От буря в социалните мрежи през правен спор до скандал с политически измерения – това последва присъдата на Районния съд в Несебър по делото срещу шведския гражданин Ралф Сундберг. Скандинавецът беше подведен под наказателна отговорност по правилата на бързото производство за нанесения от него ритник по камериерката Диана Петкова в хотел в "Слънчев бряг". Последва присъда с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба. Паричната санкция в размер на 4500 лв. е близо до максималната от 5000 лв. и шведът обеща да я плати веднага след като получи достъп до сметките си в своята родина.
Първоначалните престрелки в социалните мрежи подгря постинг на лидерката на БСП Корнелия Нинова, която нападна съдията по делото Йорданка Майска-Иванова. "И като юрист, и като политик знам, че има правило – съдебните решения да не се обсъждат, а да се изпълняват. Но след като прочетох новината, че шведът ритнал камериерката, е осъден на 4500 лв. глоба и си е заминал, обявявам, че няма да се съобразявам с правила. Аз съм българка и искам да знам името на съдията, унижил достойнството ни, оценил подигравката на безпаметно пиян чужденец с една българска жена на 4500 лева. Искам да знам мотивите му и да го питам – освен закона какво му говори съвестта. Помогнете ми да намеря госпожа Петкова. Искам да я погледна в очите и да й се извиня!", написа във Фейсбук Нинова.
Яростна, но и твърде двусмислена реакция, тъй като не е съвсем ясно доколко политическата оценка в коментара й надделява над юридическата. Ако законът е такъв, съдът не може да бъде упрекван, че го е спазил. Именно това декларира в своя позиция Съюзът на съдиите в България, който окачестви казаното от лидерката на левицата като поредната необоснована атака с превратни внушения към отделни съдии и към съда като цяло от представители на парламентарни партии.
"Налага се да припомним на юристите и да отбележим за гражданите, които не са юристи и от които не се очаква да знаят текстовете от Наказателния кодекс, че законите се приемат от Народното събрание, а съдът е длъжен да ги прилага. Съдът, спазвайки закона и приемайки за доказано обвинението, е освободил обвиняемия от наказателна отговорност и е наложил административно наказание в размер, близък до максималния. И прокурорът, и съдът са длъжни да съблюдават закона, а в него е предвидено, че в случай като този задължително следва да се приложи чл. 78 а НК. Съдът не приема законите. Прилага ги. А дори когато се налага да консултира законодателя в напълно легитимна форма, последният рядко се съобразява с предложенията на прилагащите закона. "Г-жо Нинова, би следвало да се извините не само на потърпевшата, но и на съдията, когото охулихте, загдето е разгледал делото и приложил закона", заявяват от съдийския съюз.
Името на съдията, разбира се, не е тайна, а мотивите по делата са публични и ще са на разположение веднага след изготвянето им. Междувременно главният прокурор Сотир Цацаров подкрепи също съда за сметка на законодателя.
"Присъдата не е справедлива, а унижение за пострадалата и за българското правосъдие. Само че това унижение не се дължи – трябва да сме съвсем честни – на съдебния състав, който е разглеждал делото. Има немалко коментари по отношение на съда. Като бивш съдия мога да кажа направо – в тези случаи законът задължава съдията да освободи подсъдимия от наказателна отговорност и да му наложи глоба. Максималната глоба е 5000 лв., съдията е наложил 4500 лева", заяви Цацаров.
В тон с казаното той призова случаят да стои като голяма въпросителна дали не се нуждае Наказателният кодекс от корекция в тази насока. "Ако някой трябва да се замисли, мисля, че са най-малко колегите юристи в парламента и въобще хората в парламента. Повишаване на санкциите за такива престъпления ще избегне задължителното освобождаване от наказателна отговорност. Не корете съдията, той е приложил закона, свършил си е работата. Най-лесно е да се критикува съдията", добави главният прокурор. И увери, че прокуратурата е предприела най-твърдите законови мерки, като е действала по същия начин и с българина Тодор Николов, който нападна незрящи словашки туристи в Несебър.
Историята продължи с лично съобщение от председателя на Районния съд в Несебър Евгени Узунов до Корнелия Нинова, в което било посочено името на съдия Йорданка Майска-Иванова. Узунов потвърди това, но подчерта, че наказанието кореспондира със закона. "Това е повод да се отвори дискусия на тази тема, да се направи някаква законодателна промяна, в която бихме могли да участваме, Но към настоящия момент това е законът", заяви пред медиите председателят на съда в Несебър.
Същото каза и районният прокурор в тамошната прокуратура Радост Бошнакова: "Тук не става въпрос за някаква преценка, за някакво задкулисие или нещо имагинерно. Работим по правилата, които са създадени от първата власт – законодателната власт. Сърдете се на тези, които са в парламента, защото те трябва да направят законодателна инициатива за промяна на закона, да увеличат наказанието, за да не се прилага тази разпоредба за освобождаване от наказателна отговорност.
