"Полудя ли, мари Хуано,
че излизаш толкоз рано."
(Колумбийска народна песен)
Дотук с майтапите. Сериозно – България разреши отглеждането на растението индийски коноп. Коментарите заваляха, но те бяха едностранчиво безпомощни и плоски като тези за черно-белите учебници. А в крайна сметка става дума за скачане трупешката вместо решителна крачка напред. Защото, както са казали китайците: "И най-дългото пътуване започва с първата крачка."
Нова проектонаредба на Земеделието въвежда разрешителен режим за отглеждане на канабис. Фокусът е върху това, че земеделецът може да прибира реколтата само като цяло растение, което да се ползва за фураж, за кълчища и въжета. Той обаче не може да жъне само листа и цветове, които са суровината за марихуаната. Логиката е, че когато растението се прибира цяло, психотропната субстанция се размива в огромното количество „плява“.
Заедно със заявлението за разрешение стопаните ще трябва да приложат и удостоверение за качеството на посевния материал, както и документ от акредитирана лаборатория, който доказва, че съдържанието на тетрахидроканабинол в растенията, от които са добити семената, не надвишава 0.2 тегловни процента, определени в листната маса, цветните и плодните връхчета.
Да, добре е, че държавата контролира процеса по производството, но режимът на разрешение е прекалено рестриктивен и ограничава бизнеса, който би могъл да намери по-широко приложение на растението. А от това растение може да произвежда пластмаса, памук, биобетон, био-гориво, текстил, дрехи, пластмаса и има още хиляди приложения в нашия живот.
Хенри Форд например произвежда през 1941 г. автомобил изцяло от коноп и големите корпорации спират този негов проект.
Сега и българският земеделец седи оплетен като пате в кълчища. Защото тон фуражен коноп или 100 метра конопено въже струват по-малко от една опаковка лекарство, съдържащо тетрахидроканабинол.
По тази причина в развитите страни отдавна никой не се интересува от фуражната ценност на канабиса. Там неуморно търсят начини за превръщането му в лекарство за считани за нелечими болести. В Израел например вече лекуват малки деца с епилепсия, които имат стотици пристъпи дневно, а илач няма. Вече успешно приключват изпитания с канабис при деца аутисти с крайни форми на агресия. Има доказателства от водещи учени в Испания и Щатите, че марихуаната лекува рак, астма, диабет, левкемия, алцхаймер, болестта на Крон.
И всичко е направено пределно просто – фермерът, който отглежда канабиса, го следят дори дали като се бръсне, а когато прибере урожая, няма право да го продава на друг, освен на правителството.
Да де, ама като гледам българските правителства…
Техните управленски решения често са като взети от надрусани.
