България плахо поглежда към бъдещето и по-специално към електронното гласуване. Притисната от сроковете, две седмици преди настъпването на 2018-а, Централната избирателна комисия (ЦИК) симулира гласуване по интернет. Представянето излезе на данъкоплатците 29 400 лв. и трябваше да се направи задължително, тъй като вече беше записано в Изборния кодекс. Иначе симулациите се проведоха в три поредни дни. Организирани бяха два отделни форума, на които бяха показани различни системи за електронен вот.
На първото събитие, проведено от ЦИК и "Информационно обслужване", общо 69 души тестваха технологията, разработена от държавното дружество, сред които председателят на правната парламентарна комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), съпартийката му Десислава Атанасова, секретарят на парламентарната група на "БСП за България" Филип Попов, бившите депутати в 43-ото Народно събрание Петър Славов и Мартин Димитров, както и журналисти.
Как функционира системата? Първо, съответният гражданин си прави регистрация, с която декларира, че иска да гласува по електронен път. "Тази регистрация става няколко седмици преди изборите. Самото гласуване също се извършва преди самите избори – буквално един-два дни", обясни Александър Станев от "Информационно обслужване". Желаещите получават електронна карта, която се слага в специален четец и ПИН код, с който се регистрират в сайта за вота. След което само с няколко натискания на мишката избират предпочитаната партия и кандидата, който подкрепят с преференция. Избирателят има право да променя гласа си, в случай че е допуснал грешка или е размислил за избора си.
На представянето бяха симулирани избори за членове на Европейския парламент, за народни представители и за избиране на кмет на община.
"За първи път виждам системата и става в рамките на минута", очарова се от прототипа Десислава Атанасова. А Данаил Кирилов призна, че очакванията му са били за по-лесно електронно гласуване, но все пак се е справил успешно, следвайки инструкциите.
"Изискването беше гласуването да е до пет минути за всеки избирател. Системата е съобразена и в това отношение със закона", отбеляза говорителят на ЦИК Камелия Нейкова.
Нетолкова доволен обаче остана социалистът Филип Попов, който заяви, че демонстрацията на електронно дистанционно гласуване само потвърдила опасенията на БСП, че България не е готова за подобна система. "Тези, които са имали такъв вариант за гласуване, са се отказали от него. Той е предпоставка за манипулация на тайната на вота, за оказване на натиск върху гласоподавателя, защото на практика се гласува извън контролирана среда, извън Секционната избирателна комисия. Няма никаква софтуерна гаранция, че до рамото на избирателя няма да стои някой, който да му казва как да гласува и няма да му вземе този електронен подпис и да гласува вместо него", посочи Попов.
Безпокойство изрази и председателят на борда на директорите на "Информационно обслужване" Михаил Константинов. "Нашето опасение е, че ние не произвеждаме смарткартите и съответно пробивите, които възникват, са извън нашата територия. Естонските смарткарти масово се подменят в момента. В Испания е някакво мазало, тъй като сега се подозира, че 60 милиона карти са ударени", изброи минусите Константинов. Той допълни, че въпросните смарткарти и ПИН код трябва да се вземат лично от гражданите.
Експертът по електронно управление Божидар Божанов е на друго мнение. По думите му, само един чип на конкретен доставчик е проблемен и е засегнал само определена част от естонските лични карти. "Този бъг ще бъде отстранен и технологията на смарткартите не е компрометирана, тъй като доста банки из цяла Европа използват тази технология, за да гарантират сигурността на клиентите си", изтъкна Божанов.
Ден по-късно се проведе и форумът, организиран от Държавната агенция "Електронно управление". На него бяха представени резултатите от проучването и анализа на добрите практики за електронно гласуване в международен план. Пред повече от 140 участници беше демонстрирана системата за гласуване по интернет, използвана в Естония. Осъществени бяха симулации на три вида избор с измислени партии, коалиции или кандидати. Извършени бяха демонстрации чрез регистрация с ПИН код и гласуване в три стъпки, чрез двуфакторна идентификация, мобилна дигитална идентичност (лицево разпознаване) и с електронна лична карта.
Тестовете ще продължат и догодина и ако всичко е наред, може да очакваме, че през 2019-а ще гласуваме и електронно на евроизборите.
По презумпция гласуването по електронен път би трябвало да увеличи избирателната активност и особено да улесни българите зад граница да упражнят правото си на глас. Такива са очакванията, но е съмнително колко от нашите хора в чужбина ще тръгнат да подават документи, с които да декларират, че искат да гласуват по интернет, след което да обикалят институциите, за да вземат споменатите смарткарти и ПИН кодове.
