Екологични ли са наистина зелените технологии, или всички залитнаха по тях, без дори да се замислят какво се крие зад фасадата? Мнозина може би ще определят въпроса като еретичен, но дебатът зелено ли е зеленото вече започна в западните държави и със сигурност ще предизвика много разнопосочни реакции и у нас.
Съвсем неотдавна бе публикувано проучване на американската организация Environmental Progress, в което се посочва, че хората в САЩ, които са инсталирали соларни панели на покривите на своите домове – с идеята да допринесат за подобряване на екологията, всъщност произвеждат от 30 до 60 на сто повече електронни отпадъци в сравнение с останалите домакинства. Според изследователите средностатистическият американец отделя 1140 кг електронни отпадъци в рамките на 20 години, докато в домовете със соларни панели за същия период се генерират между 1500 и 1900 кг в зависимост от големината на инсталацията.
Далеч по-шокиращо обаче е едно друго изследване на същата организация, в което се казва, че слънчевите батерии създават 300 пъти повече токсични отпадъци на единица произведена електроенергия, отколкото ядрените електроцентрали.
"Ако слънчеви и ядрени централи произвеждат едно и също количество електричество през следващите 25 години и отпадъците се складират, то тези от АЕЦ биха достигнали височината на наклонената кула в Пиза – 52 метра, докато соларните ще достигнат 16 км, или двойната височина на най-високия връх на планетата – Еверест", отбелязва Environmental Progress. Акцентира се и върху това, че за ядрените отпадъци има строго регламентирани правила и те се съхраняват в много добре наблюдавани хранилища. А за соларните, като изключим Европейския съюз, подобни регулации липсват. В страни като Гана, Китай и Индия общностите, живеещи край депата за електронни отпадъци, често ги горят, за да се сдобият с ценните медни кабели, които след това препродават. Но соларните панели съдържат отровни метали като олово, което може да увреди нервната система, а също така хром и кадмий – известни канцерогенни елементи. При горенето те се отделят като токсичен дим, който е изключително опасен при вдишване.
От Environmental Progress изтъкват също така, че през последните години използването на слънчевите панели се е увеличило значително заради различните помощи, предоставяни на национално ниво. През 2016-а слънцето е осигурило 1.3% от световното електричество чрез 301 гигавата инсталирани централи, което съвсем не е таванът. Например миналия ноември министерството на екологията на Япония обяви, че соларните панели, които страната произвежда годишно, ще се увеличат от 10 хил. на 800 хил. т към 2040 година. Само че на местната корпорация Toshiba Environmental Solutions ще отнеме 19 години, за да приключи с рециклирането на панелите, произведени до 2020-а.
Притеснителното в цялата работа е, че Страната на изгряващото слънце няма план за безопасното обезвреждане на постоянно нарастващите отпадъци от инсталациите. Подобен план липсва и в Калифорния, която е сред глобалните лидери в доставките на соларни панели. Единствено в Евросъюза има регулация, която изисква производителите да приберат отпадъците от монтираните инсталации в края на техния живот.
Разбира се, твърденията на Environmental Progress срещат много сериозна критика. Привържениците на зелената енергия се аргументират, че всъщност много малка част от компонентите на соларите са потенциално опасни. Панелите им се състоят основно от алуминиева рамка и закалено стъклено покритие. И съвсем не е толкова трудно да се разделят тези големи компоненти от останалите, които са потенциално опасни. А колкото до сравнението с АЕЦ, се обръща внимание, че в проучването си Environmental Progress разглежда всички материали, влагани в соларните панели като отпадък, докато при ядрените централи само отработилото ядрено гориво се взема за такова. В същото време извеждането му от експлоатация, свързано със съхраняването на огромно количество вода и оборудване, което е радиоактивно в различна степен и отнема десетки години, изобщо не се слага в сметката.
Отсам Атлантическия океан също имат какво да добавят по въпроса за зелените технологии. Проучване на шведския Институт за екологични изследвания показа, че все по-масово навлизащите на пазара електромобили съвсем не са толкова екологични, колкото ни ги представят. Според авторите Лисбет Дахльоф, Миа Ромаре и Матс Ола – Ларсон при производството на литиево-йонни батерии за леки електрически автомобили се отделят средно 150-200 кг въглероден двуокис на киловатчас. Eдна от най-малките електрически коли на пазара – Nissan Leaf, използва батерии от около 30 киловатчаса, но повечето производители разчитат на батерии с капацитет 60 и 100 киловатчаса. Тоест при производството на пакет батерии с капацитет 100 киловатчаса се отделят 15-20 т въглероден диоксид още преди автомобилът да е използван и един-единствен път. Изчисленията са направени на базата на 50-70% дял на изкопаемите горива в електричеството, което се използва в производствения процес.
"Това означава, че не трябва да си купуваш кола с по-голяма батерия, отколкото е необходимо. За устойчиво бъдеще е много важно произвеждането на батерии за електромобили да е колкото се може по-енергийно ефективно и те да се правят с електричество, което е или напълно чисто, или с много ниски въглеродни емисии", заявява Миа Ромаре с уговорката, че технологиите се развиват много бързо и посочените данни са към настоящия момент и варират спрямо дизайна на батериите.
Отделно, учените обръщат внимание, че батериите за електрическите возила съдържат литий, кобалт и никел. Извличането на тези метали е сложен химичен процес, при който се изразходва голямо количество енергия и в тази област е необходимо да се постигне съществен напредък. "За в бъдеще емисиите трябва да се взеимат под внимание още по време на производството. Например електрическите коли с по-големи батерии не бива да се фаворизират за сметка на по-малките. А производителите са длъжни да имат по-високи изисквания към доставчиците на батерии", смята Матс Ола – Ларсон.
