан прогрес от тяхна страна". Най-тежко осъдените пък ще могат да обжалват пред съда статута си още в края на първата година, след което – на всеки шест месеца. Ако пък режимът на осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна случайно не бъде облекчен, началникът на затвора ще може да им разрешава участие в различни дейности съвместно с други затворници.
Към категорията на лицата, с които контактите на осъдения не могат да бъдат ограничавани, наред с най-близките роднини се добавя и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство. Употребата на сила, помощни средства и оръжие ще става само по стандарта на "абсолютна необходимост". А тежки дисциплинарни наказания ще се налагат само за най-сериозните нарушения или ако системно се извършват останалите.
Жалба срещу заповедта за налагане на принудителна изолация ще спира автоматично изпълнението й, а ако съдът я утвърди, медицински специалист ще посещава всекидневно изолирания, за да контролира здравословното му състояние.
Предвижда се и създаване на медицинско досие на осъдения, което да съдържа цялата информация за здравния му статус.
Облекчава се и процедурата за завеждане на парични искове от осъдените срещу държавата за причинените им неимуществени вреди – резултат на нарушение на забраната за изтезание, нечовешко или унизително отношение.
Намаляват се минималните срокове на фактически изтърпяното наказание за осъдените, които са извършили престъпления, преди да навършат 21-годишна възраст. Извършилите престъпления като непълнолетни пък ще може да бъдат освобождавани предсрочно и безусловно на общо основание, като бъде съкратен и минималният срок за фактическо изтърпяване на присъдата. Отпада и ограничението за минимален остатък от наказанието за престъпления, извършени при условията на опасен рецидив. Тук обяснението е, че "не размерът на остатъка от наказанието следва да е определящ за предсрочното освобождаване на осъдения, а поведението му по време на изтърпяване на наказанието и показаните резултати".
Отпада и забраната за повече от едно предсрочно освобождаване на осъдените, които не са реабилитирани. Те ще могат да излизат от затвора, без да изтърпяват присъдите си докрай – независимо от техния брой. Целта е "да бъдат стимулирани да се стремят към поправяне". Предсрочното освобождаване вече ще се прилага периодично и по силата на закона, а не както досега – по предложение на затворническите комисии, които ще бъдат закрити. С автоматичното разглеждане на статута на осъдените, след като изтече определен период, те щели да бъдат стимулирани към ресоциализация.
И понеже затворническата администрация няма да има думата в тази насока, щял да намалее корупционният натиск върху нея и да се подобрят отношенията й с осъдените. За да изглеждат нещата като пълен фарс, началникът на затвора ще може да обжалва решението на съда за предсрочно освобождаване, но само ако е дал предварително обратното становище. Право на протест вече ще има и прокурорът. Но като знаем как прокуратурата изпълнява функциите си по надзор върху изпълнението на наказанията, то е само едно пожелание.
В полза на осъдените е и разширяването на съдебния състав, който решава дали да ги освободи предсрочно. Към едноличния съдия са добавени двама съдебни заседатели, което размива отговорността на магистрата. В рамките на делото пък осъденият получава големи процесуални права и ще може да доказва активно, че се е поправил. Включително и пред горната инстанция, в случай че първата не го освободи.
И за капак същата "концепция" ще е водеща и по отношение на осъдените на доживотен затвор – съдът ще е длъжен да разглежда периодично въпроса за замяната на наказанието им с лишаване от свобода за срок от 30 години. Аргументът е, че "осъдените на доживотен затвор не следва да бъдат поставяни в неравнопоставено положение в сравнение с останалите лишени от свобода от гледна точка достъпа до съд, който да прецени постигнатите от тях резултати по време на изтърпяване на наказанието, и евентуално да замени доживотната им присъда със срочна такава".
