Периодът е преди 1969 г., самата година няма значение. Вицът е следният:
Направил си нашенец вноска за кола в ДСК. Отишъл в "Мототехника". Оттам му казали:
– Елате след 10 години.
– Ама сутринта или следобед?, попитал човекът.
– Що за глупав въпрос – след 10 години – сутрин или следобед?
– Ами щото до обед чакам водопроводчика.
Травматичен спомен от соца, нали ? Който психиката май не може да преодолее.
С тези думи може да се обобщят последните данни на Евростат за общите потребителски разходи на домакинствата в ЕС в частта "българин".
Числата за пореден път доказват, че ние сме може би най-неевропейският член на Евросъюза. Българинът троши повече разходи за поддръжката на колата си, отколкото за грижи за домакинството, показва евростатистиката. Според нея българинът отделя за автомобила си около 7.6% от общите си разходи (при среден показател за ЕС от 6.3%), докато за поддръжката на домакинството, покупка на домакински уреди и обзавеждане отделя едва 5 на сто от същите разходи (при среден показател за ЕС от 5.5%).
Всичко това при положение че едва 50% от домакинствата у нас имат личен автомобил. В харчовете Евростат не е вкарал разходите за ремонти или осигуряване на автомобила с различни застраховки. И добре, че не е щото картината щеше да стане още по-налудничава.
Тук трябва да задълбаем. След жесток КФН и полицейски натиск най-после достигнахме ниво на покритие със задължителната полица "Гражданска отговорност" около 98 процента. Не такъв е случаят с "Автокаско", където покритието е около 30 на сто. В същото време едва 10% от домовете имат застраховка. Но най-големият "мор" е "Живот"-ът. Животозастрахователните полици имат не повече от 7-8% от българите.
Обобщението е повече от тревожно. То говори за липса на здрав разум, разрушена ценностна ориентация, леко до средно психическо разстройство и дълбока инвестиционна депресия. В пирамидата на ценностите на българина на върха е колата, после е домът и семейството и най-накрая – собственият му живот. Както пееше вече покойният Тодор Колев: "И след мъглата пак мъгла!"
Обяснения има много. Аз обаче съм фен на това: "Живот без кола и дом – живот ли е". А колкото до инвалидността и смъртта – "Айде бе, точно на мен ли ще се случи?" – такава е логиката на българина, докато наистине му се случи.
Противно на рекламите на картите за изтъркване, които мамят с посланието, че едва ли не всички вече спечелиха, дошъл е твоят ред!
Търкай, българино!
