Новата европейска регулация за защита на личните данни General Data Protection Regulation (GDPR) ще даде шанс за цифровата икономика – това е един от изводите, дефинирани по време на Четвъртия регионален форум по киберсигурност и киберпрестъпност за държавите от Югоизточна Европа, състоял се тази седмица в столицата.
Форумът фирмите да развиват бизнеса си. Новата европейска регулация за защита на личните данни е изключително важна за имиджа на компаниите, тъй като, отговаряйки на изискванията на законодателството в тази област, те ще демонстрират прозрачност и откритост пред своите клиенти и обществото, заяви Цанко Цолов, член на Комисията за защита на личните данни, по време на регионалния форум за киберсигурност в София.
Целта на GDPR е да се изгради доверие в цифровата икономика и да се даде шанс на тази икономика, подчерта Цолов. Според данните, изнесени от него по време на събитието, 74% от хората вярват, че разкриването на лични данни е част от бизнеса, като в същото време 72 на сто смятат, че фирмите събират повече данни от необходимото.
4% от фирмите в Европа са готови с внедряването на GDPR, 32 на сто твърдят, че имат план за внедряване, 43% възнамеряват да започнат, а 20% вече внедряват своя план. В същото време 2% от европейските компании дори не знаят какво е GDPR, сочат проучванията, изнесени на форума, организиран в София от Международната академия за обучение по киберразследвания, ГДБОП и IDC България.
Законът за GDPR е регламент не само за събраните данни, но дава много права на гражданите, посочи Цанко Цолов от Комисията за защита на личните данни
Новата европейска регулация налага и откриването на нова позиции в компаниите, или т.нар. служител по защита на данните (DPO – Data Protection Officer). Според оценки на Европейската комисия, в близко бъдеще ще трябва да бъдат назначени около 45 хиляди служители на такава позиция. Служителят по защита на личните данни трябва да бъде високопоставен в йерархията на компанията, да има достъп до BI системата, да комуникира със собствениците на данни, гражданите и всички заинтересовани страни.
Назначаването на служител по данните е важно за европейските компании. 46 на сто вече са назначили DPO, а само 4% споделят, че ще аутсорсват тази длъжност. 22 на сто нямат такъв служител, но съобщават, че ще съвместят тази роля.
GDPR влиза в сила на 25 май 2018 г., като веднъж постигнато, съответствието с GDPR трябва да се поддържа. Това е един непрекъснат процес, сподели Цанко Цолов. За неспазване на разпоредбите на закона глобите са в размер на 4% от оборота на компанията глобално.
Законът за GDPR е регламент не само за събраните данни, но дава много права на гражданите, коментира Цанко Цолов. Той е в сила за всички компании по света, които работят с данни на европейски граждани. Регламентът определя два вида данни и постановява, че събирането им е само с определена цел, а задържането им след реализиране на тази цел е незаконно. Индивидът има право да оттегли съгласието си и организацията трябва да отстрани неговите данни. Законодателството е единно за публичния и за частния сектор.
Πocлeдният cĸoĸ нa Віtсоіn, ĸoйтo ce e yвeличил пoчти 800% пpeз пocлeднитe 12 мeceцa, e вcлeдcтвиe нa нoвинaтa, чe нaй-гoлeмият oпepaтop нa oбмeн нa дepивaти в cвeтa – СМЕ Grоuр щe пycнe фючъpcи зa ĸpиптoвaлyтaтa пpeз чeтвъpтoтo тpимeceчиe нa гoдинaтa. Hoвинaтa ce paзглeждa ĸaтo вaжнa cтъпĸa пo пътя ĸъм лeгитимиpaнeтo нa цифpoвaтa вaлyтa и изпoлзвaнeтo й ĸaтo мacoвo финaнcoвo cpeдcтвo.
