Депутатите задължиха министъра на финансите да внесе до 15 януари 2018 г. в НС одобрената от правителството стратегия за управление на държавния дълг до 2020 г. Решението беше взето след дебат в пленарна зала за състоянието на държавния дълг.
Има страни, които разпределят над 50% от БВП през бюджета, но годините на прехода не ни дават основание да смятаме, че държавата може да разпределя парите по-добре от обикновения гражданин, посочи Горанов. Затова, ако увеличим делът на преразпределение на БВП през бюджета, ще се наложи драстично увеличение на данъците и то за средната класа, подчерта той.
Фискалният резерв не е нетипично висок за последните години, каза Горанов. По думите му за период от десет години той се поддържа 10-12 процента от БВП.
От 2015 г. до октомври 2017 година държавният дълг се е увеличил с 1,4 млрд. евро или от 22,1 млрд. евро към края на 2014 г. до 23,5 млрд. лева към 31 октомври този година. Същевременно относителният дял на държавния дълг към БВП за този период пада от 26,4 процента към 31 декември 2014 година на 23,3 процента към края на октомври 2017 година.
През последните години поддържаме политика на по-високи фискални буфери, която доведе до падането на лихвените проценти по кредитите, изтъкна Горанов.
От декември 2014 година до края на октомври 2017 година ние виждаме най-бързия спад по лихвите на кредитите. Това дава директно отражение на икономиката и спестява разходи на домакинствата и на фирмите. Жилищните кредити са с 2 процента по-ниски лихви, а на кредитите за предприятията лихвите паднаха с 3 процентни пункта, уточни той.
Министърът посочи, че за последните години рисковата премия на нашите ценни книжа е паднала в пъти и се доближава на страни като Словения и Чехия. Доверието в България се върнало до нива, в която тя изпреварва държави с много по-висок кредитен рейтинг, каза Горанов.
