Съдиите не връщат без основание дела на прокуратурата – обичайно става заради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. Това е изводът от тематична проверка, извършена от Инспектората към Висшия съдебен съвет във всички апелативни райони в страната. Изводът е особено важен в момента, тъй като правната комисия вече разглежда пробутваните като поредна "реформа" поправки в Наказателнопроцесуалния кодекс. А една от съществените новости в тези поправки предвижда именно ограничаването на възможностите съдилищата да връщат "на поправителен" делата, ако открият нарушения в досъдебната фаза.
За проверката на инспектората и резултатите от нея се разбра по време на заседанието на съдийската колегия на ВСС във вторник (20 юни). Колегията прие документа "за сведение", но реши да го прати както на прокуратурата, така и на правосъдния министър Цецка Цачева – именно с мотива, че констатациите трябва да се вземат предвид при гласуването на предстоящите промени в закона. Защото, както заяви и Калин Калпакчиев, анализите на ИВСС категорично опровергават тезата на прокуратурата, че съдът й връща делата неоснователно.
Проверката на инспектората всъщност е обхванала 333 съдебни дела в окръжните и апелативните съдилища в страната от периода 2014-2015 година. При това става дума само за такива съдебни актове, с които присъдите на подсъдимите, прочетени от първата инстанция, са били отменяни, а делата, които са прекратени и върнати "на поправителен" в прокуратурата – все заради допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза, останали "незабелязани" от по-нискостоящите съдилища.
Инспекторите съвестно са изредили и какви точно са тези нарушения, които най-общо казано са довели до ограничаване на правата както на подсъдимите, така и на пострадалите и на техните адвокати. Сред най-фрапиращите констатации е липсата на защитници, когато законът задължително изисква да има такива. Множество са случаите, в които подсъдимите са били осъдени "задочно", без да са налице предпоставките за това, изброени са десетки примери за драстични разминавания и противоречия във внесените обвинителни актове. Цитирани са също присъди, постановени при неизяснена фактическа обстановка – дори при липса на яснота за мястото, времето или за начина на извършване на престъпленията…
Всички тези нарушения обаче са останали незабелязани от първоинстанционните съдилища и те смело са прочели присъди на подсъдимите, които впоследствие се е налагало по-горните инстанции да отменят.
И още нещо важно от анализа на инспектората: връщането на делата не е станало благодарение на някакви нови факти, установени от въззивните съдилища в хода на съдебните производства пред тях – нарушенията на процедурите е можело и е следвало да бъдат забелязани още от първата инстанция, при подготовката за внасяне на делото в съдебната зала, заключават инспекторите. Но не задълбават в причините, които са довели до тези "пропуски". Вместо това съвсем дипломатично констатират, че "неизпълнението на процесуалните задължения, довели до отмяна на съдебния акт от въззивната инстанция, е причина за неоснователно забавяне на наказателното производство".
С две думи, излиза следното: няма връщане на дела, което да не е продиктувано от допуснати процесуални нарушения. И второ – че "цедката" на първоинстанционните съдилища очевидно невинаги се оказва достатъчно пригодна, за да "хване" тези нарушения навреме – по-горните инстанции всъщност поправят грешките на по-нискостоящите.
Това са изключително важни изводи, защото предстои сериозен ремонт на Наказателнопроцесуалния кодекс, който може да превърне този проблем в истинско бедствие. А то да отнесе и без това малкото останало доверие на българина в правосъдието.
Да поясним. Според сега действащия НПК, когато прокуратурата внесе един обвинителен акт в съда, съдията-докладчик прочита материалите по делото и в закрито заседание решава дали всичко, представено по делото, е наред и е годно за разглеждане в съдебната зала. Това е първият момент, в който, ако са допускани съществени и отстраними нарушения в хода на досъдебното производство, папките могат да се върнат обратно на прокурора "за поправителен". Няма пречка обаче това да стане и по-късно, включително и на по-горните инстанции – стига съдиите да открият такива нарушения.
В проекта за промени на НПК обаче се предлага нещо съвсем ново: да се въведе "открито", предварително заседание, за което да бъдат призовани както подсъдимият, така и прокурорът, пострадалите и техните защитници. И само там, в рамките на това разпоредително заседание, при това само пред първата съдебна инстанция, да могат да се правят възражения за процесуалните нарушения, допускани при разследването. След произнасянето на този съд подобни искания стават недопустими. "В съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително и по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени", се предлага в законопроекта.
