Едва ли са много хората, които си спомнят "мегаделото" за приватизацията на "Хлебна мая" в Русе – единственото предприятие, което произвеждаше мая за хляб у нас. То стана и едно от малкото, в което прокуратурата се опита да установи "незаконна приватизация" и да докаже, че тя не става без политически "чадър". Но претъпря пълно фиаско.
Началото бе сложено през септември 1997 г., когато във вечерните новини изтече информация, че в Русе е образувано следствено дело за злоупотреби срещу шефове на "Хлебна мая" и е бил пресечен опит за "незаконно преливане на държавно предприятие в частно дружество". Тогавашният окръжен прокурор Люлин Матев обясни, че е образувано дело по чл. 283а от Наказателния кодекс срещу шефа на предприятието Кръстан Радев, срещу икономическия директор на фирмата Лиляна Михайлова и срещу още двама служители.
Четири дни по-късно 49-годишният Кръстан Радев бе намерен прострелян в главата в Парк-хотел "Москва" в София. Смъртта му бе квалифицирана като самоубийство.
Междувременно директорката Лиляна Михайлова, която чула по телевизията, че е обвиняема, се предаде сама. А на 1 октомври 1997 г. директно при слизането от самолета, с който се връщаха от командировка в САЩ, бяха арестувани тогавашният лидер на СДС в Русе Юлиян Гарелов, местният шеф на КТ "Подкрепа" Валентин Димитров и координаторът на СДС Йордан Георгиев.
Димитров и Гарелов престояха зад решетките до началото на декември, когато ги пуснаха под гаранция. В ареста бяха прибрани и други от обвинените – впоследствие те бяха сведени до 10 души, след като обвиненията срещу Йордан Георгиев бяха снети заради липса на доказателства.
През януари 1998 г. следствието за първи път рапортува: делото влиза в съда. Тогава бе официално оповестено, че около аферата "Хлебна мая" са разкрити 24 престъпления и че са нанесени щети за 166 млн. стари лева. Но материалите се връщаха отново и отново за доразследване. И така до април 2000 г., когато процесът срещу десетимата обвиняеми най-сетне тръгна.
Безспорно, най-атрактивната част на "Аферата "Хлебна мая" беше свързана с обвинението в опит за незаконната приватизация на предприятието. Както прокуратурата обясни в съдебната зала, фирмата е щяла да бъде закупена с нейните собствени пари от учреденото специално за целта РМД "Хлебна мая ИНВ". Сделката е трябвало да се подпише в Агенцията за приватизация на 23 септември 1997 г., когато са се намесили прокуратурата и полицията.
Обвинението от самото начало посочи като свързващо звено и двигател на цялата схема мъртвия Кръстан Радев, който давал разпореждания да се теглят пари, измислял схемите и процедурите – останалите само изпълнявали.
Петима души бяха обвинени по новия тогава текст на чл. 283а от Наказателния кодекс – за подбуда или извършителство на престъпления, свързани с приватизацията на "Хлебна мая": бившият син лидер Юлиян Гарелов, лидерът на СРС "Подкрепа" Валентин Димитров, ексшефката на РМД-то "Хлебна мая ИНВ" Лиляна Михайлова, шофьорът снабдител Силви Димитров и главният енергетик Йордан Йорданов.
Останалите подсъдими: Орлин Захариев – шофьор снабдител и приятел на дъщерята на Радев, организаторката на снабдяването Ружа Колева, съпругата на Валентин Димитров – Магдалена, едноличните търговци Пенка Ганчева и Борислав Ганев, бяха обвинени в други престъпления – присвояване, използване на документи с невярно съдържание и др.
Скандалите съпътстваха това дело от самото му начало. Нямаше как то да не придобие политически нюанс – все пак двама от основните обвиняеми бяха твърде видни фигури в Русе. Ефирът на националните телевизии и радиостанции, както и вестниците изведнъж се изпълниха с изказвания на всевъзможни политици по казуса "Хлебна мая", а поредица тогавашни сини партийни величия побързаха да се "разграничат" от арестуваните си колеги.
С ВИП обвиняемите делото бързо окупира челните вестникарски страници и придоби скандална слава в цялата страна. Поне в началото интересът към него бе твърде осезателен, а залите в съдебната палата – претъпкани от граждани и журналисти. Само че сагата продължи… десет години, през които делото неколкократно се размотаваше между различните инстанции. Накрая залите в съда стояха полупразни, защото хората бяха загубили всякакъв интерес към процеса. Дори по лицата на малцината, които все пак продължаваха да слушат пренията, се четеше досада.
Тя все пак свърши, но как? С пет оправдателни присъди, при това точно за най-видните обвиняеми: за Валентин Димитров и съпругата му Магдалена, за Юлиян Гарелов, за Борислав Ганев, Орлин Захариев. И с четири условни наказания – за Лиляна Михайлова, Ружа Колева, Силви Димитров и Йордан Йорданов.
После почти всичките оневинени подсъдими по делото "Хлебна мая" заведоха дела срещу държавата и поискаха солидни обезщетения заради всичко, което изтърпяха през тези десет години. И ги получиха. За сметка на хазната, разбира се.
