Големият батак, който се очакваше при евентуално оспорване на избора на новите членове за Висшия съдебен съвет, вече е факт – точно както предупредихме в "Параграф 22" още преди седмици. Този батак обаче е и учебникарски пример за това какво е равнището на управленските кадри в държавата, при това във всичките й власти: от една страна, имаме калпаво законодателство, от друга – очевидната безпомощност на отговорния за организацията на съдийския избор ВСС, а от трета – постоянно сменящи се правосъдни министри, които аха да научат как работи въобще системата, за която отговарят и… поемат към изхода. А резултатът от тая повсеместна немощ го плащаме всички…
Какво се случи? Съдиите избраха своите шест представители за следващия ВСС на 18 юни. Още от самото начало на процедурата се очакваше резултатът от вота да бъде оспорен – заради многото кандидати, заради различните интереси и властовите амбиции, които се проявиха вътре в системата и отвън към нея, а и заради несъвършенствата на самата процедура – включително и заради негативната кампания срещу голяма част от кандидатите. И това се случи. Един от кандидатите – бившият председател на Софийския районен съд Методи Лалов, оспори резултатите с два основни мотива: съмнения в достоверността на отчетения резултат от електронното гласуване и негативната предизборна кампания, която му спретнаха от ВСС.
Само че както обжалването не бе изненада, така и всички се оказаха неподготвени за такъв развой на събитията.
Жалбата на Лалов бе подадена на 22 юни. Според Закона за съдебната власт (ЗСВ) съдийската колегия на ВСС трябваше в тридневен срок от получаването й да я изпрати на съдебния състав, който да я разгледа. А той самият е твърде особен: състои се от трима съдии от Върховния касационен съд и от двама – от Върховния административен съд, които трябва да бъдат избрани чрез електронната система за случайно разпределение на делата измежду всички налични съдии в двете съдилища. Този състав "ад хок" трябва да разгледа делото в открито съдебно заседание и да се произнесе в 14-дневен срок, което е окончателно.
Това всъщност е съдържанието на цялата законова уредба за обжалването на съдийския вот, която съществува – тя е изложена в Закона за съдебната власт. Друга няма. Друг въпрос е, че повече от постна и че създава повече проблеми, отколкото може да реши.
И какво се получи? В понеделник, когато жалбата на Методи Лалов вече трябваше да пътува към съдиите и те да я разгледат – никой в държавата все още не знаеше какво и как трябва да направи, за да се случи това. Членовете на съдийската колегия се сетиха да обсъдят въпроса чак във вторник (27 юни) – на редовното си заседание. И стана ясно, че не знаят даже кому да пратят жалбата си, тъй като "сборната команда" съдии от ВКС и ВАС все още не е избрана, а пък в закона не е предвидено да пращат преписката до председателите на съдилищата.
А кой трябва да е адресатът на преписката всъщност е най-малкият проблем.
В хода на дебатите се оказа, че първо не е ясно кой съд трябва да образува делото. Да не говорим, че не е предвидено и дали ще се заплаща държавна такса за разглеждането на делото и каква ще е тя. Доколкото се разбра, правила няма – двамата председатели на върховните съдилища – Лозан Панов и Георги Колев, трябва да се договорят устно за тях.
Второ: как ще се избират съдиите в специалния състав? Също е проблем. Галя Георгиева предложи изборът да се направи от ВСС – нещо, което въобще не е предвидено в закона. Пък и ВСС няма как да "бърка" в системите за разпределение на делата на двете съдилища. От друга страна, самата система за случайно разпределение на делата въобще няма модул за такъв вид избор и той тепърва трябва да бъде създаден от програмистите (вариантът да се тегли жребий с листчета в шапка, както предложи Галя Георгиева, не върви, защото законът изрично изисква този избор да се направи електронно).
На трето място идва въпросът с безпристрастността на съдиите, които ще гледат делото. Според закона петимата съдии трябва да бъдат избрани измежду всички магистрати в двете върховни съдилища – граждански, наказателни, административни и търговски съдии. Не е предвидена възможност за "изключване" на някои от тях, но всъщност такова изключване трябва да има. Защото сред избраните да гледат делото по жалбата на Лалов може да се окажат други неуспели кандидати или членове на изборните комисии. А точно техните решения са подложени на обжалване. Тези съдии безспорно биха били заинтересовани от изхода на делото, затова те не могат да го разглеждат. Но не е само това – има и други, които би трябвало да си направят отвод: току-виж някой излязъл роднина, съученик или поне е делял една стая с някой от кандидатите. Освен това почти всички съдии са участвали в подписките за издигане на свои колеги – все основания, на които безпристрастността на състава може да се постави под въпрос.
Като се образува делото, пък ще възникне друг проблем – по какъв ред трябва да бъде разгледано: по реда на Административно-процесуалния кодекс, по Гражданскопроцесуалния или според Изборния кодекс. Този въпрос зададе председателят на ВАС Георги Колев пред съдийската колегия, а споровете на юристите във форумите показват, че той съвсем не е без основание. Защото всеки от тези кодекси съдържа различни процедурни правила, различни срокове и различни правомощия на съда.
Не е ясно и как ще се избира съдия-докладчикът. А това решение все пак трябва да го напише някой – няма как да го пишат петима съдии едновременно…
Това са все въпроси, за които няма никакъв отговор – нито в закона, нито в някакви писани правила. И ще се решават "ад хок" от съдебния състав. ВСС няма правомощия нито да дава указания, нито да се меси. Нещо повече: както предупреди Калин Калпакчиев, дори и публичните дискусии по въпроса са опасни и създават риск, защото представляват форма на влияние върху решението на съдебния състав…
Всичко това можеше да се избегне, ако законодателите си бяха свършили работата, както трябва, а ВСС и председателите на върховните съдилища се бяха сетили да "отрепетират" предварително всички усложнения в изборната процедура, които биха могли да възникнат. Включително и обжалването. Да не говорим, че членовете на съвета също участваха в обсъждането на проекта за изменение на ЗСВ и можеха да дадат становище или предложение да се регламентира, както трябва, процедурата по обжалване. Що се отнася до Цачева – тя гласува за този проект, а даже се и хвали с него. Но вече мълчи. И чака горещите картофи от любимата й "реформа" да ги извадят други…
Можеше да се избегне – но не би.У нас нещата винаги стават по трудния начин. Та и сега ще е така – да му мислят съдиите, които ще решават делото. Защото освен всичко друго то ще създаде и практика, по която ще се водят следващите дела…
