Въпреки предупрежденията на множество доказани юристи, че антикорупционният им закон не струва, управляващото мнозинство се заинати и реши на всяка цена да си го приеме. При това точно в дните преди парламентарната ваканция за Коледа и Нова година – време, в което заради обичайната предпразнична разсеяност на депутатите може да минат всякакви законодателни безумия, както сочи досегашният парламентарен опит.
Така на 1 януари догодина ще посрещнем фамозното си председателство на ЕС с лъскаво копче на инак твърде продраната си жилетка: със закон за корупцията и чисто нов орган, който уж трябва да й види сметката.
Но само наужким. Защото от това, което приеха депутатите, корупцията дори няма да кихне. За сметка на това обаче мегакомисията ще може сериозно да вгорчи живота на всеки неудобен, останал в държавата, който все пак има някакво влияние, власт или достъп до държавен ресурс. А вероятността това да се случи зависи от това, дали в този орган ще бъдат наместени следващите филипзлатановци, които чинно да си водят записки в тефтерчетата и да "удрят" или "оправят" когото им кажат. Необходимите предпоставки това да се случи вече са налице.
Прословутият мегаорган
за борба с корупцията просто ще събере под една шапка няколко структури, които отдавна са доказали невъзможността си да се справят с лакомията на властта. А по колкото и да умножаваш нулата, тя си е все нула.
Новата комисия за противодействие на корупцията и конфискация на незаконно придобито имущество (КПККНПИ) ще се състои от петима души – председател, заместник и трима членове, които ще се избират от парламента.
Как ще бъдат избирани? Ами най-вероятно – по партийна линия. Първо, защото изборът им ще става с обикновено мнозинство, при което и 60-70 гласа ще са достатъчни за всякакво решение. На всичкото отгоре депутатите позволиха практически всяка партийна калинка с пет години трудов стаж изведнъж да изживее звездния си миг и да се окаже част от мегакомисия за борба с корупцията – за "редовите" членове на комисията няма никакви ограничения за това, какви трябва да са по образование и какво трябва да са работили. Изискване за специфично образование има само за председателя и за заместника му. Ама така и една селска учителка по пеене може да се окаже член на най-страшния антикорупционен орган в държавата, репликираха депутати от опозицията по време на дебатите при второто четене на закона. Но всуе.
"Партийната линия" се вижда
и в начина, по който могат да бъдат предсрочно "уволнявани" тези петима души в комисията. Освен по всички останали обичайни причини членовете на комисията ще могат да бъдат отстранени за "тежко нарушение и системно неизпълнение на задълженията". Това може да става както по предложение на комисията, така и по искане на 1/5 от народните представители. А решението ще се взема пак с обикновено мнозинство от депутатите – така че 60-70 гласа пак може да се окажат достатъчни.
Към комисията ще има и териториални звена – ще се следва структурата на досегашната комисия за конфискация. В тези звена се очаква да работят около 4-500 души. Любопитна подробност е, че за членовете на комисията, териториалните началници и инспекторите се предвижда пенсиониране при първа категория труд.
Само че контролът върху конфликта на интереси не се централизира, както някои може да си помислят, а напротив – разводнява се. Защото според депутати занапред той ще се извършва не от един орган, а от около 1000. Защо? Просто мегакомисията ще "нищи" само високите етажи на властта – редовите чиновници по места ще доказват чистотата си пред органите, които ги назначават. Това според изчисленията на някои депутати са над 600 администрации, над 260 общински съвети, а за съдебните служители – техните ръководители… И ще пада една такава битка, че ум да ти зайде.
Правилата
в голямата си част са същите, каквито бяха и досега – в новия закон са компилирани напълно механично старите норми за декларирането на имуществото на публичните лица, за конфискацията на незаконно имущество и тези за конфликт на интереси. С всичката им безпомощност или дори откровена противоконституционност.
Новият момент обаче е, че на мегакомисията бяха "пришити" и разследващи функции, включително и чрез използване на СРС-та. Както и огромни правомощия по "изискване" на информация – от всеки орган, фирма или гражданин в държавата.
Всъщност това ще стане, тъй като сегашната дирекция на ДАНС за противодействие на "високата" корупция просто ще се влее в новия мегаорган заедно с всичките си висящи преписки.
Какъв е смисълът от това упражнение, трудно може да се види – поне не и на този етап, в който законът е само къс хартия. Най-малкото, защото, ако има данни за престъпление – задължение на всеки орган е просто да предаде случая в прокуратурата, оттам ще си образуват производство и ще си събират доказателствата по реда на НПК, за да могат да служат в съда. Но от нормите в закона се подразбира, че комисията сама ще прави разследвания тогава, когато данните за корупция не са достатъчни, за да бъде образувано наказателно производство.
Факт е обаче, че по този начин антикорупционният орган се накисва в един истински тюрлюгювеч от репресивни правомощия, от злоупотребата с които на практика ще го пазят само моралът и нравствената устойчивост на тези, които ще влязат в него. Още повече че членовете на органа ще са напълно защитени от опасността да плащат от джоба си за вредите, които могат да нанесат дори напълно умишлено – законът изключи възможността пострадалите от техните действия да водят дела срещу членовете на комисията. Такива дела ще могат да се водят само по закона за отговорността на държавата, а обезщетенията ще се плащат от бюджета.
А дали всичко това не нарушава и конституцията – очевидно ще каже Конституционният съд. Румен Радев, може и да прати там антикорупционния закон.
