През тази година икономиката на еврозоната е на път да отбележи най-силния си растеж от десетилетие, като се очаква реалният темп на нарастване на БВП да бъде 2,2 %. Това е значително повече от прогнозираното през пролетта (1,7 %). Очаква се икономиката на ЕС като цяло също да се представи по-добре от предвиденото, като отбележи силен растеж от 2,3 % през тази година (в сравнение с прогнозирания през пролетта растеж от 1,9 %). Това е есенната прогноза на Европейската комисия, публикувана днес.
Очаква растежът в еврозоната и целия ЕС да продължи и през 2018 г. и 2019 г. — съответно 2,1 % и 1,9 % (пролетна прогноза: 2018 г. — 1,8 % в еврозоната и 1,9 % в целия ЕС).
Зам.-председателят на Комисията, Валдис Домбровскис, обясни, че като цяло икономиката на ЕС постига добри резултати.
"Икономическият растеж и създаването на работни места са стабилни, инвестициите нарастват, а дефицитът в държавния сектор и дългът постепенно намаляват. Има и признаци на възобновяване на процеса на сближаване на реалните доходи. Въпреки това съществуват значителни различия между държавите членки, като в някои от тях все още се наблюдава стагнация на трудовия пазар. Нашите политики категорично трябва да останат насочени към устойчив и приобщаващ растеж. Това означава: ориентирани към стабилност макроикономически политики и реформи за повишаване на производителността, способност да се адаптираме към промените и да гарантираме, че ползите от растежа се разпределят в целите ни общества", обясни Домбровскис.
Растежът надхвърля прогнозите, но се очаква известно забавяне
През тази година европейската икономика постига значително по-добри от очакваните резултати, подкрепена от устойчивото лично потребление, по-силния растеж по света и намаляващата безработица. Инвестициите също нарастват на фона на благоприятните условия за финансиране и значително по-оптимистичните икономически нагласи поради намаляването на несигурността. Икономиките на всички държави членки бележат растеж, а на трудовите им пазари се наблюдава подобрение, но темпото на нарастване на заплатите е бавно.
Променящ се политически контекст
Въпреки че цикличното възстановяване продължава вече 18 поредни тримесечия, то остава непълно, като например на трудовия пазар се наблюдава стагнация, а нарастването на заплатите е необичайно бавно. Поради това повишаването на БВП и инфлацията все още зависят от политическата подкрепа. Европейската централна банка запазва много гъвкавата си парична политика, докато други централни банки по света започват да повишават лихвените си равнища. Очаква се редица държави от еврозоната да прилагат експанзионистични фискални политики през 2018 г., но прогнозите са, че цялостната фискална позиция на еврозоната в общи линии ще остане неутрална.
Безработицата продължава да намалява, но стагнацията се запазва
Създаването на работни места се запазва, като се очаква условията на трудовия пазар да бъдат благоприятно повлияни от стимулирания от вътрешното търсене растеж, умереното нарастване на заплатите и структурните реформи, прилагани в някои държави от ЕС. Очаква се през тази година средното равнище на безработицата в еврозоната да бъде 9,1 % — най-ниското от 2009 г., като общият брой на заетите достига рекордна стойност. През следващите две години се очаква безработицата да спадне още повече — до 8,5 % през 2018 г. и до 7,9 % през 2019 г. Прогнозите са, че безработицата в целия ЕС през тази година ще достигне 7,8 %, а през 2018 г. и 2019 г. ще се понижи съответно до 7,3 % и 7,0 %. Очаква се темпото на създаване на работни места да се забави, тъй като ефектът на временните фискални стимули в някои страни премина, а в други възниква недостиг на умения.
Очаква се умерена инфлация на фона на бавното нарастване на заплатите
Общата инфлация при потребителските цени се колебаеше през първите девет месеца на годината под влиянието на базовия ефект на енергията. Същинската инфлация, която изключва цените на енергията и непреработените храни, от друга страна, нараства, но остава умерена, като отразява ефекта от продължителен период на ниска инфлация, слабо нарастване на заплатите, както и запазваща се стагнация на трудовия пазар. Като цяло се очаква инфлацията в еврозоната през тази година да достигне 1,5 %, като прогнозите са, че през 2018 г. ще спадне до 1,4 %, а през 2019 г. ще се покачи до 1,6 %.
По-добрите циклични условия са от полза за публичните финанси
Очаква се по-значително от предвиденото през пролетта подобряване на състоянието на публичните финанси в еврозоната, което до голяма степен се дължи на засилването на растежа. Очаква се номиналното салдо на държавния сектор да се подобри в почти всички държави от ЕС. При условие, че политиката остане непроменена, се очаква общото съотношение на дефицита по консолидирания държавен бюджет към БВП да спадне до 0,8 % през 2019 г. (1,1 % през 2017 г. и 0,9 % през 2018 г.), докато съотношението на дълга към БВП се очаква да се понижи до 85,2 % (89,3 % през 2017 г. и 87,2 % през 2018 г.).
Рисковете до голяма степен са балансирани
Рисковете икономическите процеси да се окажат по-благоприятни или по-неблагоприятни са балансирани до голяма степен. Основните неблагоприятни фактори са външни — свързани с повишено геополитическо напрежение (например на Корейския полуостров), евентуални по-рестриктивни глобални финансови условия (например поради засилено избягване на риска), икономически реформи в Китай или удължаване на срока на протекционистични мерки. В Европейския съюз неблагоприятните фактори са свързани с изхода на преговорите за Брекзит, по-силно поскъпване на еврото и по-високи лихвени равнища в дългосрочен план. От друга страна, намаляващата несигурност и повишаването на доверието в Европа могат да доведат до по-силен от очаквания растеж. Същият ефект може да има и по-силен растеж в останалата част от света.