Инициативата на ЕК, свързана със засилването на капацитета на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA), прилагането на Директивата за мрежова и информационна сигурност, развитието на капацитети чрез развойни центрове в държавите членки, както и създаването на пилотен фонд за преодоляване на последиците от киберкризи, ще бъдат сред въпросите, по които България ще търси общ подход в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС от 1 януари 2018 г. Това заяви председателят на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) Росен Желязков пред участниците на Четвъртия регионален форум по киберсигурност и киберпрестъпност за държавите от Югоизточна Европа. Той открои превенцията и правоприлагането като двата основни подхода за постигане на доверието на потребителите във виртуална среда. „Когато говорим за превенция, трябва да мислим за киберхигиена, а когато говорим за правоприлагане – да помним, че доверието на обществото се гради върху ефективността на реакцията при престъпни и други атаки към системи, които са уязвими и могат да бъдат компрометирани. Затова трябва да заложим на силно взаимодействие и на стандартизиран подход, ориентиран към рисковете в областта на киберсигурността“, коментира председателят на ДАЕУ. „Границите на държавите са без значение. От значение са общите подходи и постигането на доверието, което е основна предпоставка за развитието на обществените отношения“, подчерта още Росен Желязков.
Форумът е доказателство за комуникация и сътрудничество на високо ниво за създаване и максимално използване на политики за киберсигурност и изграждане на безопасна среда за всички потребители, заяви в приветственото си слово към участниците заместник-министърът на вътрешните работи Милко Бернер. Той подчерта, че „киберпрестъпността се определя като една от най-сериозните глобални и анонимни заплахи за съвремието и най-бързо развиващата се сфера на трансгранична престъпност. Онлайн средата във все по-голяма степен се превръща в цел за престъпници и терористи, които пренасочват престъпните си интереси с повишена активност в онлайн пространството, злоупотребявайки с възможностите на новите технологии“. По думите му „адекватният отговор е проектиран в прилагането на ефективни политики и международно сътрудничество на високо експертно ниво. Постигането на резултатност, предотвратяването и противодействието на киберпрестъпността е свързана с дефиниране и анализ на основните предизвикателства на сигурността в киберпространството и превенция на киберпрестъпления. Крайната цел се постига както чрез правилна и точна оценка на съществуващите предизвикателства, така и благодарение на способността за прогнозиране на нововъзникващи опасности, което неминуемо е свързано с развитието и използването на високи технологии и наличието на специалисти с висока експертиза в тази област.“ Пожелавайки ефективна и ползотворна работа на участниците, зам.-министър Бернер изрази надежда, че настоящият форум ще е още една платформа за партньорство и сътрудничество, за обмен на нови идеи и насоки за осигуряване на оптимална среда за сигурност в киберпространството. Все по-важна и актуална ще е темата за киберсигурността, защото както общественият, така и икономическият живот започват да се градят на информационни системи и на интернет, допълни главен комисар Младен Маринов. Главният секретар на МВР благодари на колегите си от звеното по киберсигурност в ГДБОП, което се грижи за сигурността в интернет пространството и е един от организаторите на настоящия форум.
Главен комисар Ивайло Спиридонов припомни, че киберпрестъпността не признава граници, възползва се от постоянно разрастващата се глобализация, от новите технологии, от регионални и национални кризи. Нещо повече – киберпрестъпността и използването на интернет пространството в днешни дни благоприятства всяка една останала престъпна дейност на национално и транснационално ниво. Затова е важно всички специалисти да работят в тясно взаимодействие за ефективно противодействие на престъпността във всичките й форми и в адекватен отговор на всички глобални рискове и заплахи за сигурността. Подобряването на междуинституционалното и международно сътрудничество винаги ще е фокус в работата на МВР, посочи още директорът на ГДБОП. В този смисъл той благодари на участниците в днешната конференция, отчитайки че за четвърти път ще обединим усилията си на международно ниво в името на общата кауза. Споделеният опит и новости ще помогне на всички нас заедно да повишим познанията си и да реагираме правилно на бъдещите предизвикателства, допълни още Спиридонов.
Нуждаем се от общ европейски механизъм за координация в случай на мащабни кибератаки, заяви във видеообръщението си българският еврокомисар Мария Габриел. Тя подчерта, че киберпрестъпността е основен приоритет на ЕС. Целта е обединяване на ресурсите, разгръщане на мрежа от центрове за изследване и компетенции в областта на киберсигурността в Брюксел и държавите-членки на ЕС. Тя пожела успех на организирания форум, който по думите й е още една стъпка напред, защото, „за да осигурим бъдеще с по-добре защитена от кибератаки среда, е важно да обединим усилия в настоящето“.
Хакерските атаки се нареждат на първо място, заедно с тероризма, по отношение на факторите, които създават масова несигурност в днешния свят.
