С първото си вето за Новата година президентът Румен Радев вдигна червен картон пред Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. "Не"-то на държавния глава беше заявено още при гласуването на текстовете в Народното събрание през декември, когато той изрази несъгласието си с антикорупционния закон в неговата цялост. Преди това в центъра на спора между управляващи и опозиция беше кой да назначава шефа на новия единен антикорупционен орган.
"Въпросът не е само за назначаването на ръководството. В някои медии това се преекспонира и излезе, че целият дебат около този закон е заради това назначение. Изобщо не е за него. Тук дебатът трябва да бъде за същността на този закон, за неговия дух. Нямам за самоцел да назначавам ръководството на този орган. Това, за което настоявах и продължавам да настоявам, е да има баланс на властите при назначаването. Виждам с каква ревност управляващите държат изрично те и само те да имат думата при въпросното назначение", каза тогава Радев, като даде и цялостна оценка на заложените в закона принципи.
"Мисля, че те не съответстват на очакванията на българските граждани и на здравия разум. В този си вид законът няма да разкрива корупционни схеми и модели, а ще се стреми да възстановява справедливостта в обществото чрез отнемане на незаконно придобито имущество, без да акцентира на наказателното преследване. Инструментите, с които ще борим корупцията в този закон, са неефективни. Той не удря и по корумпиращите, те пак ще захранват корупция. В същото време той може да бъде използван и като бухалка за разправяне с неудобните", заяви Радев.
Управляващите не пропуснаха да реагират своевременно. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов оцени като "абсолютно несериозно президентът да се изказва, че ще наложи вето на антикорупционния закон, който още не е приет и не е публикуван в "Държавен вестник". Председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов продължи контраатаката с твърдението, че мнението на Радев е "преждевременно, внася предрешеност и действа демотивиращо, тъй като е направено по времето, когато антикорупционният закон се обсъжда на второ четене".
"Това е недобър сигнал за комуникацията между властите и за упражняването на конституционните правомощия: Той (президентът – бел.ред.) би следвало да мотивира ветото си. Моето субективно разбиране за мотивите към предходното вето, така и по това, за което още не сме видели мотиви, че не са до такава степен конкретни и задълбочени, а са по-скоро емоционални и политически. Ние имаме институции, които в действителност са новост в европейското законодателство и които се подкрепят и получават положителни оценки от нашите европейски партньори. Говоря в конкретния случай за режима на отнемане на незаконно придобитото имущество" заяви Данаил Кирилов.
Макар че в този режим няма всъщност нищо ново, Кирилов изрази оптимизъм, че "комплексът от инструменти, когато се обедини правилно, би могъл да създаде един силен кумулативен ефект, и ние на това разчитаме." Събирането на институциите за борба с корупцията в единен орган не било механично, а систематично, увери депутатът. Наказателното преследване си оставало правомощие на прокуратурата като основен разследващ орган, а антикорупционната комисия щяла да подслушва само със санкцията на съда и по общия ред, по който става заявяването и използването на специални разузнавателни средства.
От мотивите на Румен Радев за наложеното вето става ясно, че той очаква бързото му преодоляване от страна на управляващите и е готов да атакува закона пред Конституционния съд. С уговорката, че оценява положително изпълнените процедури за обществено обсъждане на проекта, Радев подчертава, че приетият закон "не само не създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията, но дори ще затруднява борбата с нея". Според държавния глава амбицията на закона да бъде кодифициращ акт в материята за противодействието на корупцията не е реализирана чрез неговите разпоредби.
Президентът посочва стеснения обхват на антикорупционния закон, в който противодействието на корупцията е сведено само до мерките, посочени в него, и осъществявани единствено от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Извън обхвата на закона остават ведомствените инспекторати по Закона за администрацията, съдебният инспекторат, Агенцията по обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция. Така се създава още по-голямо фрагментиране и неяснота за цялостната институционална рамка и прави непостижима прогласената цел за ефективно противодействие на корупцията, смята Румен Радев.
Държавният глава е съгласен с обединяването на три от досегашните органи в антикорупционната комисия – а именно на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР) и на звеното в Сметната палата, ангажирано с отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.
Той смята обаче за спорно вливането на четвъртия – Комисията по отнемане на незаконно придобито имущество, тъй като става въпрос за производство от различен характер. Радев оборва и аргумента, че обединяването на различните материи е оправдано заради поставения акцент върху конфискацията на необясними богатства, чийто произход е свързан с корупция. Президентът посочва, че като основание за започване на производство по конфискация липсват редица същински корупционни престъпления.
