Следващият доклад за България по Механизма за сътрудничество и проверка може да се окаже най-мекият в 10-годишната история на този мониторинг. По всичко личи, че политическите сметки ще предопроделят тона му, а действителността ще бъде фризирана в полза на управляващите. Причините са няколко и сочат все в една посока.
Макар и без да са огласени детайли, анонс за насоката на поредния преглед от Брюксел направи еврокомисарят по въпросите на правосъдието Вера Йоурова. В интервю за българска национална телевизия полякинята обеща справедлива и безпристрастна оценка на правовата ни действителност, но това едва ли ще се случи. Ще ни припомнят за пореден път липсата на осъдителни присъди срещу корупцията по високите властови етажи, но явно ще надделеят хвалбите за положените усилия.
От това, което чухме, става ясно, че независимо от резултатите Европейската комисия следва тезиса на своя председател Жан-Клод Юнкер за отпадане на мониторинга над Румъния и България поне в сегашния му вид. Заявката е това да стане до средата на 2019 г., когато изтича мандатът на този състав на комисията. У нас бил постигнат известен напредък по всичките шест показателя за изпълнение, но реални резултати в борбата срещу корупцията нямало. Но се очаквало да се появят в периода до края на мандата – но не само защото Европейският съюз го иска, а защото реформите трябвало да са дълбоко вкоренени в институционалната система на страната.
Иначе Йоурова била много оптимистично настроена за усилията на българските власти да насочат системата срещу корупцията и организираната престъпност. За това допринесла срещата й с главния прокурор Сотир Цацаров, след която тя се убедила, че вървим по правилния път. Оставало само да бъде направено нещо, което да донесе осезаеми резултати и да убеди българския народ, че правосъдието работи в негов интерес. Тъкмо това оставаше и след всеки от предишните доклади на Брюксел.
През април Еврокомисията беше доста по-смела и отби поредната атака срещу мониторинга над правосъдието с довода, че е харесван от българските и румънските граждани. Още тогава стана ясно обаче, че се върви към сделка, тъй като българските евродепутати нарушиха неочаквано сплотено сервилното си мълчание в рамките на европейския концерт. Вероятно защото влязоха в ролята на беквокали на румънските си колеги при несъизмерими антикорупционни усилия и успехи между двете съседни държави. После Мария Габриел стана еврокомисар, което дава възможност за директно лобиране в тази насока.
Тезата, че докладите се използват като извинение двете страни да не бъдат допускани в Шенген, вероятно е взета предвид. Не че липсата на доклади би подобрила правосъдието, но поне да не боде очите и да не спъва интеграционните процеси. Само че големите в Европа отдавна слушат Жан-Клод Юнкер само когато им изнася. И понеже не им изнася при вилнеещата престъпност у нас граничният контрол напълно да падне, авансите на Юнкер олекват.
В последния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка евентуалният му край беше обвързан за пръв път с изпълнението на 17 препоръки. И управляващите бързат да отметнат някои от тях, за да натрупат спешно точки. Останалото е въпрос на трактовка. Избраха новия състав на Висшия съдебен съвет и нов председател на Върховния административен съд. Пък колко прозрачен беше изборът е публична тайна. По-доброто практическо функциониране на съдебния инспекторат затъна с въвеждането на новите му правомощия, които той изобщо не искаше.
Прокурорските изменения в Наказателнопроцесуалния кодекс ще затънат вероятно на свой ред в съдебната фаза на процеса, но пък правосъдното министерство вече обяви, че започва да пише поредния проект за нов Наказателен кодекс. А външният контрол на обществените поръчки за конфликт на интереси кореспондира прекрасно с отчайващите резултати на едноименната комисия.
По вътрешния контрол "напредъкът" е също осезаем. За ефективността на ведомствените инспекторати в държавната администрация може да бъде питан всеки, който се обръщал към тях за съдействие. Колкото до препоръката за мерки срещу корупцията по ниските етажи на властта във високорискови сектори, можем и днес да оценим подобаващо чувството за хумор на еврокомисарите, които посъветваха да "се черпи вдъхновение от постиженията в Министерството на вътрешните работи".
От половин дузина препоръки за прозрачност, публичност и отчетност на съдебната реформа също комай нищо не е изпълнено. А именно създаване и обществено обсъждане на анализи, доклади и пътни карти – за реформата на прокуратурата, за приключилите антикорупционни дела, за натовареността на съдилища, за взаимодействието между властите, за електронното правосъдие. Нито пък главният прокурор, Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието са изразили готовност да докладват периодично за постановените осъдителни присъди и за изпълнението на наказанията.
Междувременно правосъдният министър Екатерина Захариева омайва Брюксел с ангажимента България да превърне в приоритет на европредседателството си създаването на Европейска прокуратура. Очевидно се разчита предстоящото домакинство да ни поизмие очите или поне да замаже очите на партньорите. Същите функции се възлагат и на активната ни риторика в полза на Западните Балкани, чиято евроатлантическа интеграция излезе на дневен ред като противовес на руското влияние.
Ако българските управници имат някаква стратегия, тя е да се чака новият механизъм, който евентуално да се разпростре върху всички, за да не изпъкваме в ролята на черна овца. В това отношение Еврокомисията следва препоръката на Европейския парламент от миналата година за еднакво третиране на всички страни членки в наблюдението на правосъдието и вътрешния ред. Ако това може да бъде броено за "добра" надежда, лошата новина е, че реалността не може да бъде скрита. На дневен ред е ключовият дебат за бъдещето на Европа с неизбежната алтернатива тя да продължи на различни скорости и писти. И едва ли някой ще оцени в разрез с фактите бутафорните антикорупционни напъни на политико-съдебната ни номенклатура.