Не всички юристи са съгласни обаче с това. Съгласно чл.78 а от НК извършителят на престъпление се освобождава задължително от наказателна отговорност и му се налага наказание от 1000 до 5000 лв., когато са налице едновременно следните условия: за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван вече от наказателна отговорност по този ред; причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
В случая шведът е обвинен за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, за която законът предвижда наказание до три години. Той е с чисто съдебно минало и не са налице безспорни имуществени вреди, които да бъдат доказани бързо – като например разходите за лечение. Както те, така и неимуществените (морални) вреди може да бъдат търсени от пострадалата по съдебен ред с граждански иск. Поначало той се допуска в рамките на наказателното дело, освен ако не би затруднил разглеждането му. И понеже то стана по правилата на бързото производство, съдията отказа да разглежда гражданската претенция, която трябва да бъде доказана с експертизи.
Дотук магистратите изглеждат обвързани от правилата на закона в полза на Сундберг. Само че последната алинея на въпросния чл.78а от НК въвежда изключение от правилото за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. А именно – че то не се прилага при определени хипотези, сред които е и пияното състояние на дееца. Шведът сам призна, че е бил много пиян и обясни с това липсата на спомен за действията си. Остава да гадаем дали разследващите са пропуснали да му вземат алкохолна проба или съдията се е позовал на една твърде спорна съдебна практика.
Тя е утвърдена с Тълкувателно решение № 2/2007 на Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд. Според нея пияното състояние на дееца невинаги изключва прилагането в негова полза на правилото за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Тоест изключението по чл. 78а от НК важи само ако пияното състояние е част от основния състав на съответното престъпление. В случая става въпрос обаче за квалифициран състав – именно с него е предвидено по-тежко наказание, в случай че деецът е пиян.
Очевидно става въпрос за защитен уклон, който да неутрализира част от забраната за освобождаване от наказателна отговорност при наличие на пияно състояние. Нещо, което законодателят нито е придвиждал, нито е допускал при въвеждането на изключението година по-рано. Принципът е, че като норма от Общата част на НК чл. 78а се отнася към всички разпоредби от Особената част, в която са описани отделните състави на престъпленията. Тя би трябвало да важи за всички състави на престъпления – както основни, така и квалифицирани, но върховните съдии са изтълкували закона по различен начин.
Задава се и въпросът дали прокуратурата не е можела да квалифицирала деянието като хулиганство, извършено с изключителна дързост и цинизъм. В този случай предвиденото наказание – до пет години лишаване от свобода, надхвърля тригодишното като граница за освобождаване от наказателна отговорност, и това ни би могло да се случи. Подобна квалификация би означавала обаче, че се отрича нанасянето на телесна повреда, което е в разрез с фактите и би означавало да бъде заобиколен законът. Тогава съдът би трябвало да върне делото на прокуратурата или направо да приложи по-лекия състав, което би довело до същия резултат.
Спорове се водят обаче и относно това дали предвиденото в НК наказание е наистина толкова леко. Приведени бяха примери от шведския наказателен закон, от които става ясно, че те са съизмерими. У нас обаче дефицитът на доверие в съдебната система е толкова смазващ, колкото комплексът за национална малоценност е ключов за патриотичните изблици. Ясно е например, че ако делото не беше станало медийно чрез кадрите в социалната мрежа, глобата би била вероятно далеч по-малка. Ясно е също, че Сундберг вероятно ще преведе парите на българската държава, но ако реши да не го направи, тя ще трябва да предприеме допълнителна процедура за събирането им. А всеки българин, който посещава съседна Гърция, знае какво му се случва на границата, ако не си плати дори най-дребната глоба за административно нарушение – дори ако тя е обжалвана.
Случайно или не, тъкмо в разгара на споровете по делото "Сундберг" магистратите от Върховния касационен съд разшириха с ново тълкувателно решение (ТР №1/2017 г.) възможностите за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Искането за тълкуване е на главния прокурор Сотир Цацаров, който се позовава на противоречивата съдебна практика в случаите на хулиганство спрямо орган на власт, които поначало са изрично изключени от тази възможност съгласно чл. 78а, ал. 7 от НК. Върховните съдии не мислят обаче така, а мотивите им са аналогични на тези по отношение наличието на пияно състояние. Според тях в случаите по основния състав на хулиганство деецът може да бъде освободен от наказателна отговорност дори ако то е извършено спрямо орган на власт, тъй като това обстоятелство не е част от този основен състав. Освобождаването от наказателна отговорност при този вид престъпления може да стане само по квалифицирания състав, който предвижда по-тежко наказание за хулиганството, което е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или се отличава с изключителен цинизъм или дързост. Резултатът е същият като при хипотезата за пияното състояние – обхватът на закона се стеснява чрез тълкуване в полза на извършителя. Въпрос на наказателна политика, с който законодателят е наясно, но се прави на ощипан при поредния скандал по нашумяло дело.
