Концесия за 254 кв. км в Добруджа – находище на газ "Спасово" с участъци "Рогозина", "Чернооково", "Калина" и "Рогозина-изток". Начало на проекта е в далечната 2003-а, но с кулминация през тези дни – масови протести срещу евентуален добив.
В началото на седмицата се разбра, че компанията – носител на разрешението "Русгеоком", вече предлага на собствениците на земя договори за продажба или ползване на имота им заедно с "екстра" – обслужване на нуждите им от природен газ на преференциални цени. От другата страна на барикадата обаче са застанали хиляди хора и различни организации – те настояват концесията да се спре заради опасността от замърсяване на подпочвените води в района. И ще продължат да протестират – вкл. и чрез блокади на пътища и инфраструктура.
Така властта у нас се изправи пред дилемата на избора между икономическата целесъобразност и обществената логика. И Сцилата и Харибдата на политическият избор, понеже "Русгеоком", макар и българска компания на семейството на Сашо Дончев, изглежда доста свързана с Русия. Тоест монополът на Москва в осигуряването на синьо гориво за България ще се затвърди за пореден път – с потенциала за едни поне 2.5 млрд. куб. метра газ.
На такива мисли навежда историята на концесията. Навремето разрешение за проучване в района получава руската "Башкиргеология", само че четири години по-късно продава проекта на "Русгеоком" – специално образувана за тази цел фирма. До неотдавна едноличен собственик на нейния капитал бе "Хадли Тайд Лимитед". Дружеството е учредено по законодателството на офшорната зона Британски Вирджински острови, фирмен номер 1551653, със седалище и адрес на управление: Трайдент тръст къмпани лимитед, ПК 146, Роуд Таун, Тортола. "Тръстът” е онова, което създава офшорките – организация, представляваща собствениците. В регистъра пък е записано, че става дума "за икономическа група, чието дружество майка "Ди Ди Мениджмънт" АД, ЕИК 130677105, седалище и адрес на управление: гр. София 1407, Район "Лозенец", бул.”Джеймс Баучер” №114, е българско местно лице и неговите действителни собственици – физически лица, са известни (декларират се според чл.4 т.3 от Закон за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици), а именно: Сашо Георгиев Дончев, Ева Мария Дончева, Даниел Михал Дончев…”
Няколко пояснения – основната част от "Овергаз холдинг" е собственост на Сашо Дончев чрез DDI holding LTD, който е с номер 03735879 в службата за вписвания (регистъра) на Англия и Уелс и адрес 4 Hill Street, London, W1J 5NE. На този адрес са регистрирани множество фирми, понеже там е офисът на специализирана за целта адвокатска кантора. Корените на този DDI holding водят до същата офшорна зона – Британските Вирджински острови. В България компанията е посочена като придобита от "Ди Ди мениджмънт" АД срещу покупката на 18.36 млн. броя акции по 1 долар номинал всяка. Факт е, че тази операция е била декларирана в регистъра на Companien House със "закъснение" от над две години – през 2009-а.
Именно от адресатите на тази структура на собствеността възниква първият проблем – политическия. Навремето американската "Шеврон", а и други бяха спрени от проучвания в Добруджа. Дори се стигна до мораториум върху техния газ – шистовия. Но изредилите се досега правителства си мълчат защо мярката е различна за различните по произход инвеститори.
Всъщност и досега не е съвсем ясно как ще се добива русгеокомският газ. Според специалистите от групата на "Овъргаз" – по класическия способ от около 2000-2700 м дълбочина. А според протестиращите граждани – по метода за добив на газ от шисти. Защото в този район ги има – на дълбочина около 5000 м, те също са проучени и показали наличие на повече от достатъчно количество синьо гориво. Същевременно в дълбоко корумпирана държава като нашата няма нито орган, нито власт, която да пожелае действително да проконтролира какво и как се добива.
Съмнения навява и непрецизната и разтеглива обосновка на доклада за въздействие върху околната среда. В него няма нито думичка за способа на добив. Посочването на вида на технологията за сондиране – наклонено сондиране (стр.18) и изречения от типа "Използва се пластовата енергия чрез традиционни методи” (стр. 126), засягат не начина на добиване на газ, а начина на достигане до определена дълбочина на добив! Освен това фирмата обосновава инвестиционното си предложение чрез изчисляване на вероятни запаси на природен газ (стр. 17, стр. 35 – "Участъците "Рогозина-Изток", "Чернооково" и "Калина" са участъци с потенциални ресурси от природен газ и се нуждаят от допълнителни проучвателни работи за превръщането им в доказани запаси"), условно изграждане на площадки и сондажи (стр. 30 – "Всички сондажни площадки, освен П 1-1 на участък "Рогозина", не са определени и са условно посочени), несигурност в намеренията и дори нулева алтернатива, при която добив няма да има. Инвестиционно намерение и предложение обаче не може да борави с предположения и без конкретни параметри и проекти, на принципа "дайте, пък ще видим!".
От другата страна на възникналия обществено-политическо-икономически проблем е икономическата целесъобразност. Добивът не се интересува каква компания го прави – руска, западна, българска или ако щете – марсианска. На практика произходът на фирмата няма значение, стига тя да спазва законите и правилата. Така или иначе, печалбите й ще се облагат у нас, у нас ще се плаща ДДС-то, у нас ще се реализира добитото гориво. Но икономическата целесъобразност поставя и друг въпрос – за концесията. И не само за тази. Ако протестите успеят, те ще девалвират надеждите за участие на какъвто и да е капитал в такива процедури. Никой не влага десетки милиони в проучвания, за да разбере накрая, че не може да направи нищо, понеже така е решила обществеността. Подобна грешка вече беше сторена от парламента с промените в концесионните режими, ограничавайки срока им на 35 години. А за такова времетраене на ползването едва ли някой ще се наеме да построи язовир, да разработи рудно, газово или нефтено находище. Защото освен да си възвърне вложените пари, което в тези сфери става трудно и бавно, ще трябва и да спечели достатъчно, за да е склонен да рискува. Депутатите уж се усетиха и преди окончателното приемане на норматива "поправиха" грешката си. Но така сътвориха нов гаф – по изключение можело да се даде такъв режим и за по-дълъг срок. При все че именно изключенията и субективната преценка на властта и правителствата правят и създават корупцията.
В крайна сметка спорът около концесията в Добруджа между граждани и частни фирми автоматично произведе статуса на държавата България. Той е лика-прилика на измамната игра "тука има- тука нема" – концесия, собственост, граждански права, грижа за природата, привличане на капитал и инвеститори.
Григор Лилов
