На 8 декември 2017 г. състав на Административен съд София-град възложи на съдебни вещи лица да установят как е направена проверката на подписката в подкрепа на референдума срещу презастрояването в столичния район "Младост". Това се случва за първи път в съдебната практика. Досега проверка на протоколите на "Гражданска регистрация и административно обслужване" или накратко – ГРАО, които се издават по време на предизборните кампании или при инициативи за провеждане на референдуми, никога не бе правена.
Да припомним казуса: в края на 2016 г. инициативен комитет "За зелен "Младост"" поиска провеждането на местен референдум с два въпроса към жителите на "Младост": биха ли подкрепили такова изменение на устройствените планове, което да не допуска занапред строежи в зелените площи, по детските площадки и в междублоковите пространства на "Младост – 1, 2, 3 и 4", както и дали подкрепят обявяването на мораторуим за такова застрояване до приемането па промените в устройствените планове.
Събраната подписка в подкрепа на провеждането на референдума е предадена в общината през декември 2016 година. На 6 април 2017 г. обаче Столичният общински съвет отхвърли искането за референдум. С два основни мотива, че подписката не съдържа изискуемия от закона брой коректни подписи, които да задължи СОС да проведе референдума и че всъщност такива въпроси, каквито се поставят от инициативния комитет, не могат да бъдат решавани чрез местен референдум.
Тук е мястото да кажем, че според закона за прякото участие на гражданите в държавното и местно управление, за да стартира един местен референдум, е нужна подписка в негова подкрепа, която да съдържа подписите на 1/10 от гражданите с избирателни права в съответната община, район или кметство. А това значи тези граждани да са навършили 18 години, да са пълноправни избиратели и да имат адрес на съответната територия.
Тези 10% от избирателите обаче трябва да са положили "коректни" данни в подписката – адрес, ЕГН, имена. В противен случай подписите им няма да бъдат зачетени. А проверката дали личните им данни са верни, се прави от дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" или накратко – ГРАО, която е структура към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Проверките на подписките – както за референдуми, така и при провеждането на избори, приключват с един протокол от ГРАО, в който се отбелязва най-общо следното: получихме подписка с Х броя подписи, проверихме я, и У от тези подписи се оказаха некоректни – защото лицата, които са се подписали, са починали, нямат необходимата адресна регистрация, ЕГН-тата са сбъркани и прочие. И ако коректните подписи не достигат минимума, заложен в закона, за да бъде един референдум задължителен за провеждане, или пък един кандидат за власт – допустим като участник в изборите, този протокол всъщност се оказва и епилогът на тяхната история.
Какво се случва в казуса с поискания референдум в "Младост"? През февруари 2017 г. ГРАО прави проверка на подписката, събрана от "За зелен "Младост"" и казва следното: общият брой на избирателите в "Младост" е 94 176 души, а валидните подписи в подкрепа на референдума са 8822 – т.е. те са под изискуемите 10 процента. "Въоръжен” именно с тези данни, Столичният общински съвет отхвърля предложението за референдума. Защото има това право – ако събраните валидни подписи от гражданите бяха достигнали заветните 10%, СОС просто щеше да бъде длъжен да проведе допитването.
Само че два месеца преди тази проверка, извършена от ГРАО, Общинската избирателна комисия в София е публикувала списък на избирателите с право на глас от "Младост". И според този списък и хората с право на глас са далеч по-малко: 87 829 души.
Организаторите на "За зелен "Младост"" вадят не само тези списъци, но и такива от предишни избори, според които броят на избирателите е варирал отново между 86 и 87 000 души, но никога не е достигал до 94 000. И питат: кои числа са верните – тези в протокола от проверката на ГРАО или тези в списъците. Защото и двата документа би трябвало да съдържат достоверна информация.
Това е и един от най-любопитните въпроси в делото, с което "За зелен "Младост"" оспорва отказа на СОС да проведе референдум, което се гледа пред АССГ. Защото от това колко са били избирателите в "Младост" през декември 2016 г. трябва да се изчисли колко са 10% от тях – а оттам и дали подписката е съдържала достатъчен брой подписи, за да задължи Столичния общински съвет да проведе референдума за застрояването.
А този въпрос вече доведе до една "изненада" по делото, която прави ситуацията още по-заплетена.
В папката с материали е приложено писмо на МРРБ от 11 октомври 2017 г., в което се казва буквално, че ГРАО не може да каже какъв точно е бил броят на избирателите към средата на декември 2016 г., когато е правена подписката. Защото съгласно закона дирекция ГРАО поддържала данните за гражданската регистрация в регистъра на населението само в актуално състояние. Те се актуализирали всекидневно. И било извън законовите правомощия на ГРАО да изготвя и извлича статистическа информация за отминал период – "такива правомощия не са възложени на ГД "ГРАО" със закон и тя не разполага със специализиран статистически софтуер”, който да й позволи да направи такава справка, обяснява се в писмото. Програмните продукти на службата били разработени така, че да поддържат регистъра в актуален вид за всеки избор, а данните на ГРАО да са актуални към момента на извличането им, твърдят от МРРБ.
