*** Държавата ни става все по-мръсна.
*** Докладът за миналата година все още не е публикуван и го няма, което подсказва за проблемите.
"Ищците нямат доказан опит, знания и финансов ресурс, с които да може сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес с оглед специфичния предмет на делото, както и да понесат тежестите, свързани с водене на делото." Това е написал в мотивите си Софийският градски съд – съдия Елена Маврова, когато на 30 октомври прекрати делото, заведено от "Група за чист въздух" срещу Столичната община, за онова, което се диша в София.
Не се учудвайте на формулировката! В по-голямата си част тя е буквално преписана от чл.380, ал.3 на Гражданскопроцесуалния кодекс. Отнася се за колективните искове и според съдържанието й нито една неформална група от живеещи в тази държава няма никаква практическа възможност да защити никакви свои права. Започвайки от тези срещу бандитизма на топлофикациите и стигайки до чистотата на градовете и селата, в които живеем, чистотата на водата, която пием, чистотата на въздуха, който дишаме. Най-малкото защото според закона и съда такива групи нямат опит (спорно), лишени са от знания (невярно), не притежават финансов ресурс (вярно – рушветите при българската Темида са значими по размер) и могат да са недобросъвестни. При това, априори, понеже според ГПК излиза, че единственият "добросъвестен у нас" може да е само и единствено държавата ни…
–––––––––––––––
(Разходите, направени от кого – столицата, държавата и за коя година? )
В структурата на разходите с екологично предназначение по направления за околната среда най-голям е делът на усвоените средства за управление на отпадъците – 44.3%, следван от тези за пречистване и отвеждане на отпадъчните води – 40,3%, и за опазване чистотата на въздуха – 8.4 процента.
–––––––––––––––––
Освен с прекратяване на съдебните дела срещу нея властта отбелязва своята "добросъвестност" по различни начини. Включително и като се хвали с парите за мониторинг на околната среда и работата на различните национални системи за следене на разни параметри. Изпълнителната агенция по околната среда например е записала, че Националната автоматизирана система за контрол на качеството на въздуха се състои от 50 стационарни пункта, в това число 34 автоматични измервателни станции, девет пункта с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ и седем автоматични системи. Пунктовете за контрол качеството на атмосферния въздух (КАВ) са разположени в 34 населени места.
Много или малко е това? Малко – по на запад от нас, в една горе-долу сравнима по територия с България Австрия пунктовете, станциите и прочие съоръжения са над три хиляди. Там информацията е публична, а у нас – полупублична. Според правилата данни за замърсяването във всекидневните бюлетини се дават само когато то превишава позволените норми. По тази логика трябва да разчитаме на добросъвестността на чиновниците, че ще ни съобщят онова, което показва, че държавата не изпълнява ангажиментите си към гражданите. Данните по отделните региони и градове са твърде пестеливи. Изключение е столицата, в която има монтирани няколко електронни табла, на които се виждат само едни числа, без да се знае доколко "мръсни" са те.
Предполага се, че докладите за състоянието на околната среда дават някаква обща картина на състоянието в страната. Докладът за 2016 г. обаче все още не е публикуван и, изглежда, не е готов, макар че остават дни до 2018-а. Това забавяне подсказва за някои от проблемите, които впрочем се виждат още в някои от предишните доклади. Да вземем 2001-ва, когато вредните емисии във въздуха над "Мила Родино, ти се земен рай" са били общо 2681 хил. тона. През 2015-а те са само 904 хил. тона. Всички следени показатели тогава са показали увеличеното изхвърляне на мръсотия във въздуха и намалението е единствено заради серния двуокис от комините на топлоелектроцентралите. Както е известно, европейските директиви наложиха затварянето на част от тях, включително и на на голямата ТЕЦ "Варна". В същото време фините прахови частици са нараснали с 37%, като причина за това според мониторинга е нарасналата употреба на дърва за битови нужди. За ролята на транспорта и прашните улици, които я се измият, я не един път в годината, няма дори и запетайка.
Бюлетините за мониторинга на околната среда за месеците и тримесечията на миналата година показват, че повечето показатели са практически наред и въобще не мръдват над нормите. Фактите обаче сочат, че 88.7% от населението, или почти 9 от 10 български граждани, живеят в места, където фините прахови частици са далеч над допустимите граници. Засега никой не е анализирал колко струва това на нацията като повишена заболеваемост.
За учудване на всички София въобще не е най-замърсеният наш град. За потрес на обикновените софиянци средногодишната норма за фини прахови частици столицата не е превишавана през 2015-а. (Но както се знае, най-добрата лъжа е статистиката). Средногодишно в тази област първенец е Видин, следван от Бургас и Монтана.
Колко тежка е ситуацията със замърсения въздух подсказва практиката на различните международни структури у нас – от представителството на Европейската комисия, през някои посолства, до мисиите на МВФ, Световната банка и др. За пребиваването си в България техните служители получават надбавка "вредни". Взимат я, защото заболеваемостта сред тях скача няколко пъти. Колкото до нас, българите, ние, изглежда, сме си изработили някакъв имунитет – и към мръсния въздух, и към мръсотията в бита, и към мръсотията във функционирането на държавата.
НЕ ПИПАЙ!
Според Евростат у нас годишно се "произвеждат" 167 млн. т отпадъци. За сравнение, в една далеч по-населена и развита промишлено Чехия те са само 23 млн. тона. В нашето родно количество боклуци делът на минната промишленост е основен – над 140 млн. т шлака годишно. Без нея горе-долу сме "равни" с чехите, макар те да са 10 млн., а ние – под седем.
На второ място като замърсител е енергетиката ни, която създава девет пъти повече мръсотия от над двойно по-голямото производство на ток в Чехия (бел. авт. – и там има два реактора милионници).
