Цените на месото в Швейцария на пръв поглед са космически. С 49.68 щ. долара за килограм говежди заден бут страната оглавява световната ценова класация за продукт и е със 149.30% над средната в глобален план. Стойността става доста по-обоснована, когато се отчете и заплащането на труда – неквалифициран работник в алпийския оазис трябва да работи само 3.1 часа, за да си позволи луксозната мръвка. В Норвегия пък килограм месо струва 28.55 щ. долара, а получаващите минималната заплата могат да си го позволят срещу 1.70 часа труд. Най-евтино е говеждото в Украйна – 3.70 щ. долара за килограм, но за да си го купи, човек трябва да работи 10.8 часа. В България цената му е 7.50 щ. долара и са необходими 5.5 часа труд за придобиване на въпросната стока. Най-дълго трябва да се трудят за килограм говежди бут в Индонезия – 23.6 часа, а най-кратко в Дания – само един час.
Тези изчисления са направени от компанията за кетъринг Caterwings и фигурират в ценовия индекс на месата за 2017-а. Цените в него на говеждото, на рибата, на пилешкото, на свинското и агнешкото в най-големите градове на всяка държава, включена в проучването, са сравнени с минималната заплата на населението им и след това изчисленията са проверени чрез възможностите на хората да си позволят да купят продуктите. В онези страни, в които няма въведена със закон минимална заплата, като критерий е използвано средното заплащане на работниците без квалификация.
За килограм пилешко датчаните трябва да работят едва 0.30 часа, а индийците – 10.50. При свинското лидер за най-краткото необходимо работно време за покупката на килограм месо отново е Дания (0.70 часа), а най-дълго работят в Индия (39.40 часа). При рибата шведите изпреварват на косъм датчаните по работно време за купуване на килограм – 1.10 часа срещу 1.20 за Дания. Най-дълго – 44.20 часа, за килограм риба работят в Египет.
Ако се върнем отново в Швейцария, където са консумирали средно по 51 кг месо на човек от населението през миналата година, ценовата ножица в сравнение със съседните държави е довела до редовна контрабанда на стоката.
Веригата от супермаркети Coop пък е започнала да предлага от началото на седмицата банички и кюфтенца от ларви на бръмбари като алтернатива на говеждото и свинското. За цените е най-добре човек да не пита.
Главният изпълнителен директор на Caterwings – Алекзандър Брънст, коментира, че последните данни за ценовия индекс на месото повдигат сериозни въпроси. Най-интересната "находка" е, че въпреки сравнително ниските цени на месото в държави като Индия хората с минимална заплата там трябва да работят цяла седмица, за да си купят килограм от стоката. Докато в скандинавските държави е необходим по-малко от един час. Повече от очевидно е, че проучването потвърждава наличието на интернационално неравенство. И когато светът започне да преосмисля въздействието на глобализацията, този анализ също определено трябва да се вземе предвид.
