"Къде са първите отбранителни линии, ако се говори за война или подготовка за война? След като ще харчим такива милиарди в цяла Европа по линия на НАТО, нека да имаме по-ясна позиция къде и как да бъдат дислоцирани." Това заяви на 8 ноември премиерът Бойко Борисов в Брюксел на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и очакващите ги журналисти след протоколната среща на българското правителство с цялата Еврокомисия по повод българското председателство на Съвета на ЕС от 1 януари 2018 година.
След изказването на премиера Жан-Клод Юнкер остана безмълвен от откровенията му. След среща, посветена на българското председателство, коментарите тръгнаха в посока, напълно отговаряща на българската поговорка "Къде го чукаш, къде се пука".
Нерде председателство, нерде отбранителни линии?!
Думите на Борисов ни подтикват за се захванем с елементарната аритметика. След като ще даваме повече пари за отбрана, значи някой ще ни напада, нали така! Явно и Юнкер, и Борисов, и правителството знаят нещо, което на нас не ни се полага да го научим.
Доказателство за това е трескавата дейност на кабинета по проблемите на сигурността, стартирала на 2 ноември. С Решение №669 на Министерския съвет беше приет Национален план за противодействие на тероризма – детайлно и подробно разписан до различни видове терористични актове и съответните противодействия срещу тях – със съответните регламенти: кой, какво, кога и как.
Последва проект за промени в Закона за ДАНС. Прие се и Постановление за приемане на Наредба за прилагане на гаранциите по Договора за неразпространение на ядреното оръжие. А в парламента на 10 ноември беше внесен проект за промени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. И пак на 10 ноември, миналия петък, като гръм от ясно небе се проведе извънредно заседание на Съвета по сигурността към правителството за актуализиране на Националната стратегия за сигурност.
Всеизвестен факт е, че приетият през 2011 г. документ е отдавна остарял и неактуален спрямо международната и вътрешна обстановка. И по тази причина на 30 май на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Румен Радев политическите сили единодушно решиха да я осъвременят.
Рисковете за сигурността се увеличават независимо от нарастването на благосъстоянието и възможностите за реализация на отделните хора и общности, смята Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурността и съветник на Бойко Борисов. По графика на правителството работата по актуализацията на стратегията започна още през юли и трябваше да приключи през септември.
Явно задачата не е била от първостепенна важност и по стар български обичай можеше да не приключи и през ноември, но все пак това се случи.
Въпросът е какво я превърна в пожар?
Същия ден на 10 ноември, когато заседаваше нашенският Съвет по сигурността, Европейската комисия отправи предложение страните членки в ЕС да започнат оценка на пречките за използването на гражданската инфраструктура за военни цели.
Предвижда се до март догодина те да изготвят списък с пречките, които трябва да бъдат преодолени, за да може военни сили да бъдат размествани в ЕС при необходимост. Новоизгражданата инфраструктура – пътища, мостове, железопътни линии, финансирани от ЕС, ще бъдат проектирани за двойна употреба. Посочва се необходимостта от въвеждане на уеднаквени стандарти при строителството на инфраструктура.
ЕК отбелязва, че с края на Студената война военните учения в Европа са станали по-редки, но предвид настоящата обстановка със сигурността е необходимо военните да могат да се движат бързо. Всъщност комисията оповести онова, което беше обсъждано на завършилата предишния ден среща на военните министри от НАТО.
Само три дни по-късно, веднага след уикенда, ЕС обяви, че 23 държави, включително и България, са нотифицирали създаването на Общ отбранителен съюз. Наред с общи военни проекти, разработки и производство, както и ангажименти за увеличаване на военните бюджети той предвижда създаване на "военен Шенген" – територия за свободно придвижване на войски, неограничени от граници.
На този фон извънредното заседание на съвета намира обяснението си – заплахата от разрастването на тероризма, потенциална ескалация на
тлеещите конфликти и европейският отбранителен съюз
всъщност са били неговите теми, а закъснялото и без това актуализиране на стратегията – общественият мотив за свикването му.
