За медиация у нас се говори от 2004 г. – тогава бе приет законът, с който тя бе въведена за първи път в България като способ за доброволно и извънсъдебно разрешаване на спорове. След повече от десет години, откакто съществува този акт, обаче резултатът от прилагането му все още е, меко казано, скромен.
Според националния регистър на медиаторите, който води правосъдното министерство, в момента у нас има близо 2000 обучени и регистрирани специалисти, а освен това има 39 организации, които имат право да обучават нови медиатори. Обяви за подобни курсове се виждат всеки ден, желаещи да се включат в тях също има достатъчно.
Предложения за решаване на спорове чрез медиация също изобилстват – такива оферти могат да се намерят навсякъде в страната, предлагат ги предимно адвокатски кантори или консултантски центрове. Там процедурата струва пари – но единна тарифа няма. Затова цените са различни: в няколко сайта например предлагат образуване на процедура по медиация срещу 50 лв. и после по 60 лв. на час за възнаграждение за медиатора, другаде цените са наполовина по-ниски, на трето място пък искат заплащане дори на направените преписи от документите. Интересът към тези услуги видимо не е висок. Не е кой-знае колко по-силен напливът и към центровете за безплатна за гражданите медиация. Те са малко, има ги предимно в големите градове: най-развитите са в София, Пловдив, Варна и съвсем отскоро – в Бургас. Но броят на потърсилите медиация там също не е впечатляващ. В София, където към центъра по медиация работят 78 медиатори, за миналата година са постъпили едва 123 дела. И то благодарение на съда, който препраща страните по вече образувани пред него дела към медиаторите. Граждани, които търсят медиация сами, почти няма.
Показателен е и фактът, че до споразумения, постигнати в такава процедура, се стига едва в 30% от случаите. Далеч по-често споровете отново се връщат в съда.
Но е безспорен успех, че хората поне вече правят разлика между медиация и медитация.
„Вносна” заемка или реална помощ?
Да поясним: медиацията е замислена като извънсъдебен способ за разрешаване предимно на гражданскоправни спорове. Най-често тя може да помогне при дела за развод, в спорове за родителските права над деца, за подялба на имущество и други. Тя е по-лесна, по-бърза и по-евтина процедура, в която трето, неутрално за спорещите страни лице, се опитва да им помогне да стигнат сами до взаимно приемливо за тях решение. Страните доброволно подписват споразумение помежду си, запазват нормалните си взаимоотношения, а съдът се спасява от излишни съдебни процеси, които се точат с години по инстанциите и струват все по-скъпо. Не е без значение и това, че чрез медиацията се премахва неизвестността как ще бъде решено делото, а това е особено важно в страна като нашата, в която противоречивата съдебна практика е всекидневие.
На Запад, където медиацията съществува от десетилетия, тя е твърде разпространен начин за разрешаване на спорове. Преди повече от 30 години, когато тя е въведена в САЩ, идеята е била чрез нея да се "разтоварят" съдилищата от отлежаващи с години дела. В САЩ и в Европа медиацията бързо придобила популярност и по друга причина: достъпът до правосъдие никъде не е евтин. А освен това хората бързо разбрали, че всяко споразумение е по-добро и от най-брилянтото съдебно решение, от което обаче винаги едната страна губи.
Как работи медиацията у нас? Най-често до такава процедура се стига не по инициатива на гражданите, а по идея на съда, когато делото вече е постъпило за разглеждане там. Макар че за 13-те години, откакто съществува този способ за решаване на спорове, би трябвало вече да е точно обратното.
За да пратят спора при медиатор, съдиите стъпват на института на спогодбата в Гражданскопроцесуалния кодекс. Ако страните постигнат споразумение при медиатора, съдът го одобрява под формата на съдебна спогодба. Така се придава изпълнителна сила на споразумението и при необходимост то може да се изпълнява принудително. Освен това страните печелят от това, че съдът връща половината от внесената при образуване на съдебното дело държавна такса за разглеждането му. При постигане на споразумение се пестят и средства от съдебното обжалване пред по-горните инстанции. Не е без значение и че в това производство няма губещ – реално всички са доволни. Включително и съдът, който си спестява разглеждането на ожесточени, но по-често не твърде съществени спорове.
