Постовете за мен никога не са били самоцел. Това заяви председателят на 44-ото Народно събрание Димитър Главчев пред в. „БАНКЕРЪ“.
Ето какво още каза той:
Г-н Главчев, преживяхте първото си премеждие като председател на парламента – оцеляхте на поста си. Но левицата продължава да Ви обвинява в дребнавост, отмерване на времето за изказвания с гилотина, което се възприема като репресиране на опозицията. Ще си вземете ли поука да проявявате повече толерантност към изказващите се, поне да завършат мисълта си и изречението?
– Не бих го нарекъл „премеждие“, постовете за мен никога не са били самоцел. Приемам, че опозицията е упражнила свое право, но няма да влизам в режим на обяснения, върша си работата според Правилника на парламента. Съвсем друг е въпросът дали искането на опозицията беше основателно. Дължим извинение на гражданите, че трябваше да станат свидетели на подобни сцени от най-високата трибуна, каквато е Народното събрание. Не вярвах, че моята личност ще се окаже толкова важна на фона на многото сериозни теми, които смятам, че трябва да са на дневен ред и да се дебатират в залата. Разглеждането на моята оставка се случи през седмица, в която се обсъждаха въпроси като националната сигурност, предстои ни и Председателство, мисля, че фокусът трябва да се насочи натам. Има редица други теми, които вълнуват много повече българските избиратели, които очакват те да се дебатират, да се чуят различни мнения.
Едно от обвиненията за исканата Ви оставка беше, че допускате език на омразата да се лее от парламентарната трибуна. Редно ли е през ХХI век да се вихрят скандали на теми, които би трябвало да са приключени още в началото на 90-те години на миналия век, като противопоставянето комунизъм-антикомунизъм?
– Не смятам наистина, че в днешно време трябва да има толкова крайни линии на противопоставяне като комунизъм-антикомунизъм например. Това дори е неразбираемо за младите хора в ХХI век. Може би, ако тези разделителни линии бяха изчистени през годините, сега нямаше да се занимаваме с тях и щяхме да водим дебати по същество. Нормално е да имаме принципни политически различия в парламента. Мисля, че тонът на изказванията трябва да е друг, но не аз определям какво ще кажат депутатите от трибуната. Това е въпрос на самоконтрол, може би на възпитание. В днешните сложни времена наистина е важно да има конструктивен тон, да има смислени коментари, да има разбиране по важни теми, без това да заличава политическите различия. Смятам, че председателят на ПГ на ГЕРБ г-н Цветанов даде добър пример за подходящ тон в зала, като поднесе извинение към хората, които са се почувствали засегнати от тона в декларациите на групата. Надявам се занапред да се случват по-смислени дебати в зала, за да може дневният ред в парламента да се доближава до този на гражданите. Това е смисълът на работата на парламента – той е трибуната за обмен на мнения и сблъсък на гледни точки, за да бъдат чути от българското общество.
Фактът, че ПГ на ГЕРБ дава думата основно на хора като Антон Тодоров и Спас Гърневски, които да нападат БСП, опит за отклоняването на вниманието от т. нар. нацистки скандал ли е? Правителството ли спасявате, като браните партньорите си от „Обединени патриоти”?
– Това, което казвате, ми се струва прекалено конспиративно. Не мисля, че има някакъв грандиозен замисъл за каквото и да било „спасяване“, защото не виждам застрашени в случая. Ръководствата на групите решават кой да представи позицията им.
Как тълкувате гласуването на „Воля” за оставката Ви? Някои анализатори виждат в това поведение опит за вдигане на цената както на групата на Марешки, така и на ДПС? Други пък виждат премерване на силите между управляващи и опозиция. Или първи вот на недоверие на правителството?
– Не бих искал да коментирам подобни спекулации. Решение на всяка парламентарна група е как да гласува при всеки конкретен казус. Нека оставим на политическите коментатори да тълкуват действията на колегите. Аз само мога да кажа, че е нелогично разглеждането на отстраняването ми да се смята за своеобразен вот на недоверие към правителството, което не е работило и сто дни. Колегите от опозицията са в политиката отдавна и знаят много добре, че на всяко едно управление е прието да се даде толеранс от известно време, най-малкото защото е несериозно да се дава оценка в самото начало.
Чувствате ли вина за липсата на законопроекти и непълноценната работа на Народното събрание? Защо кабинетът не е внесъл нито един законопроект вече втори месец?
– Не смятам, че само количеството на внесените законопроекти е показател за ефективността на работата на парламента. Напротив, основното е качеството, затова се надявам следващите дебати да са в тази посока. Известно е, че има разделение на властите и този въпрос не е към мен.
Цялото интервю четете в последния брой на вестник "БАНКЕРЪ"
