През 2017 г. спрямо 2016 г. с около 10% е по-малък делът на фирмите, отчели намаление на обемите на производство и продажби/обороти, а делът на деклариралите увеличение се запазва. Достъпът до външни пазари остава относително непроменен през 2017 спрямо 2016 г. По отношение на работните места тенденцията е положителна – през миналата година всеки трети анкетиран (34%) е споделил, че през годината е намалил броя на работниците си, но през 2017 г. отговорилите по този начин са 20%. Успоредно с това, над половината анкетирани декларират, че през 2017 г. са увеличили работните заплати в своите предприятия. Това показва проучване на Българска стопанска камара, което бе представено днес по време на пресконференция относно състоянието на бизнес средата и предприятията през изтичащата година, както и очакванията им за следващата календарна година.
Докато през 2016 г. класацията на инвестиционните приоритети беше „човешки ресурси – нови мощности – нови продукти“, то през 2017 г. относително най-голям ръст бележат инвестициите в нови продукти, следвани от човешките ресурси.
През 2017 г. с относително най-голям процент се увеличават задълженията на бизнеса към финансови институции, а задълженията към бюджета, към персонала и към контрагенти намаляват спрямо предходната година.
Слабо подобрение спрямо 2016 г. се отчита и по отношение на просрочените несъбрани вземания, макар че все още е висок процентът на нарастване (32%) на неполучените вземания от контрагенти. Спрямо 2016 г. сериозно намаляват несъбраните вземания от държавни/общински администрации и предприятия.
Притеснителен е фактът, че делът на просрочията за период над една година се увеличава почти двойно – от 28% през 2016 г. на 41% през 2017 г. Сред просрочията над една година най-много са в сектора на услугите, а най-малки са просрочията (1-3 месеца) в преработващата промишленост.
По отношение на работната ръка се запазва тенденцията на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав, за сметка най-вече на административен и помощен персонал. Най-голям „глад“ за работна ръка отчитат предприятията от сферата на услугите и тези от преработващата промишленост, а най-малко притеснения по отношение на човешките ресурси имат в селското стопанство.
Най-често срещаните дефицити у работната сила са реалистичната самооценка и очаквания за реализация, техническите/технологичните компетенции и мениджърските/лидерските умения. Изключително ниска остава и удовлетвореността от дисциплината (вкл. технологичната и организационна), както и от желанието за учене през целия живот и желание за развитие и професионално израстване. Като цяло, преобладават средните (3) и по-слаби (2) оценки за всички посочени в анкетата качества на работната сила. Сравнително най-високо са оценени способностите за работа в екип, езиковите и комуникативни умения.
Дейности в областта на корпоративната социална отговорност (КСО) развиват 44,3% от анкетираните, като най-голямата част от тях (32%) мотивират действията си с фирмена етика и култура. Относително еднакъв е делът на анкетираните, които споделят, че работят в областта на КСО с цел привличане на клиенти, поддържане на фирмена репутация или мотивиране на служителите. Всеки пети анкетиран декларира, че причина за дейностите по КСО е ангажираността на ръководството, а най-малък е процентът (5%) на участниците, според които по този начин се печели конкурентно предимство.
