На приказки има държавна подкрепа за малкия и средния бизнес, но на действия има още много какво да се желае. За съжаление България показва слаби резултати в четири от десетте принципа на Законодателния акт за малкия бизнес (SBA). Данните за 2016-а, когато бяхме свидетели на политическа нестабилност, показват несигурна и обременяваща бизнес среда. Резултатите ни в най-добрия случай са около средните стойности без успехи в нито една област. Това каза Веселин Халачев, председател на Обединени бизнес клубове, пред в. "БАНКЕРЪ"
"Страната не е изпълнила никоя от направените в SBA препоръки. Трябва да се вземат мерки за справяне с трудностите при съдебните производства и да се гарантират своевременни и предсказуеми производства по несъстоятелност. Честните предприемачи, изпаднали в несъстоятелност, трудно могат да възобновят стопанската си дейност. Проблемът е продължителната процедура за закриване на неуспешните предприятия. Тя отнема 3.3 години у нас, което е с около 1.3 години по-дълго от средното за ЕС и с почти три години по-дълго от това в Ирландия", обясни Халачев.
Той коментира и въпросът с администрацията.
"Институциите ни са оказали по-малка подкрепа на малките предприятия, отколкото администрацията в останалата част на Евросъюза. Положителното е, че България осигурява благоприятни условия за започване на бизнес и за прехвърляне на собственост. Но от друга страна данъчното облагане е голяма тежест. Плащанията на данъци и такси отнемат 454 часа от работното време на фирмите, докато средно в общността това време е 189 часа. Предприятията продължават да страдат от сложни административни процедури, обременителни правителствени наредби и трудно получаване на лицензи", подчерта председателят на Обединени бизнес клубове.
Според него достъпът на нашите малки и средни фирми до финансиране е изравнен със средното равнище за ЕС.
"Желанието на банките да предоставят средства на дребния бизнес е спаднало леко, но това е обяснимо, тъй като стана по-трудно да се получават публични гаранции, а рисковият капитал остана ограничен. Българските малки предприятия изостават изключително много в достъпа си до алтернативно финансиране и най-вече до груповото финансиране (crowdfunding), което още не е популярно у нас и липсва каквато и да е информация и дейност. Според Европейската комисия през 2026-а това ще е основният начин за финансиране. Показателно е, че за 2015 г. азиатският пазар е генерирал 95 млрд. евро годишен оборот от crowdfunding, САЩ – 34 млрд. евро, а ЕС – само 4.3 млрд. евро. Какво да говорим за България?", каза Веселин Халачев.
