Скъпи Дядо Коледа,
Пиша ти, макар че тате все разправя, че ония тъпанари политиците са прецакали детството на българчетата, щото закрили пощата и нямало кой да ти донесе писмата ни. Освен това, дори да ги получиш, вече ти била отнета възможността да влизаш през комините. Причина за това били някакви комисионери в Брюксел, където се топлят на атомни радиатори, които забранили българските печки на дърва и кюмюр, защото тровели въздуха.
И така комините били зазидани. Комисионерите говорели, че брикетите били разделителната линия между Изтока и Европа, та за десет години членство най-сетне трябвало да се определим от коя страна на линията сме. Така обяснява тате, който все псува някой си Аспарух, че не пуснал коня си навремето да пасе по ливадите край Виена.
И аз се чудя от какъв зор този Аспарух ще язди чак до Виена, за да пасе коня му тамошните ливади, а не нашите, които са си хубави. Толкова прекрасни, че винаги когато свърши туршията, баща ми все казва на мама: абе да се хванем за зелено и ще се оправим…
Но най се чудя откъде ще дойдеш ти, Дядо Коледа. Комини няма, а по тръбите на топлофикация ще ти е трудно да се промъкнеш. То и топлото едва се промъква по тях, какво остава за един дебел и добър стар дядо като тебе. Сигурно заради това от време на време, когато греяната ракия, с която баща ми се отоплява, му дойде в повече, той грабва ножовката да ги отреже тия пусти тръби, дето за нищо не стават. Ама мама скача, взима му ножовката и му сипва още една греяна и нещата се успокояват.
Само на сутринта баща ми го боли главата и е нервен. Тогава си спомня за тръбите и взима телефона. Ало, топлофикацията ли сте, пита тате. А, енергото ли, чуди се той. И на вас да ви таковам майката, казва тате и треска слушалката.
Той с топлофикация не се понася много, защото тя не му пуска топло, но редовно му праща сметки, които той не плаща. И все ме предупреждава да не отварям вратата на непознати, защото топлофикацията наемала някакви честни съдебни изпълнители, които щели да ни вземат телевизора. Чудя му се на акъла на тате – нали са честни и като видят, че нямаме парно, ще кажат на топлофикацията, че не е права?!
Ама тате направо изтрещя, когато чу по телевизора, че същите честни изпълнители щели да дойдат и да искат пари за шофьорските глоби. И тогава смени дървената врата на апартамента с желязна. Не я отваря на никого, само гледа мълчаливо през шпионката. Не отвори дори когато видя, че звъни кварталният полицейски инспектор, който искаше да ни се представи. Представи се на комшията, който му отвори.
Ама на същия комшия по-късно му разбиха вратата, щото не си я беше сменил и го обраха до шушка. После инспекторът дойде, представи се отново и каза на съседа, че е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. И тръгна да го търси. Сигурно го търси и до днес, защото чух комшията да говори, че когато трябвало да се представи, полицията направо влизала с касата, ама когато се налагало да свърши работа, никаква я нямало.
Баща ми обясни, че в случая много пасвала народната мъдрост "Направи добро – изяж…”. Нали се сещаш, Дядо Коледа? Аз малко съм объркан – каква е връзката между онова, нали се сещаш, и доброто?! И колко пъти трябва да го направиш, за да разбереш, че си добър? И въобще не искам да помъдрявам, да го знаеш, Дядо Коледа!
Често чувам мама и тате да си говорят, че чавка им е изпила акъла, защото седят тук и чакат поредната порция таковата от политиците, вместо да си вдигнат куфарите. И като ги слушам, разбирам, колко им е трудно на големите да избират между доброто и злото.
Трудно им е също и когато ходят до училището, за да избират политик, който да ги представлява на събранието. Баща ми тогава обикновено казва, че от години дъвче едни и същи – нали се сещаш, Дядо Коледа – ама се налагало от няколко злини да избере най-малката. Това се наричало думокрация.
Иначе, Дядо Коледа, животът си върви. Само дето напоследък всичко се развива някак ретро гадно – заради Меркурий. Той като се появи, замира всичко. Тате казва, че тогава даже в Банкя минералната водата спирала да тече и министър-председателят, който знаел всичко, защото три папи го галили по главата, нищо не можел да направи.
Не знам колко е ретро, но тоя Меркурий си е гаден, да знаеш. И много ми се иска вместо него тук да си имаме Голямата стъпка, за която също всички говорят, но никой не е виждал. Обаче и Голямата стъпка е някъде другаде. Не е нито вдън гори тилилейски, както баща ми нарича Балканите, нито в задния двор на Европа, каквато била България според него. И ми липсва.
Тате понякога казва, че и на нашата икономика също й липсвала голямата стъпка. Даже нямало и малки стъпки. В същото време тия, които ни управляват, разправяли, че са ги забелязали. Тогава мама много се смее, защото по-лесно било да видиш чудовището от Лок Нес, отколкото тях.
Аз също много искам да видя чудовището. Като порасна достатъчно, ще взема кредит и отивам в Лок Нес. Но сега ти пиша, защото ми се ще колело. Все чакам да дойде другия път, както обещава тате, но той така и не иде. Затова те моля, Дядо Коледа: колело, ама сега, ако може…
Вечно твой, Румен