И още нещо: това съдебно определение, с което съдът ще решава дали има, или няма съществени процесуални нарушения при разследването, ще подлежи на обжалване пред още една инстанция, което е добре. Само че в проекта пише и че "когато са налице основания за разглеждане на делото по реда на глава 29, а по искане на страните – и по реда на глава 27 и 28, съдът разглежда делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание". Това са случаите, в които делото ще приключи със споразумение, ще се наложи административно наказание по чл.78а от НК или когато процесът ще премине при съкратено съдебно следствие. В тези случаи съдът ще трябва да насрочи разглеждането на делото по същество още в същия ден след разпоредителното заседание – и далеч преди въззивната инстанция да може да се е произнесла за това дали има, или няма процесуални нарушения. А дали "по искане на страните" ще означава при постигнато съгласие между всички тях за незабавно разглеждане на делото, най-вероятно ще трябва да се изяснява "пост фактум" от съдебната практика.
Тази подробност е важна на фона и на друга важна промяна, която се предлага: че "разпоредителното заседание не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице не са намерени на посочен от тях адрес за призоваване в страната" – а това е твърде важен детайл, защото точно същото заседание и ще е крайният момент, в който те ще могат да заведат граждански иск за причинените вреди, или пък да искат конституиране на частен обвинител по делото. Ами ако не са били редовно призовани и това се установи впоследствие?
Всички тези детайли в реалните казуси могат да означават и загуба на права. И най-вече на защита пред евентуални злоупотреба с власт, корупционни практики или ако щете – обикновена некадърност.
Нововъведението се представя като "нова концепция" в мотивите към законопроекта и се обяснява с магическите думи "ускоряване на съдебното производство". Промените в НПК внася Министерският съвет. Но е публична тайна, че главният прокурор твърдо стои зад идеята за ограничаване на възможностите на съда да връща "неоснователно" дела на прокуратурата – особено когато става дума за т.нар. знакови обвинения, с които всеки провал на прокуратурата боде очите на обществото.
Само дето, както се оказа, това връщане често съвсем не е било "неоснователно".
"Новата концепция"
Предвижда се провеждане на разпоредително заседание от състава на съда с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник, пострадалия или неговите наследници, представител на ощетеното юридическо лице, повереника, в което се решават окончателно въпросите относно допуснатите процесуални нарушения в досъдебната фаза и се преклудира възможността за отмяна на това основание на присъда или решение на съд.
След влизането в сила на съдебния акт от разпоредителното заседание и насрочването на делото за разглеждане страните не могат да правят възражения и да искат връщането му на прокурора на това основание пред въззивната или касационната инстанция.
Предотвратява се съществуващата възможност за констатиране на допуснати нарушения в досъдебната фаза едва в края на първоинстанционното или въззивното производство и връщане на делото в предходната фаза, което често обезсмисля проведените до този момент процесуални действия и забавя съществено наказателното производство, с всички останали негативни последици.
Участието на пострадалия или на представител на ощетеното юридическо лице в разпоредителното заседание е обвързано с крайния момент, в който могат да правят искания за конституиране като страна в наказателното производство и да претендират за обезщетение за претърпените от престъплението имуществени или неимуществени вреди. Въведената промяна е надеждна гаранция за процесуалната им активност при решаване на въпросите за процесуалните нарушения в досъдебното производство.
В разпоредителното заседание ще се обсъждат само допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници. Няма да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата, тъй като анализът и преценката на събраните доказателства е въпрос на решаване на делото по същество. По този начин ще се преодолее и често срещаният в практиката проблем за връщане на дело за допълнително разследване с указания за събиране на конкретни доказателства и способ за събирането им. Така ще се гарантира ролята на съда като независим арбитър, отдалечен от преценката на органите на досъдебното производство за хода му и необходимия обем от доказателства.
Изрично е предвидена забрана във въззивните и касационните жалба и протест да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата. Така само тези нарушения могат и следва да се извеждат като основание за атакуване на съдебния акт.
Предвидената възможност съдебният акт от разпоредителното заседание да се обжалва пред състав на въззивната инстанция гарантира в пълен обем правото на защита на всички процесуални субекти.
Ускоряването на наказателното производство се постига в максимална степен с предвиденото разглеждане на делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание, когато са налице основанията за прилагане на диференцираната процедура по реда на глава двадесет и седма и глава двадесет и осма, а по искане на страните и по предвидената в глава двадесет и девета процедура. По този начин съдебната фаза на наказателното производство би могла да приключи в рамките на един заседателен ден, включително и с присъда…
