Манастирите са българските огнища, които са съхранили, а пазят и днес, българското през вековете. Освен като духовни средища, те привличат и с оригиналната си архитектура, иконостаси, стенописи и икони, които са изработени и изписани от големите български зографи. Но, за да стигнем до манастирите е важно да се поддържат и пътищата, които ни свързват с тях.
Достъпът до Преображенския манастир вече ще е много по-лесен. Това ще стане след като отсечката, която свързва манастира с главен път Велико Търново – Русе, бъде цялостно обновена и разширена. Единствената връзка с манастира ще бъде ремонтирана, преасфалтирана, с оформени пътни банкети, ще бъде извършено и просветляване. Последният ремонт на участъка е бил извършен през 70-те години на миналия век. Финансирането сега е от републиканския бюджет и е в размер на 250 065 лева.
Преображенският мъжки манастир "Св. Преображение Господне" е български манастир (бивш ставропигален, т.е. подчинен на Светия синод), постоянно действащ, във Великотърновска епархия. Разположен в Дервентския пролом на река Янтра, на 7 км северно от Велико Търново по пътя към село Самоводене. Освен манастира в землището на Самоводене има още една забележителност – разкрито е селище от ранния неолит (6000 г. пр. н. е.). Забележително е откритото жилище с площ над 120 кв. метра. Проучен е уникален култов комплекс, състоящ се от култова сграда, култова яма и култова шахта с радиус 1.80 м и дълбочина 12.80 м, възникнали във връзка с ритуалните практики на култа към слънцето и великата богиня-майка. Друга феноменална находка е пластичното изображение на младо момиче върху стената на керамичен съд на възраст 8400 години, моделирано така умело, че извън средата на ненарушения от по-късни строителни мероприятия слой би могло да се причисли към класическия период на античната епоха. Това доказва наличието на разделение на труда и специализация в занаятчийските умения още в ранния неолит.
Село Самоводене има изключително добри транспортни връзки. Със старопрестолната столица Велико Търново го свързва линия №10, която пътува на интервал от 15-20 минути. Освен нея, от Велико Търново до Самоводене биха могли да се използват почти всички автобусни линии за Русе, Свищов (без тези, които са през Павликени), Полски Тръмбеш, Павликени (без тези, които са през село Балван), Силистра, Никюп, Дичин и др. От село Самоводене би могло да се направи връзка и за Южна България, с автобусите за Момчилград. ЖП гарата на селото е на линията Горна Оряховица-Велико Търново-Стара Загора.
Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и четвърти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14 век. Първоначално манастирът е метох на Ватопедския манастир от Света гора, но през 1360 г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората съпруга на българския цар Иван-Александър – Сара, и сина им – цар Иван Шишман, които даряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през 14 век.
През Средновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400-500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14 век. След падането на България под османско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от османците, а впоследствие е разрушен напълно.
На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през 1834 г. и е възложен на Димитър Софиянлията. Същата година е построена и Църква – кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда от Уста Кольо Фичето и уста Иван Бърната. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник от самоковската живописна школа Захарий Зограф от Самоков. Наред със славянските просветители св. св. Кирил и Методий , Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" носи негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките – в селски народни носии. Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.
Църковният иконостас е създаден през 1838 г. според запазения контракт с първомайстор Никола Фичев от него и учителя му в резбарството Станю Марангозина от Белица, но и двамата по това време вече трайно са се установили в Търново. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски.
Строителството в Преображенския манастир продължава активно до 1863 г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква "Благовещение" (1863 г.). Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид.
Още по времето на отец Зотик Преображенският манастир се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера през 1835 г. до Априлското възстание през 1876 г., е подслон за много революционни дейци – Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев и други. В манастира се замонашва сподвижникът на Васил Левски – отец Матей Преображенски, а и самият Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската Света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските воини подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
В днешният си вид манастирът е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. В 1891 г. е завършен гробищният параклис "Възкресение Лазарово", а в 1894 г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.
Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
Празникът на манастира е на 6 август, Преображение Господне – явяването на Исус Христос пред тримата си ученици Петър, Яков и Йоан. До манастира има и туристически пътеки.