„Ние постоянно сме обект на атаки. Често пъти гледаме на тях като на нещо външно – гледаме го отстрани и с чувството, че нямаме власт над това, което се случва, че не можем да му повлияем”, подчерта Спасова при откриването на Четвъртия регионален форум по киберсигурност и киберпрестъпност за държавите от Югоизточна Европа, цитирана от technews.bg.
Никой не бива да остава равнодушен към кибератаките, дори и да не е пряко засегнат от тях. Всеки може да бъде тяхна жертва и всеки трябва да се вълнува от случващото се в киберпространството, заяви Албена Спасова, председател на Управителния съвет, съучредител и лектор на Международна академия за обучение по киберразследвания.
„Но за киберпрестъпленията важи същото, което казва Ангела Меркел за терористите: „Равнодушието има бавно, но катастрофално въздействие!”. Жертвите остават безименни, без лица, без история”, допълни тя.
Никой не бива да остава равнодушен към киберпрестъпленията, призова Спасова.
„Поради това ние сме тук и ще можем да обменим практики, за да противодействаме на този вид атаки”, обърна се тя към участниците в конференцията.
Спасова уточни, че Международната академия за обучение по киберразследвания (организатор на форума съвместно с ГДБОП и IDC България) провежда разнообразни обучения за крайни потребители в областта на киберзащитата, опазването на личните данни, разследването на престъпления, свързани с мобилни устройства и др.
Междувременно хакерските атаки бележат ръст от над 29% и вече са глобален проблем. Неслучайно 2016-та бе обявена за годината на хакванията, а може би такива ще бъдат и 2017, 2018… Свидетели сме как се подрива демокрацията, свидетели сме как големи компании с големи обеми информация са атакувани успешно, допълни Симеонов.
Хакерските атаки са все по-масови, по-сложни и по-бързи, а това изисква хакерски подход и по отношение на защитата, подчерта мениджърът. Поради динамиката на информацията и бързото развитие на кибератаките, бизнес лидерите, които трябва да вземат решения за посоката на защитата, са изправени пред три основни проблема – липса на консултанти, липса на гаранция за експертиза и необходимост да се носи отговорност. Именно това налага работа с партньори за решаване на тези три проблема.
Атанас Симеонов, CEO на компанията за онлайн сигурност Amatas смята, че решението на проблемите включва анализ и планиране, намиране на професионален помощник в областта на проектите в киберсигурността, оценка на конкретния риск и създаване на комплексна стратегия.
Трябва да бъдат взети бързи мерки, като в първите 3-6 месеца след атака да се постигне ниво на защитеност 70%, да се заделят инвестиции и да се внедряват решения с цел достигане на защитеност до 85% и предприемане на изпреварващи действия за постигане на защитеност до 90%.
Една добра възможност за полагане на минимална основа за сигурност на данните, както и за изграждане на цялостна стратегия, е предстоящият европейски стандарт за защита на личните данни – GDPR, уточни още Атанас Симеонов.
Защитата като цяло трябва да е комплект от 3 основни действия в посока сигурност – човешки фактор, физическа сигурност и чак накрая е киберсигурност. Много често пробивите се реализират посредством човешки слабости и чрез физически достъп.
Изграждането на стратегия по сигурността трябва да включва също персонален рисков профил на организацията, подлежаща на защита, изграждане на персонала стратегия, прилагане на постоянни текущи контроли за ефективност, както и залагане на проактивни прогнози на база случващото се, а не само използване на статистики.
И не на последно място, киберсигурността трябва да заложи на колаборацията, а не на конкуренцията. Ефект се получава единствено като се споделя информация и се работи заедно в посока предприемане на бързи мерси. Основен фактор е именно бързината на реакцията при такива атаки, убеден е Симеонов.
Kак се гарантира безопасността на обитателите в сграда, в която влизат 2 милиарда души всеки ден? Така би звучал въпросът, ако Facebook беше физическо пространство…
Най-популярната социална мрежа има по 2 милиарда логвания на ден и като такава е обект на нездравия интерес на стотици хакери, уеб измамници и всякакви други субекти, мотивирани от финансови подбуди да злоупотребяват с данните на потребителите.