Това заседание веднага се превърна и в горещ скандал. Същия ден се гласуваше за новия министър на здравеопазването, а премиерът Бойко Борисов не изпълни конституционното си задължение да го представи на депутатите и лично да внесе кандидатурата му. От БСП остро протестираха. В същото време те посочиха, че министрите на отбраната Красимир Каракачанов и на вътрешните работи Валентин Радев са в залата, а не на заседанието на Съвета по сигурността и може би никакъв съвет по това време не заседава.
Според справките обаче съвет е имало и той е започнал работа си сутринта.
Възникна логичният въпрос, поставен от опозицията: защо ключови фигури като Каракачанов и МВР-шефът Радев не са били поканени от премиера на това заседание на съвета? Според правилника за работата му министър-председателят има право да определя кой да присъства или не. Другата възможна версия е да са пропуснали съзнателно и умишлено заседанието на съвета…
Но защо? Обяснения не бяха дадени. Няма и да се дадат!
Според Атанас Запрянов, заместник-министър на отбраната, актуализацията на стратегията набляга на "редица изменения в геополитическата среда". Според него сред новите елементи в нея е киберсигурността, киберотбраната и ангажиментите за увеличаване на военния бюджет до 2% от брутния национален вътрешен продукт.
Затова в стратегията фигурира вариантът за създаване на ново, специално звено – Национална агенция по киберсигурността. В момента според специалистите действията в тази област на различните ведомства са несинхронизирани и в значителна степен непълноценни. Съответните отдели в ГДБОП и ДАНС нямат нито ресурсите, нито потенциала да реализират поставените пред тях все по-усложняващи се задачи.
За разлика от откровенията на Бойко Борисов на срещата му с Жан-Клод Юнкер, Атанас Запрянов не разказа публично за
основната промяна в стратегията – управлението на военнополитически кризи.
Този механизъм беше проигран от НАТО тази година на специални мащабни командни учения. Той фигурира и в проекта на актуализираната стратегия: "Военните аспекти на средата на сигурност придобиват нови измерения вследствие на конфликтите в Близкия изток и Африка, както и на кризата в Украйна, с нарастващо прилагане на асиметрични и хибридни действия. Чрез координирана тайна или явна употреба на широк набор от дипломатически, икономически, информационни и други неконвенционални инструменти хибридният модел предоставя възможност за оказване на влияние, натиск или дестабилизиране на определени страни, без да се стига до използване на военна сила и завземане на територия.”
Този акцент в проекта подсказва, че скандалът около Годишния доклад за сигурността, който повдигна въпрос за ролята на Русия, организиране на хибридни действия или войни има своето основание и развитие. Затова ли Каракачанов и Радев, които по право са членове на Съвета по сигурността, спестиха присъствието си? Или пък бяха изолирани от самия премиер?
Странно и немотивирано отсъствие. Защото вицепремиерът Каракачанов замина в началото на седмицата на съвещанието на министрите на отбраната на НАТО, където ще се разглеждат и обсъждат именно тези проблеми!
Освен това предстои и заседание на правителството, което ще трябва да приеме стратегията и да я предложи за гласуване от парламента! И на това ли заседание няма да присъстват двамата министри – на отбраната и на вътрешните работи?!
На този фон някои наблюдатели вече се питат дали пък няма укрит, но зреещ конфликт в управляващата коалиция?
Единственото сигурното е, че, без или със скандали, стратегията ще бъде приета. Но в такава деликатна област като сигурността публичните документи по правило са нищо неподсказваща хартия, наредени думи и заклинания, голи послания към международните ни партньори. Те декларират политически позиции и нищо повече от тях. И дано зад политическата говорилня на стратегията започнат да прозират и по-реалните действия за сигурността на нацията ни.
