В бизнеса с бутилирани минерални и изворни води у нас се въртят стотици милиони лева и като цяло пазарът непрекъснато се разраства. Но все още се експлоатират едва 13 от всички 144 доказани находища. На фона на този голям потенциал обаче нови инвеститори трудно се намират. Причината за парадоксалното положение са несигурната правна рамка и липсата на ясна политическа визия за сектора. През определено време, с различни похвати се правят опити за пренаписване на правилата и пренареждане на играчите. Подобна акция е в ход и сега, като този път "мимоходом" са внесени поправки в Закона за храните. Одобрените вече на първо четене в парламента изменения предвиждат известните и наложени днес търговските марки да бъдат натикани, образно казано, в ъгъла и вместо тях на етикетите на бутилките да изпъква името на извора, от който се добива съответната вода. Също така се въвежда възможност едно находище да се ползва от няколко концесионери.
На пръв поглед новите текстове изглеждат логични – нормално е да знаем от кой извор е водата, която пием, а и не бива подземните богатства да се дават ексклузивно само на едни за сметка на други. Но има няколко сериозни проблема. Без каквато и да било необходимост и законово определение се иска подмяната на използвания до момента легален термин "търговско наименование" (марката, под която се предлагат на пазара натуралните минерални и изворни води) с "търговско описание". Освен че за последното у нас липсва легална дефиниция, с него се въвежда и изискването за обозначаване на наименованието на извора и мястото на експлоатацията му. Тоест, вместо "Горна баня" да пише "Домус дере", вместо "Торн Спринг" – "Трънска Банкя", "Бачково" да стане "Баджова вода", а "Хисар" – "Чобан чешма". По този начин ще се заличат изграждани с години марки, които потребителят познава и търси. А и от маркетингова гледна точка подобни имена не са никак удачни. Как например да се рекламира "Вонеща вода"?
Нещо повече, сега у нас действа утвърденият в цяла Европа модел на експлоатация на водния ресурс – едно находище да има само един отговорен стопански субект, който да развива собствената си уникална марка (бранд). Но с поправките в норматива ще се въведе и изричната разпоредба водата от един и същ източник да може да се добива от различни фирми и да се пуска на пазара само под едно търговско описание.
Комбинацията от двете новости директно препраща към тлеещия конфликт между компаниите "Девин" и "Балдаран спринг", които бутилират вода от извора "Балдаран" край Девин, само че я продават под две различни марки. И ако промяната стане факт, конкурентите ще трябва да продават продуктите си под едно и също търговско описание, съдържащо името "Балдаран". Формалният повод за всички тези изменения е хармонизиране с евродирективите в името на потребителя, но и с просто око се вижда, че вместо информиран избор по този начин хората ще изпаднат в объркване.
Категорично против този модел се обяви Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, в която членуват над две трети от фирмите в сектора. Точно на противоположно мнение пък е Съюзът на безалкохолната промишленост, който включва "Балдаран спринг", бутилировачите на "Горна Баня" – "Булминвекс – ГБ" ЕООД и "БК – Горна баня" ООД, както и "Хисар милениум" ООД.
Според Жана Величкова, която е изпълнителен директор на първата организация, разглежданият проект за промени в Закон за храните, в частта си за бутилираните води, се различава принципно от варианта, представен за оценка и мнение на Европейската комисия и останалите държави-членки през 2016-а, който е одобрен без забележки. "Новите разпоредби за водите – изтъква тя – не просто нямат одобрението на Брюксел и на българския бизнес, но и са внесени без оценка на въздействието. Това е в нарушение на разпоредбите на Закона за нормативните актове. Тези текстове не са били предложени за обществено обсъждане, нито е взето становище от засегнатите страни."
Собственикът на "Балдаран спринг" Васил Стоименов, който е и заместник-председател на Съюза на безалкохолната промишленост, обаче е на мнение, че със законопроекта се прилагат стриктно изискванията на европейската директива, и всеки, който вижда проблем, поставя под съмнение регламентите от Брюксел, решение на Министерския съвет и експертния капацитет на хората, подготвили измененията. По думите му, търговските марки ще могат да присъстват на етикетите, но ще бъдат със значително по-дребен шрифт от името на извора. Стоименов отрича и да има принос в писането на новите разпоредби, които биха го облагодетелствали. Но Жана Величкова е изпратила писмо до редица министри и парламентарни комисии, в което са описани няколко писмено изразени от Стоименов становища и предложения, залегнали впоследствие във внесения законопроект. Сред тях били и изискването за наименование на извора и за добив на няколко компании от едно находище.
Каквито и да са търканията между страните, сериозни основания има в поставените от Жана Величкова въпроси: "С еднаква стриктност и грижа ли ще работят отделните фирми? Как потребителят ще прави разликата и как ще бъде сигурен в това, какво пие? Кой ще носи отговорността за опазване на ресурса?" Нейната позиция е, че могат да бъдат компрометирани усилията на изрядния и отговорен стопански субект от проблеми, възникнали при някой от другите оператори. "При споделена експлоатация – проблеми с безопасността на продукта на един бутилировач компрометират репутацията на всички останали оператори, бутилиращи вода под това наименование – без каквато и да е вина от тяхна страна или възможност да носят отговорност или да контролират процеса. Потенциално замърсяване на находището, причинено от един, ще извади от бизнеса всички останали бутилировачи, при това в условията на недоказуемост на причинителя и липса на отговорност за нанесените щети", казва Величкова. На всичко отгоре практиката е доказала, че при едновременна експлоатация на находище от повече от един оператор не могат да бъдат гарантирани капацитетните параметри на добива, предоставени на първия придобил право инвеститор. Според шефката на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки така се дава и възможност на всеки нов играч спекулативно да се възползва от вече разработен и доказан бизнес. "Не само че под риск се поставят вече направените инвестиции в сектора, но се стимулира проявата на "паразитиращ" бизнес, корупция и рекет", отбелязва тя, давайки пример с "Горна Баня", при която нито един от операторите не инвестира в реклама, за да не се възползва наготово конкурентът му.
Не на последно място стои и въпросът с износа на минерална и изворна вода, който става все по-популярен през последните години. При евентуална промяна в наложените марки и наименования чуждестранните пазари буквално могат да бъдат загубени.
Разбира се, крайното решение на казуса зависи от депутатите. А настроенията в парламента са доста объркани, тъй като вносител на законопроекта формално е Министерският съвет и евентуалното му отхвърляне би означавало депутатите на ГЕРБ да бламират правителството на ГЕРБ.