Делата, решени чрез такива спогодби обаче, са твърде малко. А с тези резултати, макар и на 13-годишна възраст, медиацията у нас все още е в "проходилка". „През годините медиацията не стана популярна, но вече е поне разпознаваема”, признава членът на ВСС Соня Найденова.
Защо се случва така?
Отговора даде националната конференция, която се проведе миналата седмица в София. В нея взели участие медиатори от цялата страна. Срещата бе организирана от Центъра за спогодби и медиация към Софийския районен съд и Софийския градски съд (ЦСМ), с подкрепата на Висшия съдебен съвет ( ВСС). За да участват в нея, от САЩ специално пристигнаха и трима адвокати с богат опит в медиацията: Виктор Шахтер, Дженифър Бранд и професор Дейвид Вайс. Присъстваха също много съдии, адвокати, членове на ВСС, депутати, представители на изпълнителната власт.
Всъщност по време на срещата не се каза почти нищо, което да не се знаеше и от предишните подобни форуми: открай-време е известно, че част от причините за недотам добрите постижения на медиацията у нас са напълно обективни – за да се наложи този метод за решаване на спорове, е нужно време и най-вече много добра популяризация. Но повечето причини са субективни и опират до манталитета и мисленето на българите – както на тези, които пишат правилата, така и на другите, които би трябвало да ги следват. А най-големият проблем пред медиацията се оказа незаинтересоваността: сред депутати, сред адвокати, сред съдии и сред граждани.
Един от най-младите центрове е този в Бургас, той съществува от април. Председателката на ОС Бургас Боряна Димитрова призна в прав текст: "Сблъскахме се с безразличие и никакъв интерес, но въпреки това продължихме да работим." Така за няколко месеца техният център натрупал седем медиации, три от които вече са приключени със спогодби.
Центърът във Варна пък съществува от две години. Според председателя на тамошния окръжен съд Марин Маринов откриването му не е струвало кой-знае какви средства, най-големият проблем всъщност са били популяризацията му и преодоляването на липсата на заинтересованост. Започнали са със седем медиатори, сега във Варна работят деветнадесет. И за година са разгледали 58 дела, от които 15 са приключили със споразумения между страните.
В центъра в София работят 78 медиатори, за 2016 г. обаче от СГС и СРС са им препратили само 123 дела, най-много за семейни проблеми, за домашно насилие и за подялба на имущество. Със спогодби са приключили едва около 30% от процедурите.
Липсва национална политика, казва пък председателят на Апелативния съд в Пловдив Станислав Георгиев.
Какво предлагат медиаторите?
Най-общо казано: събуждане. На първо място на законодателя, който може да реши голяма част от въпросите, които пречат на медиацията да навлезе по-широко у нас. Защото сега медиацията съществува в закона, но само като възможност – не е създаден механизъм, който да насочва хората към нея като алтернатива на съда.
"Трябва да бъдем по-активни в исканията си към законодателя, защото при сега съществуващото положение – каквито и усилия да влагаме, те няма да доведат до успех”, призоваха медиаторите и изброиха какво може да се направи: процедурата, вместо както е сега – факултативна (пожелателна), да стане задължителна за някои спорове. Да се помисли и за придаването на изпълнителна сила на споразуменията. Да се въведат финансови стимули, които да пращат спорещите страни по-често към медиаторите. Дисциплината да влезе за изучаване в университетите.
Не само депутатите обаче проявяват незаинтересованост към възможностите на медиацията. Неразбиране има и сред съдиите, а и сред адвокатите, голяма част от които възприемат медиацията като вид "конкуренция". И това трябва да се промени, казват медиаторите.
Голяма част от тези предложения не са нови – обсъждат ги и ги предъвкват от години. Но все си остават само… предложения. А медиацията у нас продължава да битува… досущ под формата на медитация: в покой, съзерцание и в очакване на просветление.
