Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Кога пряко, кога не Тръмп със сигурност раздвижва пазарите със своите действия и изявления.
Като реши да премести посолството на САЩ в Израел от Тел Авив в Йерусалим, американският президент пак отвори кутията на Пандора. Много се изприказва и тепърва ще се анализира "защо", но едва ли скоро ще намерим рационален отговор. Факт е обаче, че с този си акт САЩ вече никога няма да бъдат "миротворец" в Близкия изток. Там в тази роля все по- убедително и успешно се намества Русия.
Тръмп инициира данъчна реформа. Процедурата вече е стартирала, но още никой не е дал еднозначна оценка за въздействието й нито върху щатската, нито върху световната икономика. Все пак БВП на САЩ съставлява колосалната цифра от една четвърт от световния такъв. Голямата интрига в момента е дали републиканците ще успеят да облекат исканите реформи в законови дрешки до края на годината.
Тръмп назначи Джером Пауъл за председател на Фед. Той по принцип е доста умерен и дори предпазлив в изказванията си. Според него икономиката на САЩ се движи балансирано и с нужното темпо, което може да означава само едно – че той не е привърженик на прибързани решения по отношение на повишаване на основната лихва. Пазарните участници вече "хвърлят боб" не дали, а колко, три или четири повишения ще има през 2018 на лихвата в Щатите.
Еуфорията на пазарите непосредствено преди вдигането на лихвата в САЩ в сряда доведе пазарните участници до еуфория и те отново се огледаха за инвестиции в по-доходни активи, каквито са корпоративните книжа. Това е основната причина индексите на фондовите пазари отново да се устремят нагоре. Щатският Down Jones Industrial Average отново подобри собствения си световен рекорд, достигнат само преди две седмици, отчитайки равнището от 24 553 пункта, а немският DAX вече трайно се настани при 13 200 пункта със сериозна заявка за скорошно подобрение.
Инфлационните процеси в Щатите губят инерция и този факт поставя на изпитание бъдещият брой покачване на основната щатска лихва. Въпреки това цената на държавните ценни книжа се понижи с 50 цента на седмична база. Немските останаха на равнищата си от преди седмица, повлияни най-вече от становището на ЕЦБ, че количествените облекчения ще бъдат плавно намалявани, но за покачване на основната лихва е още рано да се говори.
Българските еврооблигационни книжа също не отчетоха съществени движения – с изключение на емисиите с падежи 2028-а и 2027 година. Поскъпването при тях беше съответно с 40 и с 80 евроцента, а доходността им, бидейки в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се понижи с 3 и с 10 базисни пункта – съответно до 1.43 и 1.09% годишна доходност. Цените на останалите ни книжа, търгувани на международните финансови пазари, се задържаха на нивата си отпреди седмица. Най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. запази пълно спокойствие и сделките с нея се случват на нивата отпреди седмица на съответно 112.75 евро за 100 номинал, осигуряващи 2.23% годишна доходност. Доходността на емисиите с падежи 2024-а, 2023-а и 2022 г. остана статична на равнищата от 0.61, 0.18 и минус 0.04% на годишна база.
До края на месеца Министерството на финансите няма да организира аукциони за реализацията на допълнителни количества държавни ценни книжа на първичния пазар. Свръхликвидността на банковата ни система и отявленият дефицит на ДЦК покачва цените им, т.е. понижава доходността на търгуваните на вторичен пазар емисии. Доходността на книжата ни по цялата крива вече е трайно под 1% на годишна база. Облигационните ни емисии с падеж след десет години се търгуват на равнището от 0.95% годишна доходност, седемгодишните – при 0.35% доходност, петгодишните – при 0.1%, и тригодишните – при минус 0.1% на годишна база.
