Управленският опит на съдия Десислава Попколева в най-натоварените съдилища в страната (Софийски районен и Софийски градски съд) ще допринесе за запазване на добрата организация на работа в СГС. "Аргумент за това е също доверието на колегите й, както и нейния професионализъм и високи морални качества".
С тези аргументи, с които на практика съдиите от СГС издигнаха кандидатурата на съдия Попколева за временен шеф на съда, съдийската колегия на Висшия съдебен съвет я назначи на поста във вторник (10 октомври). Но това стана с "клизма" и след изнурителни тричасови спорове.
Да припомним, че до "кадровата криза" в СГС се стигна след внезапната оставка на досегашния председател на съда Калоян Топалов. Общото събрание на съдиите в съда издигна за овакантения пост кандидатурата на Попколева. Тя обаче не беше внесена за разглеждане във ВСС от председателката на Апелативния съд Даниела Дончева, както си му е редът. Затова се наложи номинацията на Попколева да бъде внесена във ВСС от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Междувременно обаче Даниела Дончева внесе своя кандидатура – на Стефан Милев – прокурор, с по-скоро символичен стаж като съдия, изпратен да ръководи Софийския районен съд до избора на титуляр, който да замести Методи Лалов.
Миналата седмица и двете кандидатури: на Попколева и Милев, бяха предложени пред съдийската колегия, но нито една от тях не можа да събере нужното мнозинство от 8 гласа. Така обаче СГС остана без ръководител, а това за съд с неговите мащаби и натоварване създава нетърпима ситуация, защото няма кой да движи елементарни ежедневни проблеми. Затова въпросът беше внесен повторно за разглеждане още на следващото заседание на колегията – във вторник (10 октомври).
Никой обаче не очакваше членовете и на новия ВСС да направят цирк, досущ приличен на тези, които редовно разиграваха предшествениците им. Първо спориха може ли Лозан Панов въобще да предлага кандидат за временен шеф на съд, въпреки че това вече се бе случвало. После решиха да "самопредложат" друг съдия за поста – Красимир Машев, та се наложи магистратът буквално на прибежки да се яви в залата при членовете на съвета, за да им каже, че не иска да става началник. Замерянето с букви и алинеи се проточи с часове. И накрая се стигна дотам, че един от членовете на съвета – съдия Олга Керелска да попита в прав текст: "Ние изпълняващ функциите в СГС ли избираме или някой с някого се бори?".
Вярно е, че точно така изглеждаше. Но накрая все пак разумът надделя: с 10 гласа "за" съдия Попколева бе избрана за временен ръководител на Софийския градски съд – точно така, както поискаха съдиите.
Впрочем, в същия ден беше огласен и докладът на Венецианската комисия, в който има и цяла серия препоръки. Една от които бе точно тази: не съдебните номенклатурчици, а точно общите събрания на съдиите от всеки съд да имат изключителното право да номинират кандидати за свои шефове. Препоръка, която старият ВСС трудно би преглътнал – поне според твърде противоречивата кадрова практика, която бе възприел. Въпросът е дали и в този ВСС ще е така?