Годишно у нас населението изхвърля 3 млн. т отпадъци, а в Чехия, която е по-многолюдна – 3.2 млн. тона. Само че по-голямата разлика е в разделното събиране. В България разделно се събират само около 10% от битовите отпадъци, в в Чехия – над 25 процента. При това данните на Евростат ни нареждат сред първенците в ЕС по производство на боклук на човек от населението.
Да не говорим пък за рециклирането. Рекордьор при него е Германия, която "произвежда" най-много боклук в Европа – 106.1 млн. куб. м, но само 169 000 куб. – под две хилядни от общото количество, отиват за депониране. Всичко останало се преработва.
В нашата страна рециклираните отпадъци са само 187 000 тона. Иначе почти един милиард евро от европейските фондове и 600 млн. лв. се изхарчиха за завод за боклук и площадки за съхранението му.
В крайна сметка у нас има много приказки, немалко пари и никакъв по-забележим напредък. Все пак – ако не беше членството ни в Евросъюза, вероятно проблемите щяха да са далеч по-тежки. Така или иначе, разходите за опазване на околната среда са нараснали многократно – от жалките 1.5% от БВП през 2001-ва на сегашните 3.5%, или 3.102 млрд. лева.
Европейски пари се насочиха основно към строежа на пречиствателни станции в редица общини, канализации, площадки за боклук и т.н. За тази цел от началото на процеса на присъединяването ни досега са изразходвани от националните и общински бюджети и европейските фондове над 4.5 млрд. евро. Ефектът е значим, но недостатъчен. Защото ако замърсяването с уран на питейната вода предизвика шум в държавата, то за преминаването й по азбесто-циментови тръби се мълчи като за секретен шифър.
––––––––––––––
От 172 депониращи депа през 2010 г. сега (Кога , коя година) техният брой е спаднал на 134. От 3 млн. депонирани тона сега (Коя година?) тонажът е само 1.8 милиона. От 1.3 млн. т рециклирани отпадъци (заедно със строителството) сега (Коя година?) количествата са скромните 153 хил. тона.
––––––––––––––
*********************************************
СОФИЯ СЕ ЧИСТИ, НО НЕ СЕ ПОЧИСТВА
През 2010-а кметът на София Йорданка Фандъкова предложи втори девиз на столицата – "мъдрост в действие". За изминалите години се видя, че мъдрост липсва, но глупостта е в изобилие. Например Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столичната община е приета от Общинския съвет с Решение № 364 по Протокол № 84. От коя дата ли? – Ами, едва преди две години – на 25 юни 2015-а. И във връзка с европейското финансиране, което беше невъзможно без нея. Така че хубаво е, че я има, но лошото е, че не е сериозен и изпълняван документ.
Примерите са десетки. Но да се спрем на един – национална справка за размера на наложените глоби и санкции във връзка с опазването на околната среда: ( ????? За коя година?)
В левове:
1 Община Бургас – 392 779.72;
2 Община Бобов дол – 261 724.37;
3 Община Девня – 252 404.66;
4 Община Благоевград – 58 388.48;
5 Столична община – 56 481.79;
6 Община Челопеч – 53 884.42;
7 Община Панагюрище – 41 860.00;
8 Община Русе – 39 014.81;
9 Община Свищов – 36 654.29;
10 Община Провадия – 33 869.30.
Тоест с 56 хиляди 481 лева и 79 стотинки санкции ръководството на най-големия град е отбило номера, както се казва. Отбило е, защото при мръсотията в София глобите можеха да са милиони.
Но отбиване на номера е и самата наредба. Към нея има приложения, наречени "Предписание за преместване на излязло от употреба моторно превозно средство” и съответен "Констативен протокол" за това. Става дума за бумащина, уж налагаща правила, но всъщност разчитаща на добра воля у някого някъде си и някога. А това е проблем, който можеше да се реши само за един ден. Автопаркът, който по цял ден е ангажиран да "вдига" коли, паркирани неправилно, само за няколко часа щеше да разчисти столицата от тези отломки. Стига да имаше мъдрост някой да го нареди и волята да го осъществи.
Подобен документ е и Програмата за управление на отпадъците. От тези 329 страници към 100 разказват какво означава "повторно употреба", "рециклиране" и т.н., какви са светлите перспективи пред стопанското и всякакво друго развитие на столицата, каква демография има… Десетки хиляди думи са поместени в нея, но конкретни действия с посочени срокове и начини за постигането им са изброени едва десетина.
Тази година (КОЯ година) за чистотата на столицата (проблема отпадъци) ще се изразходват 173 млн. лева. От тях 153.462 млн. са събрани до септември включително и от съответната такса. Тоест проблеми с финансирането няма и може би затова тя (Сумата ли ?) остава непроменена и догодина.
За ръчен труд по премитане на улици и тротоари сметката е 15.587 млн. лева. За механизирано почистване – само 1.407 милиона. Първият труд е примитивен и нископроизводителен, но е взел лъвския пай от парите. Някои ще заподозрат друг акцент в тези раздавани на ангро пари – скрита, тайна социална програма за ромите. Но дори и да е така, проблемите на тази общонст въобще не могат да се решат с тези жалки близо 16 милиона.
Корупцията и безстопанствеността също си казва своята тежка дума. Миенето на града струва 3 млн. лева. За 3400 км улици и веднъж годишно, както обикновено става, цената му се формира на около 11 лв. на квадратен метър! Би трябвало да поливат поне с розова вода, ако не и с розово масло при такива високи и нереални стойности. Догодина заради европредседателството сумата е увеличена на 4.7 млн. лв., като някои булеварди ще се мият 10 пъти!
Григор Лилов