Механизми за самообучаващи се системи с изкуствен интелект (AI) постоянно „тренират” как да предпазват потребителите, разкри Лесли Смит, инженер по сигурността към Facebook, на семинар тази сутрин в рамките на Четвъртия регионален форум по киберсигурност и киберпрестъпност за държавите от Югоизточна Европа, организиран от Международната академия за обучение по киберразследвания, ГДБОП и IDC България.
По думите на Лесли Смит, най-често срещаните проблеми със защитата в социалната мрежа са:
- фишинг атаките;
- изтичането на информация;
- „brute force” атаките (разбиване на пароли).
За да попречат на подобни нападения, AI системите на социалната мрежа са изградили сложен механизъм за засичане на нередности. В неговата основа е следенето за подозрително поведение.
„Ако е налице многократно въвеждане на грешна парола, значи нещо не е наред”, казва Смит. Тогава се проверява историята на логванията, IP адресите им, локациите. Но това може да се окаже недостаъчно.
„Ако обичайно се логвате в своя Facebook профил от София, но един ден се включите от Йоханесбург, има два варианта – или пътувате, или някой е отвлякъл профила ви”, каза още Смит. В подобни ситуации се изисква и допълнителна автентификация.
Всичко това създава чудовищно натоварване за социалната мрежа. „Ние трябва да правим това за всеки потребител – при това бързо, неусетно за потребителя”, каза специалистът на Facebook. При 2 милиарда логвания на ден става дума за колосално количество изчислителна дейност.
още по темата
Задачата се усложнява допълнително от намесата на технологии, които мнозина нормално използват онлайн: роуминг, използване на проксита и анонимизатори, VPN мрежи и др.
Своевременно екипът по защитата във Facebook продължава да работи усърдно по усъвършенстване на функциите за проверка на идентичността на потребителите. Така например, един от механизмите изисква от логнатия потребител да разпознае приятели от снимка, качена по-рано. Ако профилът е „отвлечен” и се използва неправомерно от хакер, това ще е голямо затруднение за него. „Той трябва да познава добре всичките ви приятели от целия списък”, обясни Смит.
Друг механизъм пък предвижда Facebook да запита потребителя с кого от приятелите е чатил през последните 2 седмици, предлагайки списък на предполагаемите приятели, с които е общувано. Предполага се, че ако профилът е отвлечен, хакерът не би могъл да отговори на подобен въпрос.
Същите мерки за сигурност, които се разработват за facebook.com, са приложими и валидни и за месинджъра на Facebook, увери Лесли Смит. „Това значи, че ако даден линк е разпознат като фишинг атака, например, той не би трябвало да мине през месинджъра”, допълни тя.
Бъдещите регулации за употребата на безпилотни летателни апарати трябва да въведат ред във взаимоотношенията, без да създават тежест за бизнеса. Законотворците имат тежка задача да създадат щадящи норми. Дотогава обаче светът на дроновете остава напълно хаотичен…
Съществуващата неопределеност вероятно ще доведе до ситуации, които ще ускорят въвеждането на регулации за използването на този вид устройства. Бъдещето им беше тема на разгорещена дискусия по време на Четвъртия регионален форум по киберсигурност и киберпрестъпност за държавите от Югоизточна Европа, организиран от Международната академия за обучение по киберразследвания, ГДБОП и IDC България.
Към момента всеки може да си купи дрон и да прави каквото си пожелае с него – и това важи в повечето страни по света. Идва обаче времето, в което падането на летателния апарат от „небето” може да бъде опасно – тогава, когато той е „товарен“ и превозва стока. Ако тежестта на такава машина достига 130-150 килограма, то падането й от въздуха няма да е безопасно, обясни Антон Пулийски, член на УС на Асоциацията за безпилотни летателни системи. Това е една от причините, поради които скоро ще трябва да се появят регулации за дроновете.
От друга страна, в момента всеки може да вдигне малък, лек дрон и да „надникне” в чужд дом, да снима някого на отдалечено и „недостъпно“ място. Това е грубо прекрачване на границите на личната неприкосновеност. Ответната реакция не закъснява: „нима не мога да взема въздушната си пушка и да го сваля тоя дрон, който наднича в къщата ми”, реторично запита гост от залата по време на дебата. „Чисто технически – да, можете. Има и средства за заглушаване на сигнала на дроновете, при което те просто падат”, отговори Иво Емануилов, научен сътрудник в Католическия университет в Льовен.
