Часовниковата кула е най-старата запазена обществена постройка в Севлиево. Според някои краеведи тя е построена през 1777 година. За да се отбележи този факт, кметът на града д-р Иван Иванов откри в четвъртък (12 октомври) постоянната ретроспективна изложба, която съдържа 10 фотографии с интересна информация, преведена на няколко езика, включително и на китайски, съобщават от общината. Не може да се пропусне и фактът, че кулата е една от първите, построени по нашите земи, и поради това е била свидетел на всички по-интересни събития, които са се случили през втората половина на 18-ти, както и през 19-тия, 20-тия и началото на 21 век.
Строежът й много наподобява средновековна българска бойна кула, каквито са открити и в средновековния град и крепост "Хоталич", край Севлиево. А това според директора на градския Исторически музей Найден Петров дава основание да се смята, че най-вероятно е строена от български майстори. Часовниковият механизъм е оригинален, ръчно кован и продължава да отмерва времето, както преди векове, когато е отмервала работното време за стопански и други дейности в годините на икономически подем, предшествали обявяването на Севлиево за град през 1580 г. под името Селви.
Инициаторът и един от основните изпълнители на начинанието за постоянната експозиция е управителят на фирма "М-ПРЕС" Мирослав Марков, който така е сбъднал тази своя мечта.
През ХVІІІ век Севлиево е административно средище и център на занаятчийството и търговията в района. Развитието на занаятчийството налагало спазването на определени правила на работа, права и задължения на занаятчиите. В тази връзка в някои градове на страната започват да се издигат високи часовникови кули, чийто камбани отмерват всеки изминал час. Според някои краеведи Севлиевската часовникова кула е построена през 1777 година, други специалисти са на мнение, че на годината, изписана с арабски цифри над входната й врата съответства 1779 година. Върху камбаната пък е гравирана 1775 година.
Във външния вид на камбанарията се различават три основни части. Във вътрешността на каменната основа се движат въжетата с тежестите на часовниковия механизъм, който се намира в средната, осмоъгълна част. Дървената конструкция най-горе завършва с купол, обшит с медни листи. Във вътрешността й се намира камбаната, а през отворите по стените свободно излита звънът. Интересни са каменните релефи, които изобразяват строителни инструменти, военни предмети, различни розети.
През 1871 г. известният австроунгарски пътешественик археолог и етнограф Феликс Каниц, при едно от пътуванията си по българските земи, престоява няколко дни в Севлиево. В пътеписа си "Дунавска България и Балканът" той описва впечатленията си от града, като споменава и Часовниковата кула. Паметната плоча, монтирана върху стената на кулата отразява събитията от юли 1877 година, когато разузнавателни части от руската армия влизат в града и след импровизирано шествие, организирано от ентусиазираното севлиевско гражданство, хусарите сядат при градския часовник да си починат и да се нахранят.
Часовниковата кула се превръща в градска забележителност и неизменен елемент от живота на севлиевци, които старателно се грижат за нея през годините. Като важни новини в общинските вестници през 1911 г., 1924 г. и 1965 г. се публикуват съобщенията, че е правен ремонт или е поправян часовниковият механизъм. Преживяла и пожар, сградата е обявена архитектурен паметник на културата.
Севлѝево е град в Централна Северна България, административен център на община Севлиево в област Габрово. Градът е втори по големина в областта с 24 332 жители. Надморската височина на града е 201 м, но това е най-ниската точка на общината. В същото време по билото на Стара планина някои върхове достигат до 1900 метра. Това дава отражение и върху климат, който е умерено-континентален, с голяма амплитуда между най-ниските и най-високите годишни температури от плюс 30-35 градуса по Целзий през лятото до минус 20-25 градуса през зимата.
Една от забележителностите на града е Мостът над река Росица, построен през 1857 г. от известния майстор Кольо Фичето. От петък (13 октомври) четири лъвски фигури с височина 1.80 м бдят от двата края на моста. Всяка от тях е стъпила върху бетонен постамент, висок 2.80 метра. Скулпурите са изработени отново и ще стоят в четирите края на моста. Така ще бъде възстановен обликът на моста от 1941 година. За да бъдат фигурите максимално близо до първообраза си, авторите са се ползвали фотографии от 40-те години на миналия век, както и анатомични рисунки, уточняват от общината.
В центъра на града се издига Статуя на свободата (1894 г.), чиито стълб е оригинална каменна колона от римския град Никополис ад Иструм. Проектът е на Ото Хорейши и италианския скулптор Арнолдо Цоки (негово дело е статуята на Александър ІІ, наречен още Цар Освободител пред Народното събрание в София). Бронзовата фигура е изработена във Виена. Паметникът е издигнат на мястото на бесилката, от която тръгват към безсмъртието севлиевските борци за свободата на България.
