Скъсан менискус боли много. Трябва да се оперира. Не е спешно, но трябва. Иначе лошо. Знам го от опит.
Премиерът също къса менискуси. Забелязахте ли как по спешност постъпи за операция, вместо да отиде на приема по случай 80-ата годишнина на Царя експремиер. Нямаше как да разберем дали спешността е изисквала точно този ден и час, но здравето е най-важното. Физическото и емоционалното. За второто – не е необходимо да припомняш на хората, че си бил бодигард на Царя, а преди това – на Тато, един вид да се върнат спомените откъде идваш, и да ти кроят шапката къде отиваш. Изборът е напълно рационален предвид реалностите у нас. Рационално бе и решението на Бойко правителството да не се престарава с подкрепа за поканването по случай събитието на действащи европейски монарси и престолонаследници и тяхната охрана. Особено в навечерието на така важното българско председателство на Съвета на ЕС.
Това не е първа контузия на премиера. През 2009-а, 2013-а и 2015-а той отново беше опериран заради проблеми с колената. През февруари 2013-а се наложи да влезе в Правителствена болница и заради хипертонична криза. Случката се случи броени дни, след като падна от власт за първи път.
Мина му, но и на нас ни мина и си го избрахме отново.
Извиняваме се за причинените болки и страдания на министър-председателя – за това, че го контузваме душевно с тези не съвсем медицински подмятания. Но менискусът при него отдавна е надхвърлил обема на колянната става и вече живее самостоятелен живот като метафора за хладна пресметливост.
Не знам дали забелязахте, но в най-българския ден на България – Деня на Съединението, Бойко отиде да пие узо с гръцкия си колега Алексис Ципрас на Бяло море. Тази дата все повече се тачи от българите и, дай, Боже, да вземе някой ден да стане и национален празник. На нея все повече внимаваме какво ще се дава и какво ще се каже. И някак си като болен менискус щеше да изглежда подреждането на Бойко до генералите Деси и Румен Радеви, при все че нито Русия, нито Турция някога са гледали с добро око на този чисто български акт.
Със силата на закърпен менискус тези дни прозвуча и откровението, че нови пари за саниране вече няма да се подаряват. В бюджета за догодина нямало да се записва такова перо, само щели да се заделят средства за завършването на започнатите блокове. Ха така, болеше го Бойко менискуса да стане за трети път премиер – отпускаше милиарди, за да прави евала на панелните избиратели. Две години поред – предизборната и изборната. Сега правителството изглежда повече от стабилно, избори не се виждат, ГЕРБ си държи електоралната подкрепа, така че защо да се харчат държавни пари за определени социални групи? Може да се дадат за национални приоритети, които се помнят по-дълго и по-масово.
Оперираме този болен менискус и … пълен напред, при все че и травмираната Корнелия, за която санирането е основна опорна точка, няма вече за какво да се хване.
Бойко пише история. Това е факт. Той е феномен. Но в тази история трябва да има и глава "Менискусът – прояви и лечения".
С подзаглавие: "Философски трактат".
Д-р, к.м.н., проф. Чавдар Цолов