„Ако имам дрон, който използвам за работа, и искам да го застраховам, как става това, какви идентификационни данни се използват за целта”, запита друг човек от залата. Този и други подобни въпроси илюстрират регулаторния хаос, който в момента цари в сферата на безпилотните летателни апарати.
Създаването на регулаторна рамка е неизбежно и належащо, но ако тя е тежка, това би смачкало допълнително и без друго затруднения бизнес, подчерта Георги Спасов, инспектор в сектор „Киберпрестъпност” при ГДБОП-МВР. „Налагането на тежка законова рамка е нежелателно”, смята той.
„Изправени сме пред една иновация, която навлезе в обществения живот – иновация, сравнима с появата на автомобила. Колите също са били трудни за възприемане сред хората първоначално, но после постепенно са станали част от живота ни”, коментира Пулийски.
„Дали ние ще направим този преход безопасно – това зависи от културата на обществото ни. Ние няма как да си мислим, че престъпността ще изчезне от утре и, че престъпниците няма да използват тази нова технология. Но трябва да сме наясно, че като всяка друга технология тя е неутрална – с нея човек може да убива, а може и да спасява човешки живот”, допълни Пулийски.
Той напомни още, че дроновете са най-ефективното до момента средство за доставка на спешно необходими медикаменти, храна и материали от първа необходимост в труднодостъпни райони, засегнати от природни бедствия. Създаването на тежки регулации би унищожило подобно приложение. Например, въвеждането на процедура за искане на разрешение за полет, която може да отнеме 7-10 дена, би ликвидирала възможността дроновете да се използват за спасителни дейности.
„Ние използваме дронове в работата си – за оценка на селскостопански имоти, за оглед на соларни масиви”, посочи Александър Папазов, представител на Асоциация на българските застрахователи. „Утежняването на регулациите ще намали ефективността на технологията за нас. Като застрахователи ние можем да използваме дронове при бедствия, за превенция и т.н., затова е важно да напомним, че регулацията не бива да спъва бизнеса”, добави той.
Ключово в изготвянето на новия регулаторен режим ще е регламентирането на изпитанията за дронове, подчерта Емануилов. „Важно е какви ще са регламентите за тестване. Държавите трябва да разработят адекватни мерки за тестване на дронове, да отредят зони за провеждане на изпитания, за да се извършват необходимите измервания и тренировки и да се знае в кои ситуации може да е налице опасност от дроновете, къде е рискът и как да се подходи към него”, заключи Емануилов.
Четвъртият регионален форум по киберсигурност и киберпрестъпност за държавите от Югоизточна Европа е организиран от Международната академия за обучение по киберразследвания, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ в МВР и IDC България, в партньорство със Съвета на Европа.
За четвърта година София събира над 300 експерти по киберсигурност от държавния сектор и бизнеса, представители на водещи компании от секторите: информационни и комуникационни технологии, логистика, енергетика и комунални услуги, фармацевтика, финансови организации и банки, неправителствени организации, образователни институции, правоохранителни органи от над 20 държави, международни организации, медии и крайни потребители.
Това е най-голямото регионално събитие бизнес-към-бизнес, бизнес-към-държава, бизнес-към-потребител: три паралелни потока, над 30 презентации, шест обучения, демонстрации, добри практики от света на технологиите, дискусии за дебнещите заплахи, как държавите и Европейските институции отговарят на предизвикателствата пред информационната сигурност. Фокусът на Четвъртия регионален форум по киберсигурност и киберпрестъпност за държавите Югоизточна Европа ще бъде върху изграждането на ефективни публично-частни партньорства.
Октомври 2017 г. е обявен за Европейски месец на киберсигурността, с което се отбелязва петата годишнина от началото на кампанията.
През Европейския месец на киберсигурността в цяла Европа ще се проведат над 300 мероприятия — конференции, семинари, обучения, срещи на високо равнище, общи презентации за потребителите, онлайн кампании и други инициативи, които имат за цел да популяризират сигурността онлайн. През 2017 г. в центъра на вниманието ще бъдат киберсигурността на работното място, в управлението и в дома, неприкосновеността на личния живот и за
щитата на личните данни, както и свързаните с това умения
.