Както се очакваше, президентът изразява категоричното си несъгласие към това шефът на антикорупционната комисия да бъде избиран от парламента. Радев одобрява наличието на публична процедура по определяне на председателя, заместник-председателя и членовете на комисията, но критикува липсата на достатъчно гаранции за професионалната им компетентност. Изискуемият петгодишен професионален стаж е по-малък от стажа, изискван за главния секретар и директорите на дирекции в администрацията на досегашната комисия по конфискация. Не се изисква и професионално направление на магистърската степен, което поражда основателно съмнение, че изборът ще бъде повече политически, отколкото въз основа на критерия "високи професионални качества".
Президентът определя като озадачаващо, че законът не предвижда за членовете на комисията проверка за почтеност, каквато има за служителите в администрацията й, нито посочва нейното неуспешно преминаване като основание за освобождаване. В резултат изискването за високи нравствени качества остава само с декларативен характер, защото липсва механизъм за установяването му. За Радев е неподходящо и заместник-председателят и членовете на комисията да бъдат избирани по предложение на нейния председател, тъй като по този начин целият състав ще бъде доминиран от мнозинството в парламента.
На критика е подложена и липсата на съдебен контрол върху някои от решенията на комисията. Същевременно отговорността на членовете й е намалена и обхваща само вредите, настъпили в резултат на извършено при осъществяване на дейността им престъпление от общ характер. Това поражда опасения от бъдещи осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека, санкциите по които да бъдат заплащани от българските данъкоплатци, а не от виновните длъжностни лица.
Радев изразява сериозни резерви и към регламентацията за подаване на антикорупционни сигнали. С аргумента, че подаването на сигнал винаги крие риск от обратна репресивна реакция, държавният глава подчертава, че защитата на подалите сигнал е от особена важност. Приетият закон не прегражда обаче възможността за предприемане на неблагоприятни действия срещу тях, а им дава правото да претендират обезщетение за претърпените вреди, след като вече са били уволнени, преследвани или подложени на психически или физически тормоз. По този начин България се отдалечава от поетите ангажименти като страна по Гражданската конвенция за корупцията на Съвета на Европа, по силата на която всяка от страните трябва да въведе "подходяща защита срещу всякакви неоправдани санкции спрямо служители, които имат достатъчно основания да подозират извършването на акт на корупция и добросъвестно уведомяват за това компетентните лица или власти".
По отношение предотвратяването и разкриването на конфликт на интереси Радев оспорва въведения децентрализиран модел, при който тази дейност е възложена не на комисията, а на многобройна група органи, някои от които са формирани изцяло на политически принцип. Президентът напомня, че "децентрализираното установяване на конфликт на интереси вече беше "изпробвано" и само за две години – от 1 януари 2009 г. до 1 януари 2011 г., показа своята неефективност, което наложи създаването на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси като централизиран орган".
Радев посочва като пример за ""концептуален дефицит" на закона уредбата за противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности". Освен че основната част от тази дейност е уредена на подзаконово равнище, това води до правомощия на някои органи да проверяват сами себе си. Посочено е още, че разпоредбите изобилстват от даващи възможност за разнопосочно тълкуване понятия с неясно съдържание – "прояви на корупция", "нарушения и престъпления, свързани с прояви на корупция", "действия или бездействия, които разкриват прояви на корупция", "заплаха за корупция".
Предвидената възможност за използване на специални разузнавателни средства, без да се конкретизира в какви случаи те ще се прилагат, пък поставя въпроса за съразмерността при тяхната употреба. Не е изключена изрично възможността специални разузнавателни средства да се експлоатират и за нарушения, които не са тежки престъпления. И тук съществени въпроси относно методите, средствата и способите за осъществяване на оперативно-издирвателната дейност не са предмет на уредба на законово равнище, а на подзаконово – с прието от антикорупционната комисия наредба и инструкция.
Според Радев производството по обезпечаване и отнемане на незаконно придобито имущество не предоставя достатъчно гаранции срещу злоупотреби срещу правата на гражданите. В приетия закон нямало и съществени промени в сравнение със съществуващия сега модел на управление на отнетото имущество. То е в правомощията на междуведомствен съвет, който като колегиален орган не постига бързина и оперативност в дейността си. Като съществен пропуск е посочена липсата на уредба как се управлява отнето имущество в някои специфични хипотези, например при търговско предприятие, чиято стойност може да бъде съществено намалена при лошо управление, както и при отнемане на ценни книжа.
