Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Четвъртият пореден мандат на Меркел се очертава като най-некомфортният – и за нея, и за Европа. Вероятната управляваща коалиция, станала известна с прозвището "Ямайка" притегна европейската гайка преди още да е хванала кормилото. Предизборно афишираните политики на либералите и зелените не пасват особено на последните лансирани и вече синхронизирани идеи между Меркел и Макрон за бъдещето на Европа. Заявките на Франция за амбициозни реформи в ЕС най-вероятно ще останат на по-заден план, поне засега. На Германия пък й предстои да си подреди първо собствената къща и тогава да се заеме с европейската. Френският президент е заявил желание да реформира Европа, но губи подкрепа у дома. Испания е на път да се разцепи, при това по възможно най-трудният и болезнен начин. Иракски Кюрдистан вече гласува "ЗА" създаване на собствена държава. При това положение ще последва ли "мексиканска вълна" за създаване на нови държави?!
В добавка към изнервящите пазарите обстоятелства тези дни Северна Корея заяви, че приема действията и коментарите на САЩ като обявяване на война и в такава обстановка има право да отвърне на американското предизвикателство. Търговците реагираха подобаващо на всички тези напрежения с понижаване на цената на по-несигурните инвестиции в корпоративни ценни книжа и съответно с повишаване на цената на по-сигурните, но по-малко доходни държавни ценни книжа и на златото. В този ден 10-годишните държавни облигации на САЩ и на Германия поскъпнаха с по 50 цента.
В сряда обаче Тръмп обяви предстоящо драстично сваляне на корпоративните налози. Това автоматично ще увеличи рентабилността на компаниите. Логично цената на акциите се увеличи, а тази на държавните книжа се понижи и се върна на нивата от началото на седмицата.
Цената на българските еврооблигационни книжа продължава своя подем. Вече десети месец тя се движи в целеустремен възходящ галоп, а доходността им слезе до рекордно ниски нива. Разликата в доходността между нашите 10-годишни облигационни емисии и аналогичните германски книжа е на най-ниско ниво, откакто българските книжа дебютираха на международните финансови пазари. Към момента тя е едва 1 процентен пункт срещу 2 пункта година по-рано. Този факт сам по себе си говори за сравнително по-високата концентрация на инвеститорски интерес към нашите книжа в сравнение с този към немските.
Инвестициите в български държавни книжа се оказаха едни от най-печелившите. За последните 10 месеца емисията ни с падеж през 2035 г. поскъпна с 14 евро, а тези с падежи през 2028 г. и 2027 г. – съответно с по 10 и с 9 евро. С относително по-лека стъпка е поскъпването при книжата ни с падежи през 2024 г. и 2023 г. – със 7 и с 6 евро. Сделките с най-краткосрочната ни емисия с падеж 2022 г. вече се случват при цени с 4 евро по-високи спрямо тези, постигнати 10 месеца по-рано. Доходността им, бидейки в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се понижи. Към момента покупката на най-дългосрочната емисия ще носи цели 2.62%, а на тези със срочност 11 и 10 години – 1.64% и 1.47% на годишна база. Останалите три емисии с остатъчна срочност 7, 6 и 5 години се търгуват при възвращаемост от съответно 0.88%, 0.43% и 0.18% на годишна база. Отчитайки обаче и ценовите разлики, доходността им се оказва в диапазона около 10-те процента.
На 25 септември Българска народна банка организира аукцион за продажбата на книжа с номинална стойност 85 млн. лв. от емисията на ДЦК с падеж през март 2025 година. За пръв път се реализират книжа от тази емисия, чиято номинална стойност ще се олихвява при 0.8% на годишна база. За участие в покупката им бяха подадени поръчки за 286 млн. лв., т.е. тя се презаписа 3.37 пъти. Средно достигнатата й цена се установи на 100.79 лева за 100 номинал, потапяйки доходността до 0.69%, т.е. под нивото, както на купонните плащания, така и на аналогичните ни книжа, които се търгуват на международните и на вътрешния ни пазар на държавни ценни книжа.