Кампанията започна на 29 септември 2017 г. с официална церемония в Талинския технически университет,
Месецът на киберсигурността се организира от Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA
), Европейската комисия и над 300 партньори от цяла Европа —
представители на местната и централната власт, университети, мозъчни тръстове, неправителствени организации, професионални сдружения. Както и миналата година, партньори на агенцията отново са Европейският център за борба с киберпрестъпността към Европол (ЕС3 към Европол), Естонският орган по информационни системи, Естонският екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (CERT—Естония) и Талинският технически университет, които заострят вниманието към проблемите на
киберсигурността и предлагат обучения.
Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност изразява благодарността си на своите институционални партньори —Европейския център за борба с киберпрестъпността към Европол, Естонския орган по информационни системи, CERT—Естония и Талинския технически университет, както и на всички останали партньори, за активното им участие и сътрудничество в
Европейския месец на киберсигурността.
Европейската комисия и председателят ѝ Жан-Клод Юнкер представиха днес предложения с широк набор от мерки, които целят да повишат киберсигурността в Европейския съюз, съобщават от пресслужбата на Комисията.
Сред тях е предложение за създаване на нова агенция на ЕС за киберсигурност, която да подпомага държавите членки при посрещането на кибератаки, както и въвеждане на нова европейска схема за сертифициране, която да гарантира, че продуктите и услугите в света на цифровите технологии са безопасни за ползване.
През изминалата година са били извършени повече от 4000 кибератаки на ден чрез софтуер за изнудване, а 80% от европейските компании са станали жертва на поне една кибератака. Само за последните четири години икономическото въздействие от киберпрестъпността е нараснало петкратно.
Именно това налага необходимостта ЕС да изгради по-силна устойчивост на кибератаките и да създаде ефективен механизъм за кибервъзпиране и за отговор с наказателноправни средства на кибератаките, за да бъдат по-добре защитени европейските граждани, предприятия и публични институции, коментират от ЕК.
Като се използва опита на съществуващата Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA), новата агенция ще има постоянен мандат да подпомага държавите членки при предприемането на ефективни мерки за предотвратяване на кибератаки и за противодействието им. Агенцията ще организира годишни общоевропейски учения по киберсигурност и ще осигурява по-добър обмен на знания и информация за заплахи чрез създаването на центрове за обмен и анализ на информация, като така ще се подобри готовността на ЕС за реакция.
Агенцията за киберсигурност също така ще помогне за въвеждането и прилагането на общоевропейска нормативна уредба за сертифициране, предложена от Комисията с цел гарантиране на съответствие на продуктите и услугите с изискванията за киберсигурност. Сертификатите за киберсигурност ще се признават във всички държави членки, което ще доведе до намаление на административната тежест и цените за дружествата, се казва още в прессъобщението.
За да се засили капацитетът на ЕС в областта на киберсигурността, Комисията и Юнкер отправят още няколко предложения. Освен повече солидарност и засилено международно сътрудничество, предлага се създаването на Европейски експертен център за научни изследвания в областта на киберсигурността. В сътрудничество с държавите членки той ще спомогне за разработването и въвеждането на инструментите и технологиите, за да се гарантира, че защитните механизми са достатъчно напредничави.
Предлага се още концепция за начина, по който Европа и държавите членки могат да реагират бързо, оперативно и в унисон, когато започне мащабна кибератака. Предложената процедура е установена в препоръка, приета миналата седмица.
Освен това държавите членки се насърчават да включат киберотбраната в рамките на постоянното структурирано сътрудничество и на Европейския фонд за отбрана, за да бъдат подпомагани проектите в областта на киберотбраната. ЕС ще създаде платформа за обучение и образование в същата област, а заедно с НАТО ще насърчават сътрудничеството в областта на научните изследвания и иновациите, свързани с киберотбраната.
От нормативна гледна точка Комисията предлага да се засили възпиращият ефект срещу извършването на киберпрестъпления чрез нови мерки за борба с измамата и подправянето на непарични платежни средства. Предложението за директива ще засили възможностите на правоприлагащите органи за противодействие на този вид престъпност чрез разширяване на обхвата на съставите на престъпленията, свързани с информационни системи, за да бъдат включени в него всички платежни трансакции, включително трансакциите чрез виртуални валути. Освен това така ще бъдат въведени общи правила относно размера на наказанията и ще бъде изяснен обхвата на компетентността на държавите членки по такива престъпления.
