Ние ги обвиняваме, те ни връщат обвиненията. Така "работят"прокуратурата и съдът по малкото процеси срещу властта. Общото между всички дела срещу властта всички го знаем. Удрят се избирателно малцина от властта, разчистват се сметки, преразпределят се политически и бизнес територии, имитира се антикорупционна дейност, след което ехото заглъхва. Последните "постановки" – срещу бившия шеф на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров и лидера на "Воля" Веселин Марешки, са по същия калъп.
Поредната правораздавателна пародия се разиграва по делото срещу бившия заместник външен министър Христо Ангеличин. Обвинението срещу него за престъпление по служба беше повдигнато след сигнал на депутата от БСП и бивш външен министър Кристиан Вигенин. Ангеличин наредил на 12 български посолства да закупят телефонни централи за над 800 хил. лв., без да се провежда обществена поръчка. Подмяната на оборудването била предвидена в одобрен план във връзка с подготовката за председателството на България на Съвета на ЕС.
Като упълномощен от ексминистъра Даниел Митов да отговаря за дирекциите "Бюджет и финанси", "Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване" и "Сигурност" Христо Ангеличин наредил на посолствата да платят незабавно на посочения от него доставчик близо 430 хил. евро. На всеки посланик били изпратени оферта, банковата сметка и проформа фактура с вписана съответна сума. Според държавното обвинение въпросната фирма нито е разполагала с тези централи, нито е могла да ги достави, тъй като нямала сертификат. Щети обаче не настъпили, тъй като в резултат на започналата проверка някои посолства не превели парите, а други си върнали платеното.
Делото беше върнато с обичайния мотив за процесуални нарушения първо от Софийския градски съд, след което протестът на прокуратурата е отхвърлен от апелативния. Мотивите на съда пък са "ювелирен" израз на формализма и пустословието, с които обикновено се прикрива отказът от правосъдие.
Според апелативните съдии държавното обвинение така е оплескало нещата в обвинителния акт, че обвиняемият не можел да разбере за какво точно е обвинен. И словесната еквилибристика на съда обаче страда от същия недостатък – не може да бъде разбрано какво казват съдиите. Вероятно за това съставът се оправдава, че "последвалото връщане на делото за коригиране на обвинителния акт не е проява на излишен формализъм, а добросъвестно съблюдаване на изискванията към съдържанието" му.
Налице бил "фактически дефицит", липсвала "индивидуализация на конкретните действия и бездействия", както и на "конкретните обстоятелства, които да обосновават длъжностното качество на Ангеличин". Обвинението имало "само декларативен, заявяващ дадена престъпна дейност характер, без тази дейност да се основава на конкретна фактология, от която да бъде извлечена". На прокуратурата е напомнено, че "цитирането на законовите текстове, под които се субсумира дадена престъпна дейност, не освобождава прокурора от задължението в обстоятелствената част на обвинителния акт да опише пълно и прецизно не само конкретното престъпление, но и конкретното участие на обвиняемото лице в него".
Според съда дванадесетте задгранични представителства, на които е изпратено писмото да платят на доставчика, били изброени общо, а трябвало да бъде "конкретизирано времето, при което е извършено твърдяното неправомерно разпореждане във всяко задгранично представителство". Без тези детайли не можело да се изясни съдържанието на цялото престъпление, което пък ограничавало правото на защита на обвиняемия, "тъй като той е лишен от възможността да узнае обвинението в неговата цялост и яснота."
Срещу Даниел Митов специализираното звено "Антикорупция" към Софийската градска прокуратура пък повдигна обвинение за безстопанственост. Съгласно него Министерството на външните работи сключило две споразумения с Министерството на земеделието и храните да ползва услугите на фирма за осигуряване на въздушен транспорт, за хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни пътувания. Договор с нея след проведена обществена поръчка имало само земеделското министерство, а външното плащало за услугите по силата на въпросното споразумение.
Ръководеното от Даниел Митов ведомство похарчило близо 495 хил. лева. Общият ангажимент бил за 700 хил. лева. А разходът е нарушение на законите за публичните финанси и за обществените поръчки. Не бил предвиден и не е осъществен контрол върху изпълнението на ценовото предложение и не са реализирани предложените и договорени с доставчика отстъпки. Версията на Митов е, че за въпросните услуги е започната процедура по провеждане на обществена поръчка, но понеже не била довършена, действали в условията на неотложна нужда.
“Очевидно проблемът не е с българското правосъдие, а е от друго естество. Аз съм поредният в редицата от министри, за да се види, че влизам и излизам от следствието”, заяви ведро Митов пред медиите, след като му бе предявено обвинението. Според него подобни споразумения между министерствата са обичайна практика и се сключват отдавна. Прокуратурата пък твърди, че провеждането на обществена поръчка в случая било абсолютно задължително, а чрез цитираните споразумения е заобикалян законът.
