Върховният касационен съд предупредително размаха пръст към съдиите от 20 съдилища в Североизточна България, като им напомни, че не могат да си правят самоотводи и да отказват да гледат дела само и само "за да не си помисли някой, че съдът, който се произнася по делото, е предубеден". Това не само не е в съответствие със закона, но още и позволява на страна в делото да го протака недопустимо, сама да избира съдебен състав, би могло да се използва и като начин за "освобождаване" от нежелано дело и натоварване на колега, написаха съдиите от ВКС.
Причината: всичките съдии от тези 20 районни съдилища последователно са отказали да разгледат гражданскоправен спор, образуван пред Тутраканския районен съд още през 2014 година. Първо съдиите от Тутракан си правят "колективен отвод". После същото се случва в съдилищата в Силистра, Дулово, Разград, Исперих, Кубрат, Добрич, Балчик, Тервел, Каварна, Генерал Тошево, Варна, Провадия, Девня, Шумен, Нови пазар, Велики Преслав, Търговище, Попово и Омуртаг. Накрая Варненският апелативен съд праща казуса на ВКС – очевидно с надеждата решение на проблема да намерят върховните магистрати.
Заради непрекъснатите отводи на магистратите делото трета година още не може да започне. А най-лошото е, че никой не знае дали тази дълга поредица от откази ще бъде прекъсната, след като Върховният касационен съд прати папките за разглеждане в Районен съд-Бяла. Или и оттам ще пристигне отвод…
Всичко това става ясно от едно определение на ВКС от края на юли тази година, в което кратичко, но много ясно е описана тази безобразна история. Всъщност истината е, че самият ищец не иска съдиите от Североизточна България да гледат делото му. Той също иска техния отвод – заради съмнения в предубеденост. Той самият има желание делото му да бъде разгледано от Софийския районен съд. Само че законът не му дава право да си "избира" съдии и съд. И магистратите, които са си направили отводи по негово искане, би трябвало прекрасно да знаят това. Но очевидно са се опитали просто "да си измият ръцете" и да оставят този очевидно твърде конфликтен казус някому другиму. Без да си дават сметка, че така не само са забавили процеса и са го оскъпили неимоверно, но и реално са дали своя "принос" в подриването на и без това твърде проблематичния авторитет на съдебната власт.
"Само по себе си твърдение на някоя от страните, че съдът не е безпристрастен, щом не отговаря на обективната действителност, не може да послужи като основание за отвод. Правната възможност да се иска отвод на съдия е недопустимо да се използва от страните за постигане на някоя от целите – протакане на делото, избор на съдия или съдебен район, натиск върху съда и прочие. Компетентните органи са задължени да организират производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, включително и когато страна не проявява необходимата процесуална дисциплина или дори шикани и се опитва да попречи на развитието на производството. Непочтителното отношение на страната към съда, в различните му проявни форми, също не е основание за отвод на съдията по делото, нито пречка за разглеждането му и не може да послужи като основание за отвеждане на съдията по делото", казват съдиите от ВКС.
Лошото е, че не го правят за първи път. Всъщност проблемът с безпричинните съдийски отводи не е нов – той съществува от години. Знае се и че това е начинът, по който съдиите от малките населени места се "отървават" от задължението да гледат процеси срещу местни велможи например. На всичкото отгоре посредством самоотводите там, където съдиите са малко на брой, се осигурява прекрасна възможност да се елиминира случайното разпределение на делата и да се стигне до "избор на съдия", за когото предварително да се знае, че ще реши делото "правилно" – в полза на една от страните.
Тази практика не е новост и за ВКС. Но и той нищо не може да направи, освен "да "обърне внимание" на колегите си от долустоящите инстанции да не злоупотребяват с правата си. Още през 2009 г. в друго определение, този път адресирано до съдиите от Търговищкия окръжен съд, съдиите от ВКС са написали: "Касационната инстанция няма правомощие да контролира основателността на отводите и самоотводите, но е обръщала внимание на съдиите да се отвеждат само ако са налице обективни данни и обстоятелства за тяхната предубеденост и заинтересованост от изхода на делото. Лекомислените и немотивирани самоотводи са причина за наличие на множество дела, изпратени от ВКС за разглеждане от други съдилища. Подобен подход не е в интерес на правосъдието и не охранява конституционното право на бърз и справедлив процес, защото създава недопустима възможност на една от страните да си избира съд".
През 2014 г. заместник-председателят на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната колегия Павлина Панова каза пред медиите, че е налице "тревожна тенденция за увеличаване на необоснованите отводи". И обяви, че само през 2013 г. имало над сто случая, при които съдии са се отвели от разглеждането на дела с мотиви, които звучат абсурдно – включително и защото подсъдимите по тези дела са били конфликтни и са отправяли словесни нападки към съдията например.
Отново през 2014 г. Висшият съдебен съвет предприе мащабна проверка на всички направени самоотводи в съдилищата – също заради сигнали, че има дела, които се бавят по 2-3 години само заради отводи на магистрати. Тогава ВСС констатира, че е налице "тенденция на прекалена презастрахованост", включително и в софийските съдилища. Само че крайният извод на ВСС след тази проверка бе, че отводът е процесуално поведение на съдията, "обусловено само и единствено от неговата субективна преценка и пряко свързано с вътрешното му убеждение и със задължението да осигури независим и безпристрастен процес". С други думи, ВСС каза, че всеки съдия сам преценява доколко е безпристрастен, а ВСС няма инструментариум, с който да повлияе на тази преценка.
Горе-долу същото е становището и на Върховния административен съд, който също се произнесе по тази тема. Този път поводът бе дело, заведено от съдия от Софийския районен съд, който бе наказан дисциплинарно заради това, че си правел отвод по всички дела, свързани с банката, от която теглил кредит. Становището и на съдиите от ВАС беше, че "отводите не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, а законосъобразността им може да бъде проверена единствено при проверката на крайния съдебен акт от горната инстанция". И че след като няма данни тези отводи да са били приети за незаконосъобразни по реда на този контрол върху крайния съдебен акт, те няма как да бъдат приети за неправилни или незаконосъобразни. А още по-малко административният ръководител на който и да било съд може да наказва съдия заради решението му да откаже да разглежда един правен спор.
Факт е, че тази липса на контрол върху вътрешното убеждение на съдията и правото му да откаже да разглежда едно дело, когато се чувства предубеден, безспорно е правилна – това е начинът да се гарантира един безпристрастен и справедлив процес за гражданите. Въпросът обаче дали има граница и къде е тя – между свободата на тази преценка и злоупотребата с нея. Но въпреки всичките години, в които темата с отводите се "върти" между съдилищата, отговор няма…