Как ще се развият събитията – тепърва ще се види. Фактът, че такъв протокол на ГРАО за първи път се оспорва пред съд, сам по себе си прави делото повече от интересно. А резултатът от това оспорване ще се чака не само от жителите на "Младост", но от още десетки кандидати за власт или от инициатори на други допитвания до народа. А и от много граждани, които искат просто да знаят дали все пак имат ред и способ за защита, ако някой чиновник случайно реши да се гъбарка с правото им на глас.
"Бум" на местните допитвания през 2017-а
През изминалата година наблюдавахме истински "бум" на местните референдуми. Референдум за парка "Бедечка" се проведе в Стара Загора, в Генерал Тошево наскачаха за добива на природен газ, "референдум" стана модна тема и в Трън, Ямбол, Провадия, та дори и в с. Чернево, където местният проблем се оказа едно депо за отпадъци.
Успешни или не – тези референдуми се превърнаха в опит да се "отпуши" реалното местно самоуправление и то да бъде извадено от "централизираните" партийни клишета и икономически интереси.
Много повече от проведените местни референдуми обаче бяха инициативите, които въобще не стигнаха до вота на народа.
Един от основните проблеми пред тези местни допитвания се оказаха… подписките в тяхна подкрепа. При проверка те по правило се оказват пълни с мъртви души, сгрешени ЕГН-та или непълни адреси (проблем, който впрочем стои и при подписките на кандидатите за участие в изборите). Десетки кандидати за депутати, кметове или дори за президенти, както и местни инициативи за допитване до народа, бяха "отсвирвани", без въобще да могат да се стигнат до вот като следствие на тези проверки на техните подписки. А как се правят те доскоро бе една от най-дълбоките тайни в държавата.
Ако си спомняте, точно подписката препъна през 2014 г. и националния референдум, иницииран от комитет, начело с конституционалиста Георги Близнашки. Проверката на ГРАО установи, че от 570 000 подписа за референдума над 108 000 са се оказали невалидни, а останалите не достигат за стартиране на процедурата по провеждането му. Тогава въпросите, които всъщност бяха формулирани от бившия президент Росен Плевнелиев и бяха за това дали българите искат да гласуват електронно, задължително и мажоритарно, въобще не бяха зададени на народа. А съмненията как така толкова много хора са се оказали "объркани" и дали действително са били толкова, колкото е отчела дирекция ГРАО, увиснаха във въздуха – съдът не разгледа и прекрати заведеното по този повод дело и до проверка на верността на протокола от ГРАО въобще не се стигна.
ВАС: Протоколите на ГРАО не подлежат на никаква проверка
Опити да се атакуват протоколите на ГРАО са правени по много дела – но поне засега без особен успех. Съдът обичайно приемаше, че това е официален удостоверителен документ, чиято истинност не подлежи на проверка: „Протоколът от проверката, подписан от главния директор на ГД "ГРАО" при МРРБ като официален документ е единственият, който удостоверява извършената проверка и резултатите от нея. Това е допустимият от законодателя начин за проверка на списъците с избирателите, представяни от Инициативните комитети на ЦИК. В ИК не е предвиден друг способ за проверка. Следователно не е допустим контрол на протокола на ГД "ГРАО" по никакъв друг начин и средства нито от ЦИК, нито е предвидена възможност за заинтересованите лица да извършват допълнителна проверка, проверяване на контролни или пълни извадки и други подобни методи за контрол върху ГД "ГРАО". Информацията в протокола на ГД "ГРАО" се приема за достоверна относно броя на коректните записи и не е допустимо в последващо съдебно производство по обжалване да се събират други доказателства или да се извършва повторна проверка. Това е нормативната уредба към този момент и с оглед избягване на спорни моменти за в бъдеще чрез законодателна промяна в Изборния кодекс би могло да се предвиди самите инициативни комитети легално да извършват собствена проверка на списъците си преди да ги представят в ЦИК" – така пише в решението по административно дело № 11455/2016 на Върховния административен съд, по което кандидат за президент обжалва "отсвирването си от вота заради 186 "некоректни" подписа.
"По искането на оспорващия за нова проверка, с оглед "грешка в протокола" на ГД "ГРАО" при МРРБ, следва да се има предвид, че всяка политическа сила сама организира набирането и подаването на необходимите книжа и документи, свързани с регистрацията, а и че в приложимите материалноправни норми на ИК и на ЗПУГДВМС, както и в другите влезли в сила решения на ЦИК не е регламентирана възможност за допълнителна проверка след тази, извършена от ГД ”ГРАО”. По тези причини нито ЦИК, нито друг орган би могъл да извърши исканата последваща проверка", казва съдът и по дело № 10952/2015 на ВАС.
